Той е Господин Най-!

Негова светлост Рони О`Съ(ли)вършенство – един от малкото гении на планетата идва в България

Като се замисли човек, сред всички още живи гении на планетата, Рони О`Съливан е най-подходящия всяка квалификация за него да започва с най. Най-талантливият, най-гениалният, най-изумителният, най-уникалният. Каквото и да се каже за него то трябва да започва с най-, защото няма как по друг начин да бъде отдадено дължимото на Ракетата от Чигуел.
Ако примерно във футбола Меси е 50 процентов гений, а дори Марадона може да достигне до 70-80 процента, Рони е в категория пълни 100 процента, където са абсолютните гении Моцарт, Бетовен, Шопен, Ван Гог и Шекспир. Точно тези титани са измерител за уникалността на невероятния вълшебник от Чигуел. Това, което прави той с щека и топка е равносилно на гласовете на Пласидо Доминго и Андреа Бочели, и на пръстите на Паганини.
Написаното досега вероятно на мнозинството, които въобще не са чували и не знаят, че в тяхната епоха живее такава личност като Рони О`Съливан, изглежда пресилено. Достатъчно е обаче да го наблюдаваш само веднъж в действие, за да се разбере неговата пълна необикновеност. Ракетата не играе снукър, той не удря топките по обикновения начин, както го правят другите. Ракетата твори, рисува, създава химни на радостта. Прави го в светкавична бързина, в главата му са следващите 20 – 25 удара. Сериите му са блаженство за очите. Топката се плъзга по най-съвършения начин на зеленото сукно. Наистина може да бъде сравнен с композитор, който съчинява мелодията далеч напред.
Рони не може да има достойни съперници. Няма жив човек, който може да играе снукър дори на 20 процента сходен с неговия начин. Всички на неговия фон изглеждат като жалки дилетанти. И те си го знаят и дълбоко в себе си са доволни не толкова на титлите и парите, които печелят и благодарение на неговото височайшо присъствие, а на самата възможност да бъдат близо до самия изчистен до съвършенство гений на снукър. Този спорт днес е толкова популярен не заради това, което се случва на масата, което в повечето случаи е доста монотоннно, а заради блясъка на английския гений с италианска кръв.
През 2008 година Рони бе в стихията си , стана за трети път световен шампион по възможно най-убедителния начин. Буквално разби всичките си съперници на първенството, създаде още и максимален шедьовър от 147 точки за време, което няма да бъде подобрено в следващите 10 века. Всъщност по скоро ще се дойде края на света на 22 декември 2012 година, отколкото да се появи играч, който може да играе и на половината бързина на Ракетата. Защо се върнах към епичната 2008 година? Ами защото случилото се след този период, затвърди представата за Рони О`Съливан като за нещо невъобразимо велико. Като за човек докоснат от самия Него! Ракетата вече изгуби желание да побеждава, да печели титли и пари. В неговия докоснат от маниакалната депресивност ум, няма ясната подредба на състезателни приоритети. Обстоятелството дали губи или печели, не е от значение за безспорността на констатността. А тя е, че Рони няма и не може да има дори и най-минимална конкуренция. На фона на това доказано съждение, напъните да бъде побеждаван изглеждат жалки и несъстоятелни. Той не може да бъде мишена на противниците, защото разликата е колосална. Вярно, дразнещ понякога е начина, по който се опитват да го изнервят, но дори и това вече не предизвиква кой знае какъв интерес. Видно е като бял ден, че Рони вече не се стреми към победите, и няма как да е иначе, след като превъзходството му не се измерва с божествени дължини.
За да бъде картината пълна, трябва да се признае, че Рони често се забърква в необикновени ситуации, които медиите отразяват като скандали. Това му създаде образът на арогантен, безпардонен, дори в известна степен нахален. Много, много далеч от истината. У Ракетата не е останала и грам амбиция за някакви нови спортни постижения. Дори и това отново да се случи, ще бъде вследствие на някакво гениално разбъркване на мозъчната му тъкан, а не на нещо толкова тривиално каквото е амбицията за спортни победи. Рони е това, което е, защото той напълно опровергава изконния смисъл на спортното съперничество, всичко да се свежда до победа или загуба. Рони е самата игра, самото съвършенство и самия божествен полъх. И който го е усетил това с всяка фибра на съзнанието е богопомазан.