ЦСКА - от сигурен шампион до само един от фаворитите

ЦСКА трябваше да бъде шампион през настоящия сезон. Ако ви бяха попитали дни преди старта на първенството какъв е процентът за това, то крайният отговор щеше да варира около 80-те процента. Сега те са най-много 30-40. Най-малкото защото в играта за титлата са цели три тима - освен ЦСКА, Лудогорец и Левски. На този етап не слагам в тази тройка Черноморец, най-вече поради факта, че нямам идея в каква степен настоящият състав на бургазлии ще бъде отслабен, за да може да продължи с блестящото си представяне и през пролетния дял.
Това фрапантно спадане на вероятността червените да триумфират през месец май се дължи на достатъчно много фактори, като най-малкият от тях е треньорската рокада преди няколко седмици. Моментното представяне на Милен Радуканов и неговия помощник-треньор в Ботев объркаха представите на специалисти и фенове относно качествата на младите специалисти. Как така Милен взе един разнебитен ЦСКА преди малко повече от една година, а сега от един звезден за втора дивизия тим в лицето на Ботев съумява да го задържи на средно ниво, редувайки загуби и рядко победи и превръщайки го във всичко друго, но не и в отявлен фаворит за елита? Не става ясно, но поне автоматично отнема от анализа за ЦСКА фактора "треньорска смяна" като причина за нестабилността в последните мачове.
Ще чуете много различни версии за това

защо ЦСКА не
е първенец

при това с преднина пред конкурентите по време на зимата. Вероятно и всеки ще си има своята, ще вярва в нея, ще опитва да намести факти и догадки, за да я докаже пред себе си и пред приятели. От края на мача в понеделник срещу Лудогорец усещам как различната призма, различната гледна точка до такава степен изкривява изводите, че независим и неутрален фен би се объркал до безкрайност, търсейки правдата. Ако изобщо му пука за това. Мнения в диапазона от "Радуканов и лошата физическа подготовка на Йовановски са виновни" до "С идването на Дуци започнаха проблемите" заприличват на сферата с топките от Тото 2. Нямаш никаква идея коя ще кацне на дупката, на отвора. Коя ще е печелившата? Но рано или късно някоя топка ще излезе на повърхността, рано или късно някоя от истините ще изкристализира и ще се приеме за меродавна. Този процес обаче ще отнеме месеци. Той зависи изцяло от крайното класиране. Едно обаче е сигурно. Ако ЦСКА и през 2012 година не е шампион, то никой не може да гарантира поведението на собствениците на отбора, които така както могат да се амбицират още и още повече (то и накъде ли повече) и да доведат Дидие Дрогба на "Армията", така могат и да си вдигнат чукалата и да пуснат отбора по спиралата на неизвестното, тъмното и пълното с опасности като басейн с пирании бъдеще. И ако сте привърженик на ЦСКА и си мислите, че

"Титан" е
голямо зло

то почакайте да видите какво ще последва някой ден след това. Рано или късно. В една напълно неизвестна и непредвидима като финал световна финансова криза желаещите да се нагърбят да наливат залудо милиони ще са толкова, колкото има на мач на Локо Сф в сектор Г на ст. "Васил Левски". Нула.
Сега за самото наливане. Или по-скоро за частта, наречена "шампионска селекция". ЦСКА е изправен пред опцията да направи цели две подобни, които биха стрували извънземно количество средства на шефовете. Лятото, тогава, когато бе завършена т.нар. шампионска селекция и когато всеки даваше висок процент крайна успеваемост на армейците, се мислеше в посока този отбор да няма проблеми с всеки един съперник у нас, да опита да пробие в Европа, през зимата да бъдат взети най-много един-двама нови и да се финишира много преди преследвачите да са взели още последния завой на пистата. Засега не се получава. Последните дни се заговори, че ще има голяма чистка, която реално стартира с освобождаването на Иван Караджов, Павел Виданов и Саша Живец. Абе, онзи Халилович, махнаха ли го или още не? Както и да е. Неизвестно е бъдещето около все още невъзстановения Апостол Попов, а на сергията са изложени Янис Зику, Грегъри Нелсън, Мишел Платини. Нещо и с Раис М`Боли не цъка както трябва в двигателя на ЦСКА. Дискусионно е и

оставането на
Румен Трифонов

Дочуха се пък мнения как Тошко Янчев е най-големият грешник в историята на червените и е време да го пенсионират. Това плаче за отделна тема, но би било най-малкото кощунство. Грешката на капитана, при това дори не за изравнителния, а за почетния гол на Лудогорец, е като песъчинка от плажа на Копакабана в сравнение с десетките други комични щуротии, които правеха негови съотборници по време на сезона. Прекалено елементарно си личи, че някой просто е дебнел Янчев да сбърка и да му се намекне за изхода. Никой не казва, че Тошко е безгрешен, че няма спад във формата му (всъщност това за кого не важи?), но нека поне достойно и мъжки го оставят да си завърши кариерата там, където остави сърцето и душата си. В ЦСКА! В противен случай съдбата все ще намери начин да си го върне тъпкано. Конкретно за Тошко. Дотук изброихме точно 11 имена, един футболен отбор. Което логично ще отвори не кариес, а цял абсцес в устата на ЦСКА. Ще трябва зейналите дупки да се попълват. С нови и нови играчи, с втора шампионска селекция. Наричаме я така, защото целта остава непроменена. Кой обаче би се нагърбил да гарантира, че тя ще има успех? Че новите ще паснат? Че ще дойде новият Янис Зику, а не новият Даниел Панку? Че ще бъде привлечен още един като Жуниор Мораес, а не още един като Саша Живец? Ако освен Алеята на славата в Борисовата градина имаха и алея с мъдрите мисли на бивши големи червени фигури, то място там трябваше да намери и една сентенция, която изказа преди време бившият наставник на тима Стойчо Младенов: "В ЦСКА трябва да престанат да правят селекция след селекция, трябва да започнат да правят отбор!".


Играта за титлата
тепърва започва

Битката ще бъде много по-различна от всяка друга година в последно време, най-вече заради присъствието на новаците от Разград. Лудогорец демонстрира на "Българска армия" едно свежо, едно научено футболно лице. Тимът на Петев показа, че ако връчваха титлата на първенеца днес, то именно той ще бъде най-заслужилият отбор да я притежава. Което отново връща бумеранга към ЦСКА. Защо Лудогорец успя да сглоби състав, да направи отбор, а не просто една селекция, и то само за три-четири месеца, а ЦСКА - не успя? При това за новаците това е едва първи опит, а при червените един безкраен, много повече от неуспешен, отколкото обратното, процес през последните години. И трябва ли да се счита, че ако ЦСКА бе спечелил в понеделник, ако Тошко не бе сбъркал или ако треньорите бяха направили смяната на Карачанаков, вместо десет пъти да го обличат и събличат и да убият наложения от гостите ритъм, то нещата на "Армията" вървят и няма нужда от преосмисляне? Не, в края на мача с Лудогорец съдбата просто опита да изравни резултата. Но не от този мач, а спрямо предишните, когато помогна на ЦСКА да спечели. Без да го заслужава, просто заради името си. За някой и друг мач този номер минава. За 32-а титла обаче така няма да се получи. Вместо да обезсмисли битката за първото място, ЦСКА просто е един от фаворитите за него. Засега нищо повече.