ЦСКА – време за нови герои

Като малък помня един изключително странен филм – уж български, ама в него някакви индианци говореха на немски. Казваше се „Заветът на инката” – по романа на Карл Май. Тогава за първи път чух за Перу. Вторият път бе на световното първенство в Испания през 1982 година, когато бях естетически привлечен от готините фланелки на перуанците – бели с диагонална червена лента. Като онези на Ривър Плейт. И, общо взето, там някъде приключват естествените ми запознанства с тази южноамериканска страна. Разбира се, знам най-общите необходими неща за Перу, но определено страната не е сред водещите в световния информационен поток. До онзи ден, когато пак се присетих за инките, за Мачу Пикчу. Някакъв млад перуански футболен талант се задаваше на хоризонта на зимната селекция на ЦСКА. От отбор, който чувах обаче за първи път, въпреки че се оказа настоящият шампион на тази страна. Ренато Сапата от ФК Хуан Аурих. Хубаво, само дето бързата сметка показа, че потомъкът на инките е може би 50-ият, въвлечен в трансферните бомбастични новини за ЦСКА от началото на декември до днес. Ако дори 10% от всички тези спрягани за „Армията” имена акостират в крайна сметка у нас, то червените пак ще направят най-мащабната зимна селекция от всички останали конкуренти за титлата.
Всъщност тепърва ще говорим за предстоящите нови имена. По стара българска футболна традици, те ще се влачат почти до старта на пролетния полусезон. Колкото всеки път шефове и треньори да ни убеждават, че до началото на подготовката всички ще са на линия. От Левски сколасаха единствено да доведат едно бекче, което се шашна от медийния интерес към него. В понеделник пък ще видим колко нови ще има в Борисовата градина. Нека тук направим кратка равносметка на досегашните трансфери в ерата „Титан”, като опитаме да поставим една крайна оценка. Някои от тях бях договорени в края на шефството на Лупи, част от тях бяха лична прищявка на някои от изредилите се треньори през последните години, но като цяло тези трансфери се осъществиха най-вече поради желанието на армейските босове. Част от наставниците учудваха с повече от пасивното си отношение, та се налагаше спешно да им се търсят играчи. Точно 50 са привлечените в ЦСКА нови и завърнали се стари футболисти от момента, в който „Титан” пое отбора, показва справка на „Тема Спорт”. Цифрата е внушителна, поради което е добре да бъде разбита в няколко групи. В първата любопитна категория, попадат тези, за които определено

може да се
съжалява

че не успяха да разкрият потенциала си в ЦСКА, да станат тези фигури, на които се разчиташе твърде много. Румънецът Йоан Андоне доведе със себе си преди две години Даниел Панку и Игор Митрески. Бившата звезда на Рапид и Бешикташ в съчетание с класния бивш бранител на Спартак Москва и Енерги Котбус можеха да донесат необходимата качествена сплав в ЦСКА. Не се получи, двамата не се заобичаха с клуба и след половин дузина мачове стана ясно, че няма да оставят сериозна следа тук. Със сигурност обаче армейците пропуснаха да открият в Панку своя голмайстор терминатор, който в момента продължава да има не лоша успеваемост в румънското първенство въпреки напредналата си възраст. Тази група се допълва от Джузепе Акуаро – перфектен играч, станал жертва на вътрешен конфликт с негови съотборници, Килиън Шеридън – безспорен талант, който стоеше твърде неадекватно сред родната футболна действителност, и Саша Живец – талантлив младок, който в зародиш бе забит на резервната скамейка от тогавашния треньор Милен Радуканов. В същото време пък на обратният принцип няколко играчи бяха взети без огромни очаквания, но

на принципа
от нищо - нещо

се оказаха полезни. Галчев, Апостол Попов, Петър Стоянов и Пламен Крачунов определено са „на плюс”, теглейки чертата под очакванията при тяхното закупуване. Голяма е групата на тези, които блесваха от време на време, нещо загатваха, а после пак потъваха в безидейност. Попълнения, които се окачествяват като приемливи, но на историческия фон в ЦСКА това се оказа някак си недостатъчно. С успокоението, че не са в следващата категория, която следва, но и с неудовлетворението, че не надскочиха ръста си въпреки трамплина, наречен ЦСКА. Мишел Платини тръгна с експлодиращ гол срещу Фулъм, после за цяла календарна година се отчете с един гол срещу Академик, последва нова голова серия, но също така разочароващ финал на есента. Редуване на върхове с проблеми за съжаление поставят бразилеца именно тук. Подобна е ситуацията с Костадин Стоянов – първата половина от неговия престой в ЦСКА бе на висота, за да дойде втората. В нея бранителят зареди слаби игри плюс неоправдани странности извън терена. Излишното заяждане с журналистите му изигра лоша шега в момента, в който дойде допинг скандалът. Тогава гилдията отвърна с множество негативни коментари и така бяха забравени големите надежди, които се възлагаха на Коцето. Холандецът Грегъри Нелсън също трябва да е в тази група – качествен, атлетичен, с добри прояви, но така и не изигра онзи голям мач за ЦСКА, за който ще се говори години наред. Трансферът му в Украйна би задоволил шефовете и нищо повече. Скоро няма да бъде помнен. В тази папка е и Йордан Минев. Здравко Чавдаров започна повече от добре престоя си в София, но нелепа контузия и дългото застояване на пейката спряха развитието му. Румен Трифонов също успя в дадени моменти да използва доверието, което му бе оказвано. Прибавяме Адемар поради ниските очаквания към него и сравнително бързата му адаптация в тима. И ако не друго – поне постоянно е усмихнат. Най-многобройна е

