ЦСКА не е еквивалент на Д. Пенев

Преди десетина дни останах поразен, когато в интервю на Георги Денев за „Тема Спорт” директно прочетох обвинение към Димитър Пенев, че обсебва цялата славна история на армейския клуб. Намери се един достоен човек, при това с огромни заслуги към ЦСКА, да каже най-накрая „Царят е гол”! Някой ще каже, прави го защото е забравен, а и няма успехите на Пенев като треньор. Всъщност реакцията на Георги Денев обобщава това, което мислят още поне 50 големи футболисти на червения клуб, които днес са напълно забравени, останали в сянката на Стратега, а техните успехи и постижения зарити в дебел слой прах. И всичко постигнато от ЦСКА се приписва единствено и само на Димитър Пенев.
В тази връзка има един доста смущаваш пример. Преди два месеца се навършиха 81 години от рождението на Иван Колев. За съжаление вече покойник, отиде си внезапно преди 6 години, но колоритът, който придаваше на футболната действителност, ще се помни вечно. Ването за ЦСКА е нещо като Ди Стефано за Реал Мадрид. Някой сети ли се да почете годишнината на този уникален футболист, върху чийто талант е създаден митът за ЦСКА! Нито настоящи собственици, нито фенове, нито ветерани, на които той бе почетен председател. Нали ЦСКА си има Димитър Пенев, за какво са й други легенди!?

Цесекарите
трябва да си
спомнят историята

Истината, която никой не иска да изрече на глас, е, че Димитър Пенев съвсем не е голямата легенда на ЦСКА нито в качеството си на футболист, нито в това на треньор. Да, той постигна най-големите успехи в историята на националния отбор на България и това го прави безспорния номер едно за всички времена, но това няма как да бъде съотнесено към футболен клуб ЦСКА, който си има своя история. И в тази история стоят имената на треньори като Аспарух Никодимов, Манол Манолов–Симолията и Стоян Орманджиев, които са далеч пред Димитър Пенев по качество и количество на постигнатите успехи. Ако днес някой с право може да закичи специалната значка най-заслужил, то това е Никодимов, чийто успехи са със знак непостижими за който и да било български треньор. Димитър Пенев просто не го хваща метърът на постиженията на Паро. Знаменит полуфинал за КЕШ срещу Байерн Мюнхен в София, победи и отстранявания над два европейски колоса Нотингам и Ливърпул. По онова време ЦСКА като футболен клуб бе в Топ 5 на Европа по сила. Но това, както се казва, не е всичко. Никодимов доказа класата си при всяко връщане на „Армията”. Нещо, което съвсем не може да твърди за Пенев. През 1991 година Никодимов отстрани италианския Парма, по онова време с треньора Невио Скала хит в Европа. Десет години по-късно Паро отново потвърди марката си, като премахна от пътя на ЦСКА Шахтьор Донецк след изумителна победа с 3:0 в София. Това са факти, които никой не може да оспори. Но днес никой на „Армията” не се сеща за някакъв си Никодимов, който написа с таланта и успехите си 50 процента от славната армейска история. Всички са вторачени в Димитър Пенев, с когото започва и свършва историята на ЦСКА!?

Царят е гол

Всъщност какви точно са заслугите на Димитър Пенев към ЦСКА. Кадър на Локомотив София, той прави силна кариера в ЦСКА, но в неговото време играят феноменални футболисти. До него в защитата на тима например бе Иван Зафиров, най-добрият десен бек в историята на ЦСКА, който днес е напълно забравен. Дори имената на синовете му са по-популярни от него. А Копата, както го знаят старите армейци, бе образец за краен защитник. Няма да е пресилено дори да се твърди, че за времето си Зафиров бе най-добрият на своята позиция в Европа. След огромно забвение трябваше Цоньо Василев да навърши кръгла годишнина, за да се сетим за него. А той бе уникален футболист не само като качества, но и като харизма. Това бяха ярките футболисти на ЦСКА по онова време – Якимов, Жеков, Денев, Цоньо Василев, Божил Колев. Те бяха истинските любимци на публиката. А къде са днес, Кучето (б.а. – Георги Денев), както гальовно го наричат феновете, да скимти забравен. И казва истината, която никой друг не смее да изрече на глас. Да, Димитър Пенев не е ЦСКА и не е редно всичко да се приписва само на него. ЦСКА не е Локомотив Пловдив да има само един велик футболист. Макар че и за пловдивското Локо не е така, но там по върви да пеят „Един е Христо Бонев”. Локомотив обаче има една титла, а ЦСКА -31! И тези титли са постигани от футболисти с огромен принос, който днес е сведен до една-единствена на щат легенда.

Какви са
заслугите
на Пенев?

Освен че Димитър Пенев е много готин, щедър и симпатичен на хората, има и цифри, които показват какво всъщност е постигнал за ЦСКА. Силният му период като треньор са три години, в които ЦСКА стига до полуфинал за тогавашния турнир на КНК, а на следващата до четвъртфинал за КЕШ. Безспорни постижения, които днес изглеждат невъзможни в българския футбол. Но това съвсем не са върховете на ЦСКА. Склонен съм да приема фактора значимост и на този фон изпъкват победите над Аякс, Ливърпул и Нотингам. На практика с Димитър Пенев като старши треньор ЦСКА няма нито една епична победа в Европа, не броя като такива успехите над Панатинайкос, Рода и Спарта Прага, ще цитирам само универсалния армейски аршин, който поставя подобни постижения като делнични. И така си е, след като същият отбор е побеждавал най-силните в Европа в техния пик.
С Димитър Пенев ЦСКА няма никакъв резултат и в графата победи като гост в Европа, нещо, с което този клуб много се гордее при неминуемото сравнение с вечния си враг. ЦСКА на Д. Пенев и бъдещите герои от Америка загубиха като гост и домакин на Барселона и Марсилия. Къде може да се постави подобно представяне до победите на „Сити Граунд” и „Анфийлд”. Дори победата над Леверкузен с Йешич изглежда като значимо постижение!
Онзи отбор на ЦСКА от края на 80-те записа победата над Левски с 5:0, но това се случи далеч преди успехите във вечното дерби да се превърнат в голяма стойност за червената публика. За разлика от Никодимов обаче Димитър Пенев не постигна никакви успехи при всяко свое следващо завръщане като треньор. А те вече станаха безчет. Просто е въпрос на забавление от страна на всеки следващ собственик да извади от нафталина Димитър Пенев и да го представи на червената публика. И ефектът е мигновен, чичо Митко получава нови 5 минути слава, а армейскияг клуб - поредната година без титла в първенството.