ЦСКА пак полетя, но въпросите остават

Преди седмица ЦСКА пак би Левски през тази година, но сега това се случи рутинно и елементарно. В началото на годината, след онова 3:1 на "Герена", имаше далеч по-голяма полемика, анализаторите потриваха доволно ръце от работата, която им се отваряше. Никой не го очакваше - не и с този резултат, не и с подобно надмощие от страна на победителите. Въпреки това бе ясно - онзи ЦСКА се стремеше към третото място и в крайна сметка си го постигна. Макар аристократично да загуби десетина точки и ако се направи отделно класиране на пролетния полусезон - то ЦСКА отново заема третото място. Но нека най-сетне затворим поне за малко тази "невиждана в историята" според част от специалистите пролет на Радукановия ЦСКА и погледнем в бъдещето. Миналия петък армейците биха по навик, направиха го до голяма степен и поради безобразната форма и състояние на съперника. И въпреки че не показаха и не заявиха рязко излизане от летаргията си, този успех отново ги върна в пътя към титлата. След като за два кръга леко бяха кривнали в канавката край пътя или, казано в стил "Димитър Пенев" - "бяха отбили в лоялното". Както преди години Стратега е дал своите напътствия на шофьора да избегне трафика, но просто леко е объркал думичката за "локалното". Този Пенев обаче, със своите познати лафове, с неподражаемото си присъствие, пак закла Левски и по-скоро те бяха пратени в питстопа за смяна на гуми, масло или направо на треньор. А ЦСКА гледа към първото място. Какви обаче са предпоставките за това след 1/3 от шампионата и едно вечно дерби зад гърба?

ХУБАВОТО ЗА ЦСКА

Добре е за червените, че успяха навреме да спрат процеса на затъване, започнал със загубата от Славия и хикса срещу Черно море, и въпреки това останаха на върха, като в момента се дебнат с Лудогорец в головата си разлика. Това 1:0 в дербито срещу Левски успя също така да предотврати и евентуално ново разпалване на войната между публика и шефове. След няколкодневните информации за катаклизми и сръдни се очакваше на терена на стадион "Васил Левски" да излезе една разпасана команда, някакво копие на аскери пред уволнение. А за моментните локални разбирания и възможности ЦСКА изглеждаше толкова добър, колкото е необходимо, за да държи първото място. Макар това да не е достатъчно за по-категорично отделяне от новака в групата в посока нагоре. Да не говорим за желаните в края на сезона от Венци Живков 10 точки разлика. Другото хубаво в ЦСКА е, че продължава да разполага с набор от играчи, с който друг тим у нас не може да се похвали. Около сагата с лятното привличане на Янис Зику се изговори страшно много, но навсякъде прозираха съмнения дали румънецът си струва парите. Мнозина се шегуваха дали средствата, хвърлени за него, не са изчислени пропорционално на килограмите му. Зику обаче тотално се подигра с нивото на родната А група, след като в бавно темпо, в някакъв негов си специфичен футболен тръс заби 9 гола в 10-те си изиграни мача в първенството. Дори да не забравяме, че дебютира с попадение в мача за Суперкупата. Не ми се мисли как би било без шкембенцето му! А дали пък именно то не му носи тази голяма успеваемост? ЦСКА си намери голмайстор, такъв какъвто от Неи насам все не откриваше. Вярно, да се гледа в чуждата паница и да се търси сравнение с Гара Дембеле е безсмислено. Най-малкото представянето през този сезон в Бундеслигата на бившата левскарска голова машина доказва, че това в Левски е било плод на тотална случайност и благоприятни стечения на различни обстоятелства. А и какво в крайна сметка спечели Левски от всичко това освен пари в банковата сметка на Тодор Батков? Янис Зику прави нещата равномерно, постоянно, без ненужни изцепки от по 3-4 гола срещу някакви шарани. Което е далеч по-ценно за един отбор. Шефовете на ЦСКА трябва да отхвърлят всякакви предстоящи оферти в близките поне година и половина, ако искат да усетят тръпката от това да притежаваш голмайстора на Румъния и евентуално на България в два последователни сезона. Присъствието и на други имена носи сигурност. Преди дни в "Тема Спорт" излезе статистиката как ЦСКА няма загубен шампионатен мач, когато на вратата е бил Раис М'Боли. Какво повече? Мораес, Платини и Нелсън, който при още малко развитие ще бъде основен двигател, не би трябвало бързо да бъдат продавани. Взимайки от контекста казаното от Димитър Борисов в навечерието на отстраняването на Радуканов, то при предстоящата зимна селекция ЦСКА трябва единствено да надгражда. А не да прави чисто нов отбор. Което може да се окаже фатално за предстоящите две цели за 2012 година: титла и пробив в Европа!

ЛОШОТО ЗА ЦСКА

То се изразява в две неща - едното в по-близък, другото в по-дългосрочен план. До края на полусезона предстоят нелеки изпитания - дискомфортното гостуване този уикенд във Враца, както и мачове с Литекс и Лудогорец. Да не забравяме и прословутото домакинство на Миньор, дало началото на отсичането на треньорската глава на Любо Пенев на "Армията" преди две години. Ако ЦСКА допусне изоставане от върха, може дори да няма възможност за пролетно наваксване. Още повече, поглеждайки към последния 30-и кръг и гостуването на Лудогорец. Другото основно притеснение трябва да идва от продължаващата липса на категорична структурна прозрачност в щаба на ЦСКА. Уж Пената е треньорът, уж Зафето е асистент, пък на мача с Левски именно Адалберт стоя постоянно на тъчлинията, уж Дуци не бе никакъв до този момент освен главен мениджър, пък постоянно се говори под сурдинка как именно той бил направил тактиката за вечното дерби. Пък и май от вчера пак започна да води тренировъчния процес. И пак - докога? Тук също няма никаква яснота. Отново ще се облегнем на удобния лост "говори се", тъй като официална информация по темата все още няма, едва ли и ще има. Говори се, че това статукво е прието на първо четене с уговорката, че ще важи за мачовете до края на полусезона. Да обобщим - Симонович ще води тренировките, Пената също ще има думата по отношение на някои неустановени конкретно компоненти в тренировките, Зафиров ще бъде черноработникът, а Ванката Йовановски ще продължи да бъде даскалът по физическо възпитание. Това е последната информация от края на настоящата седмица - как ще бъде следващата или по-следващата, няма никаква гаранция. Как ще бъде след Нова година - също. Ако приемем, че победата над Левски даде картбланша тази конфигурация да избута оставащите четири мача от първенството плюс двата за купата, то за възловата пролетна атака на титлата това трябва да бъде коригирано веднъж и завинаги. Това, от което ще има най-много нужда ЦСКА през първата половина на 2012 година, е яснота и прозрачност. Важни стълбове и предпоставки за успех. Дуци ли ще е, Пената ли, Зафето ли или някой чисто нов елемент, който да поеме летателния курс - шефовете си решават, те поемат и съответните рискове. Това с новия треньор е вариант, който никак не бива да се подценява и донякъде именно той ще донесе нужното спокойствие. По традиция от последните доста вече години - някъде преди Коледа ще очакваме новините от ЦСКА.