групата на
сивата маса


от привлечени през този период играчи, които постояха на спирка „ЦСКА” и продължиха нанякъде, без изобщо на някой фен да му мигне окото за този факт. Саидходжа, Давид Силва, Пиетробон, Тимонов, Николай Манчев, Коста Янев, Лукас Трекаричи, Димитър Илиев, Четин Садула,Уилям Тиеро, Фабрицио Грило и Денис Халилович – за кого от тях ви е мъчно, че го няма? На принципа „минал-заминал”, всичките тези футболисти просто бяха в масовката. В известна степен обаче като че ли е по-добре да си в тази компания, отколкото в следващата. Тя няма да бъде забравена лесно, тъй като

тоталните
недоразумения


дълго време ще бъдат давани за пример за недалновидност. За тях само се чудиш как изобщо са попаднали в клуб като ЦСКА. Иначе добрият като бързина и техника Руи Мигел уби толкова нервни клетки в червените привърженици, като имаше моменти, когато те бяха готови да го разкъсат. Като гледам последвалата му статистика в Килмарнък (2 гола за 21 мача) и в Академика Коимбра (0 гола за 7 мача) си мисля, че португалеца може само да се кръсти, че изобщо е бил част от ЦСКА. Орлин Орлинов дойде по времето на Любо Пенев само за да стане част от жълтите страници. Може и да има някакъв талант, но това момче донесе единствено негативен имидж на отбора си. Пак тогава някъде се появиха и двама парагвайци – Уго Баес и Джонатан Гомес. Единият порита малко, другия – не, направи си някаква операция, след която в пакет изчезнаха някъде из широкия свят. Двама италианци също успяха да скъсат нервите, което вече звучи тревожно. Кристиян Тибони и Марко Еспозито бяха някаква жалка пародия представители на своята голяма футболна родина. Помня как Тибони си хвърли тениската от радост след някакъв гол в контрола срещу третодивизионен тим. След тази сцена стана ясно, че от него не става нищо. Време е да повишим малко нивото, но преди това само ще отметнем

групата на
завърналите си



в ЦСКА. Светослав Петров, Флорентин Петре и Емил Гъргоров категорично не бяха на нивото, на което ЦСКА ги изпрати преди време. Завръщането не бе сполучлив ход дори за великолепен вратар като Раис М`Боли. Ако приемем и връщането след кратък престой в Румъния на Павел Виданов, макар да бе там под наем, можем да отбележим огромния риск, който се крие в подобен ход и който трябва да се вземе под внимание при идеята за евентуалното завръщане на други бивши играчи. Безспорно няколко имена през тези години

се оказаха
сполучливи
покупки.

Спас Делев, въпреки видимия му спад през втората половина на миналата година е попадение за ЦСКА. Вкара много решителни голове, в дълги периоди бе звездата на отбора. Елиът Гранден игра малко, но трансферът му във Висшата лига е нещо, което не се случва всеки ден на българските тимове. Иван Бандаловски бе взет уж на майтап, колкото да не стои без отбор, но стана важна фигура в отбора и в момента е сред най-високо котиращите се. Янис Зику ще се помни дълго – за кратко стана голмайстор, донесе куп победи и точки, а накрая и пари в касата. Какво повече? Жуниор Мораес тепърва има да дава още – било то като игра, а защо не и като финанси с които да се обезпечат много бъдещи покупки. Не бива да забравяме и един от първите трансферни удари на „Титан” – купуването на Иван Стоянов от Сливен, което също си бе попадение. Като залог за бъдещето е привличането и на Станислав Костов. Има и няколко млади момчета, за които

Чакаме отговор

дали ще ги бъде в ЦСКА или не? За Благой Макенджиев, Александър Якимов и Антон Карачанаков не можем да кажем нищо повече на този етап. Те са в отбора и от тях зависи в коя от всичките изброени категории ще попаднат рано или късно. Общата оценка за всички тези трансфери варира постоянно във времето. Тази е единствено и само към този момент. Ами ако Станко Йовчев вкара 10 гола тази пролет или Мораес бъде закован на пейката? Всичко се случва – най-вече в ЦСКА. При все още липсата на титла по времето на „Титан” оценка повече от 4.50 би било неразумно да бъде поставена. След половин-една година може пак да се изправим пред дъската.