Уроци по селекция

В началото на 2012 година се оказа, че българските футболни клубове все още не са избистрили своята структура. Много е лесно в средата на лятото да теглим чертата и да кажем, че сме отпаднали от европейските турнири съвсем справедливо, като тогава причините не изненадват никого. Нямаме футболисти, нямаме треньори, нямаме бази, нищо нямаме.
Много пъти е ставало въпрос за липсата на качествени попълнения отдолу, но въпроса е относителен, защото чат-пат се появяват и опровержения. Но като цяло е ясно, че собственото производство не е рентабилно при липсата на подходящи условия или пък никой не владее това изкуство и затова то не се практикува. Ето, прехвалената школа в Етрополе бе напусната от Спас Дженизов, треньорът Атанас Атанасов избяга в Монтана, значи там или свършват парите, или ентусиазма се е изпарил. А патрона Христо Стоичков предпочете да осребри името си като треньор на Литекс. И какво става сега с тия деца, които с плам в очите тренираха там? Ами става това, че водещите клубове вадят пари за алжирци и мадагаскарци. С парите от един Жужу Черноморец може цяла година да издържа кампуса си „Гнездо на акули“. А тези, които нямат акъл и поглед да си докарат безплатен Жужу, ще си го купят, вместо да инвестират в школата.
Истината е някъде по средата, но пълно щастие няма. Въпросът обаче е технологията за намиране на подобни златни кокошки. Да даваме непрекъснато Черноморец на Херо за пример не е достатъчно уместно,

защото той има
изключителен нюх

към откриването на безплатни, но сравнително качествени футболисти. Димитър Димитров е извън класацията, той е професор по селекция. Самият той се шегува, че когато за първи път види футболиста, който е дошъл на проби, може само по походката му да си изгради макар и бегла представа дали човека ще свърши работа или ще си тръгне обратно още след първата тренировка.
На повечето от останалите наши треньори обаче им трябват скаути, защото няма как да въведат и приложат ноу-хауто на Херо от един вагон Жужувци да отсеят двама-трима, които имат потенциал и от тях могат да се изкарат добри пари.
Тук вече става дума точно за потенциала, но не този на футболистите, а на хората, които подбират новите играчи. И начина на селектиране.
Най-напред, пишем го за пореден път, водещите ни клубове трябва да осъзнаят, че изграждането и поддържането на скаутска система е много по-евтина, отколкото трансфери в последния момент. Левски и ЦСКА къде спаха цяла есен, цял декември и половин януари, че сега събират откъде ли не какви ли не перли. А това се отнася и за Славия, Черно море, Локомотив Пловдив и други тимове, които на пръв поглед нямат проблеми с приличното финансиране. Лудогорец не е в нашата схема, защото там май са напипали верния път, но забележките са налице, защото селекцията и там се прави в движение въпреки демонстрирания огромен бюджет и охолното харчене. Отборът от Разград тихомълком се раздели с няколко футболисти от чужбина, които така и не видяхме високи ли са, руси ли са.
Ето как е по-евтино и разумно да се действа. Пред нас до края на сезона са месеците февруари, март, април и май. Левски излъчва Гонзо, ЦСКА – Адалберт Зафиров, другите клубове също определят по един човек, който си взима „довиждане“ със семейството за 4 месеца и заминава на гурбет в чужбина.
Заради букмейкърите и телевизиите в Европа вече всеки ден има мачове – изтеглени, претеглени, ранни, късни… Така, че на практика пратеника на всеки клуб

може ежедневно
да е на стадиона.

В Белгия, Холадния, Франция и особено Б групите на тези първенства е пълно с играчи от типа на Жужу и Анеси. За 2 месеца нашия скаут може да напълни 2 флашки на компютъра си с информация, след което да удари един телефон на треньора в България, който от своя страна вече да има яснота какви играчи ще са му нужни през лятото. През оставащите 2 месеца от комадировката скаутът продължава да гледа мачове из цяла Европа вече само на играчи, които досега е набелязал, но за търсените от треньра постове. И когато настане лято, наставникът отсича: търсим ляв бек, централен защитник и десен халф, скаутът да му извади поне по 3-4 имена за всяка зона. И после директорът сондира цени, заплати и т.н.
Цялата операция по скаутването ще струва на клуба (с транспорт, хотели и др.) максимум 25-30 хиляди евро. Май е много по-добре, отколкото с лека ръка да се дадат 250 хиляди евро за Сьорд Арс и още 60 хиляди евро за заплати за половин година.
Тук се връщаме и за потенциала на скаутите. Това трябва да са добре проверени хора. Защото Гонзо и денонощно да гледа мачове, е все тая. Доказателството е в съблекалнята на „Герена“.
Друга дестинация е Африка, но вместо да разчитат на мадам Ба и подобни агенти, клубовете могат да прескачат комисионерите като примерно сега пратят човек с десетина хиляди долара в джоба за разходи на започналия снощи континентален турнир Екваториална Гвинея и Габон. Там могат да се открият млади, прилични и евтини играчи от непретенциозните отбори. Ни ние сме свикнали някой да ни докарва африканците на проби, после да се пазарим, да спретнем интрига и да завъртим спекулация.
Изобщо клубовете ни са свикнали да запълват дупки, но не и да строят нови пътища. В повечето случаи селекцията се прави според това, което се предлага от агентите, а не според нуждите на треньора. Зимата двама-трима, лятото още толкова, ден да мине, друг да дойде. Това е несериозен подход, а накрая в много случаи в последния момент в отборите се прехвърлят добре познатите ни застаряващи физиономии. После се чудим защо играем футбол на забавен каданс. Ами видно е, че нашите играчи не са научени на сериозна дисциплина, нямат изградени навици за режим, хранене и възстановяване, двигателната им култура е слаба. Видели ли сте скоро някой български играч след като отбележи гол да се пързулне 10-15 метра по колена и накрая да приближи гърба назад почти до петите си. Не сте, защото никой не смее да го направи поради опасност от самоконтузия. Затова и клубовете ни купуват анонимни чужденци, онези поне могат да тичат правилно.