ЦСКА като медиен допинг

Още веднъж и още веднъж благодаря на ЦСКА! За това, че подържат жива родната спортна журналистика! Къде умишлено, къде злонамерено, но най-често чисто информационно, вървейки след събитията от деня, за ЦСКА винаги има нещо интересно. Защото винаги се случва нещо интересно. Казвал съм го, повтарял съм го, просто сега още веднъж ще заявя: не знам кой ще бъде първи, кой ще грабне купата, кой ще се класира за Европа, но знам, че на ЦСКА една титла никога не може да бъде отнета – тази за „най-интересният футболен тим в България”.
Сега си имаме нещо като допинг-афера. Минаха няколко дни след като се разбра, че Коста Стоянов е гепен със забранени вещества в пробата му. Тепърва ще става ясно какво ще бъде наказанието, ще има ли обжалване и дали то ще успее. Едно е сигурно – нов проблем се стовари върху главите на треньори и шефове. Дори да успеят да издействат минималното възможно наказание за бранителя, факт е, че ЦСКА трябва да си прекроява изцяло защитата за пролетния дял. За мачовете в които ще се гони шампионската титла на всяка цена. Миналата седмица предложихме няколко варианта за допълнително стабилизиране в отбрана, по повод на изникналият като евентуален вариант Александър Тунчев. Тогава все още Стоянов влизаше в треньорските схеми. Не само поради факта, че и при Дуци Симонович се чувства толкова уютно, колкото и при Радуканов. Уют, който в известна степен развали формата на самия играч – нещо, което няма как да бъде отречено. Най-малко поради факта, че самия той го призна. Както призна и своята капитулация от националния тим. Като леко отклонение от темата – едно е сигурно: Костадин няма как да се е допингирал умишлено с цел да играе на нужната висота във вечното дерби. Това е гаранция! Обикновено спортистите взимат целенасочено всякакъв род стимуланти с една-единствена цел – да скачат по-високо, да бягат по-бързо, да вдигат по-тежко или в случая – да играят по-добре. Да бъдат физически по-издръжливи, което в даден етап неминуемо се отразява на терена. Коста Стоянов бе слаб в доста мачове тази есен.

Спечели си
прозвището
„Невидимата ръка”,

тъй като на няколко пъти съдиите замлъкваха след негови очевидни боравения с ръка в собственото наказателно поле. Така че, автоматично изключваме версията за умишлени деяния. Евентуалната вина на защитника на ЦСКА е липсата на комуникация между него и треньорския и лекарски щаб на отбора. И тъй като игровия спад фрапантно не бе забелязван нито от предишния, нито от настоящия треньор, то съдбата се намеси. Стоянов не бе оставен да почине мач-два, да събере сили, да си подреди мислите в главата. Сякаш е от изключителна важност неговото присъствие на терена срещу Светкавица и Видима. Сега обаче ще си почива на воля. А тези, които последни не посягаха поне временно към неговото титулярно място, трябва да му търсят заместник. За доста повече от един-два мача. И не само за тези срещу Светкавица и Видима. А и за онези в които предстои битка за титлата. Ако Костадин реши да потърси оправдание във факта, че е бил изпаднал в дупка, че е бил психологически обременен, някакво депресионно състояния, то странно как никой в ЦСКА не се е съобразил с това. Ако единствената загриженост е била под формата на въпросче: „Как е Коце? Можеш ли да играеш?” то това звучи несериозно за клуб като ЦСКА. Припомням единствено шампионатния мач в Ловеч през пролетта, когато Стоянов куцукаше цяло второ полувреме като куцо пиле, но тогавашният наставник не посмя дори да помисли за смяна, сякаш би извършил светотатство.
Но какво ли още ще се строполи върху червената футболна глава, докато изобщо стартира полусезона?

ЦСКА е като
паркинг
с постоянно
горящи коли.

Една се запали, гасят е, но през нощта нови две пламват. Уж хващат виновника, но палежите продължават. Всеки пали някой от краищата на армейската постелка. Тези дни пак се заговори за лиценза. То това е малко като падането на първия сняг в София. Всеки път общината се заканва, че няма да бъде изненадана. И всеки път като дойде време се сипят възмутителни граждански псувни, че не е изчистено както трябва. Така и като наближи време за подновяване на лиценза и току някой се присети да гръмне с „новината”: „Отнемат лиценза на ЦСКА!”. Колкото да бъде интересно. Този си тръгва, онзи напуска заради пари, трети заради караница с треньор или шеф. Юноши, вратари, бекове, кондиционни треньори – всеки си тръгва със скандал от мястото, което го е направило известно на далеч повече хора от семейното обкръжение и приятелския кръг. Новинарският поток не спира – Цоцорков отрязал ЦСКА, подмята някакви 100 бона,

адвокат Величков
души като
хиена на кокал,

самият той заяви, че се надява в ЦСКА да има още доста скандали, че да има и той работа човека. Все нещо около собствеността на стадиона е неплатено, договорите циклят. А какво се случва с базата на Панчарево не смея и да попитам. Току отнякъде се промъква новината, голяма колкото ръста на самия играч, че Флорентин Петре си чакал 16 000 евро. Което води до нови апокалиптични прогнози за близкото бъдеще. Титаните са пред фалит явно, щом нямат кинти за румънеца. Ех, този Цицорков – голяма циция дойде. Не можа ли повече да му отпусне душичката? Отгоре на всичко босовете продължават да търпят ирония по отношение на идеята им за Източно-европейска футболна лига. Разбира се, от онези футболни среди, чиито представители липсваха на масичките по време на първата среща миналия месец. Това е само едно новинарско загребване с една шепа от последната седмица. До февруари очаквайте: още няколко скандала, въпреки че Иван Караджов го няма вече все някой ще се сбие някъде между Коледа и Нова година. Адвокат Величков пък ще набара нови двама-трима клиента от „Армията”, Бекали ще открадне Мораес, а

ЦСКА няма да
си платят бюрека
и айрана

от последната закуска на лагера в Анталия и гневни турски хотелски мениджъри ще ги гонят до границата.
Колкото е смешно, толкова е и очаквано. Разбира се, примерите са произволни, но ще бъде истинско чудо, ако ЦСКА стартира битката за титлата спокойно, без драми и напрежение. Ей така, в дните преди първия мач с Локо Сф да се говори единствено за това кои от новозакупените ще бъдат титуляри. Невъзможно! Без присъствието на ЦСКА в българския футбол спортната журналистика ще бъде повече от скучна. Ще бъде като криминалните секции в локалните вестници в Лапландия, където най-голямото събитие за сезона е вероятно стъпкването на нечия градинка от непослушен лос. Така че, още веднъж – нека благодарим на ЦСКА за всичко това! А междувременно – на „Армията” да почнат да си търсят нова защита, тъй като част от настоящата вече е в позиция пит-стоп.