Той засенчва всички легенди

Феновете на Манчестър Ю вдигат наздравица в чест на най-великия мениджър за всички времена. Сър Алекс Фъргюсън отбелязва в неделя (б.а. - днес) 25 години начело на червените дяволи. Това събитие е поредното, което потвърждава, че той е №1 в световната история. По-велик от Шенкли, по-велик от сър Алф, по-велик от Пейсли, по-велик от Стейн... По-велик дори от сър Мат Бъзби, който в началните години на управлението на сър Алекс се бе превърнал в близък приятел и ментор на шотландеца. Сър Мат винаги подкрепяше Фъргюсън в тежките начални години, но въпреки това едва ли самият той е очаквал довереникът му да изкара толкова голямо дълголетие на мениджърския пост в тима.
И аз със сигурност не съм го очаквал. Особено когато бях начело на Тотнъм и победих сър Алекс с 1:0 на "Олд Трафорд", повдигайки напрежението около него до крайна точка през 1989 г. В онзи мач феновете на Манчестър Ю освиркаха бурно своите играчи. Тогава се наложи самият аз със собствените си ръце да спирам някакъв идиот, който бе тръгнал да прескача предпазните огради, за да линчува Фъргюсън. За щастие успяхме да го спрем, преди да му е нанесъл някакви физически щети. Такова беше положението при червените дяволи по онова време. Напрежението върху сър Алекс бе огромно, а опитът за физическа саморазправа ясно показваше общественото недоволство. Бяхме декември. Често казано, много се съмнявах, че Фъргюсън ще успее дори да изкара онзи сезон докрай. Но тогава шефовете на Юнайтед, похвално за тях, не се пречупиха и оставиха шотландеца начело на отбора. Останалото го знаем. 12 шампионски титли, 2 европейски, 5 пъти ФА къп, 4 пъти Купата на лигата, КНК, Световна клубна купа... Всичко това доказва само едно - босовете на "Олд Трафорд" са били прави да гласуват доверие на Фъргюсън. Той е големият майстор!
Причината за поддържането на успехите му е, че има способността непрекъснато да се променя, да измисля нещо ново и различно. По този начин винаги изненадва съперниците. От 1986 г. насам футболът се е променил много, но Фъргюсън се приспособява към всичко, което се изправя на пътя му. И не става въпрос да води някой случаен отбор, тъй като Манчестър Ю е вероятно най-големият клуб в света. Един човек да се задържи начело на него в продължение на 25 години е уникално постижение. Когато отборът е изхабен и остарял, Фъргюсън винаги успява да го обнови успешно с нови лица.
Сър Алекс вече е почти на 70 години, но все още е силен. Причината е, че въпреки постоянните успехи, той никога не се задоволява с постигнатото. Не гледа назад, а винаги в бъдещето. Той е майстор в човешките отношения. Не само знае как да управлява трудните характери на най-големите звезди, а и улавя момента да се раздели с тях. Питайте Бекъм и Ван Нистелрой... Навсякъде подмладяването на даден отбор е сложен процес, изискващ време и жертви. Не и при сър Алекс. При него това е детска игра. Той редува шампионските поколения, без да се налага в промеждутък трофейната витрина да остава празна. Да, имало е периоди, в които пламъкът на успехите е намалявал, но никога не е угасвал!
Основна отличителна черта на Фъргюсън е, че винаги защитава докрай с цената на всичко своите играчи, дори понякога да става въпрос за нещо наглед невъзможно. Дори да не го заслужават, сър Алекс винаги ги подкрепя. От своя страна играчите го гледат със страхопочитание и голям респект.
Не мога да кажа, че сме най-големите приятели със сър Алекс, но винаги сме се подкрепяли. Не ми е пречил на повиквателните, когато бях селекционер на Англия. Не се опълчи и на решението да взема Браян Робсън в екипа си за Евро 1996. Имам добри резултати срещу него в мачовете помежду ни (4-3-4), но най-големият ми успех е на трансферния пазар. Той искаше Пол Гаскойн на всяка цена, но аз го преборих и го взех в Тотнъм през 1988 г. Крис Уодъл вече играеше при нас, а двамата с Газа бяха големи приятели. Това натежа в избора му да дойде на "Уайт Харт Лейн". Провалът да вземе Гаскойн беше едно от най-големите унижения в кариерата на сър Алекс, но това не развали отношенията ни. Както казах, сър Алекс никога не гледа в миналото. Само напред и нагоре.

* Авторът е бивш селекционер на Англия. Водил е още Тотнъм, Барселона и др.