Фондация Барселона в помощ на футбола

Испанските телевизионни камери бяха готови да излъчат един друг мач преди мача. Минути преди старта на поредното Ел Класико Жозе Мауриньо излезе от тунела на "Бернабеу" и вместо към пейката на Реал Мадрид направи завой към зоната, отредена за щаба на Барселона. Никой не допускаше, че много специалният португалец се е объркал, защото при него няма нищо случайно.
Жозе стигна до щаба на Барса, част от който бе Тито Вилялнова, помощник на Пеп Гуардиола. Асистентът преди няколко месеца стана жертва на тотално излезлия от разсъдък Мауриньо, а моментът, при който португалецът бръкна в окото на испанеца, тогава измести чисто футболната тема.
Беше 18 август, а Барселона победи Реал с 3:2, но не това бе най-важното. Медиите се надпреварваха да съдят арогантния треньор на Мадрид, който бе излязъл извън границите на човешкото, демонстрирайки животински следи в характера си.
На 10 декември Барселона отново победи Реал, този път с 3:1, но най-важното отново бе над футбола и това бе дружеското ръкостискане на Мауриньо и Вилялнова, който бе пристигнал в столицата на Испания със сухопътен транспорт поради лекарска забрана за придвижване със самолет. Асистентът на Гуардиола бе претърпял операция от рак и е в процес на възстановяване.
Да го пита човек защо не си стои вкъщи. А кой всъщност е Вилялнова. Това е един от хората, заради които през последните две години не се говори за футбол, когато е замесен отборът на Барселона. Този треньор в продължение на 4 години е тренирал и възпитавал половината от сегашния тим на Барса в школата "Ла Масия". Там са корените на тоталната хегемония на каталунците.
Все пак нега засегнем и футбола в Ел Класико. Ясно е като бял ден. Когато играят Реал и Барса, първите обикновено тичат, тичат и тичат, а вторите си я подават, подават и отново си я подават. Няма значение, че Гуардиола вече играе с нова постройка и има смелостта да пусне в стартовия състав две от летните си покупки. Фабрегас и Алексис Санчес бързо минаха през обработката на Гуардиола и вече са част от конвейера. Ако през лятото те бяха преминали в Реал, сега щяха да са най-обикновени тичачи, но те са в Барса, където са най-обикновени подавачи и вкарвачи.
Една от десетте заповеди на Мауриньо преди дербито бе, в никакъв случай неговият отбор да не допуска първи гол. Разбира се, ако това изобщо може да мине за заповед, тя бе изпълнена още в 21-ата секунда, когато флиперът набута топката между трите греди на Виктор Валдес.
Другите девет заповеди нямаха никакъв смисъл. Защото бе ясно, че в един момент актьорите в синьо-червено ще започнат да казват репликите си по сценарий и връщане назад нямаше. Те взеха контролния пакет акции над топката, нотариалния акт за терена на "Бернабеу" отдавна бе в клубния сейф на Барселона, а монополът върху воденето на играта бе притежание на същите тези футболни Харлем Глоубтротърс. Хвърляш им една шарена топка и се дърпаш назад, за да гледаш невероятното им шоу. Тук разликата е, че има съперник, който на всичкото отгоре се казвал Реал Мадрид и който прави всичко позволено и не дотам позволено на този свят, за да спре цунамито Барселона.
И така природната стихия Барса отново заля столицата на Испания. Зомбираните и озлобени до краен предел футболисти на Реал изиграха може би най-приятните си 20-30 минути в последните години и това беше последната третина на съботното Ел Класико. До този момент те бяха готови буквално да разкъсат съдията и поне половината играчи на Барселона, Пепе като че ли бе пуснат в отпуск от затвора със специалната мисия да пораздвижи малко дежурните линейки на "Сантяго Бернабеу" и изобщо Белия балет нямаше нищо общо с балет. Кристиано Роналдо пак ще се снима до "Златната топка", без да бъде неин носител, а Касияс вече си купува нов тефтер, където да си води допуснатите от Барселона голове.
От другата страна също нямаше новини. Едни жизнерадостни дечица, които сякаш се бяха върнали на пясъчника, за да си вземат забравените играчки, но останаха още малко там, за да видим лъчезарните изражения на лицата им. Начело на групичката отново бяха тримата дребосъци Меси-Шави-Иниеста. Това трио вече се намърда в историята на футбола редом до други легендарни тройки: Гре-Но-Ли (Грен-Нордал-Линдхолм), в Милан, Клинсман-Матеус-Бреме в Интер, Ван Бастен-Гулит-Рийкард отново в Милан, Балъков-Елбер-Бобич в Щутгарт.
Историята се пише от подобни големи имена. Барса отдавна написа нова глава в митологията. Този отбор е орисан да ръси футбол по различни точки на света, той има мисията в тежките за ЕС времена да забавлява хората, да ги откъсне от всекидневните им житейски проблеми и в крайна сметка успява да го прави. Когато Барселона играе голям мач, улиците са пусти, а телевизионните екрани вероятно изпитват някакво удоволствие, въпреки че не са жива материя.
Каталунците правят нещо повече от футбол. Барса е като фондация, която помага на безразличните да заобичат тази игра, както през 1982 година Бразилия приобщи много хора от цял свят към спорта.
Това е най-големият успех - превъзпитанието. В събота вечер видяхме Мауриньо тих, смирен и уважаващ, а в последните минути и неговите зомбита се върнаха в човешките си образи, като чинно се наслаждаваха на изкуството, наречено футбол в изпълнение на Барселона. Това бе поредният мач, след който си лягаш обогатен и пълен с позитивни емоции, защото дори и да не симпатизираш на Барса, точно в такива моменти усещаш, че всичко това е една игра, която ни намигва шеговито и ни кани следващия път отново да я гледаме.
А Вилялнова, който вероятно отдавна бе простил на Мауриньо, винаги ще помни момента, в който Жозе му дойде на крака до пейката на Барса и подаде ръката си, показвайки физиономия на индивид, комуто нищо човешко не чуждо.
Ето всичко това е футболът, а животът наистина продължава, до утре вечер в другия спектакъл.