Тихо мъртвият казал: Левски!

Ето че в историята на ФК Левски настъпи момент, в който въпросът е не кога и как една голяма легенда напуска клуба, а защо.
Става дума за Георги Иванов. Казано накратко, ситуацията е следната: Гонзо беше голям пич и вероятно още е, но батковщината го повреди. Много странно и неописуемо е чувството да гледаш отстрани как в момента всеки си трие обувките с него. Честно казано, в момента се случва точно това!
Половин България, и по-точно синята й част, искаше да го запомни като Гонзо - големия мъжкар и приятел! Обаче той попадна в центрофугата на Тодор Батков, човека с многото прякори, и изобщо не можа да се усети как адвокатът го завъртя на максимални обороти и накрая Георги се оказа като презерватив - употребен и изхвърлен, защото вече е ненужен.
Да говорим за Тодор Батков и морал, това е толкова излишно, колкото и да търсим най-новия диск на пианиста Ричард Клайдерман в домашната фонотека на Тони Стораро.
Този филм го бяхме гледали още преди да започнат снимките. Дори предвидихме и основните пунктове в сценария. След това само отмятахме колко точни са предвижданията ни, за да се стигне до крайния резултат, който бе фиксиран тези дни, а той е, че в този си вид Левски е гробище, в което са погребани мечтите на запалянковците.
Сега е много лесно да се пише и говори, че Гонзо не ставал за треньор на Левски, че защитата е трагедия, че в средата на терена цял криминален отдел не може да установи кой е халф и кой не, а напред няма един свестен нападател.
Левски е като предприятие, в което липсват суровини, няма база, няма производство и респективно няма и продукция. И то е защото стопанинът не може да инвестира парите си правилно поради простата причина, че тази материя му е чужда, а той е достатъчно самовлюбен, и то до степен такава, че не иска да си го признае въпреки очевидния факт.
Ето и доказателствата.
Суровина няма, тоест школата не работи. Жокер не ни трябва, всички знаем за какво става дума - като станат на 18 години, юношите не са готови за мъжки футбол и потъват някъде в нищото.
База няма, защото комсомолският кадър Тодор Батков чака от държавата, която го е произвела такъв, да му върне нещо под масата. Е, не му се получи. А може би той не иска достатъчно силно това, което ни заблуждаваше, че иска.
Производството не е налице, защото това е следствие на първите два елемента, а освен това липсва и екип, който да ръководи правилно и рентабилно този процес.
Затова няма и продукция. Ако някой си мисли, че гледката от петък вечер в центъра на София е някакъв дори полузавършен продукт, значи е сбъркал операта със стадион.
Това, че на Тодор Батков материята му е чужда, е най-лесно доказуемото изречение на света. По-скоро Искра Фидосова ще подобри рекорда на Стефка Костадинова, отколкото Батков да започне да разбира от футбол.
Като няма хляб, ще ядем пасти. Като няма кадри, ще си внасяме. Навсякъде е така. Само че при сините вносната суровина губи своята стойност, защото няма кой да я използва както трябва. Без добър готвач дори най-качествените продукти си остават ненужни или зле употребени. В последните години няма нито един, ама нито един футболист на Левски, който е вдигнал нивото си, а от там и цената си. Значи процесът е затлачен, затапен и направо спрял. Левски е едно пресъхнало корито, в което няма река.
Сините се нуждаят от рестарт, а първо е необходим нов шалтер. Ясно е, очевидно е, че по този начин нещата няма как да се получат. Батков една след една постига своите цели, а най-голямата е - той да бъде по-голям от Левски. Останаха той и името на клуба, това е. Тези, които писаха историята, с различни хватки и прийоми бяха пратени на трибуните. Жалко, че Гонзо налапа стръвта като най-лесната риба и не я пусна докрай въпреки многобройните възможности за това. Човекът, който въртеше ЦСКА на малкия си пръст, бе пратен извън филма от същия ЦСКА, от отбора, който десет години му сърбаше попарата. Оная приказка, за този дето се смеел последен, се оказа вярна. В петък вечерта Георги Иванов бе унизен от тези, които толкова дълго бяха в краката му и се гърчеха под неговата диктатура.
Така ще е, докато Левски е под робството на Тодор Батков. В последните години той се разправи с всички символи на клуба, като дори върна белите милиционерски екипи на отбора. Жалко само за Георги Иванов. Гонзо не трябваше да свършва така. Той няма как да излезе от сърцата на запалянковците и един ден ще разбере какво е сторил през последните 2-3 години, когато видяхме другото му лице.
Такава е съдбата и на следващите, които се хванат на Батковото хоро. Типично по комунистически, той оцелява дори и след моменти, в които всички виждат управленската му несъстоятелност и обсъждат финансовата му несигурност. Съдията бил виновен, а първенството наредено. Моля ви се, недейте. Това не е точно клубът, в който са влюбени милиони. Онзи клуб умря. А на финала тихо мъртвият казал: Левски!
Това, което се случва в края на 2011 година, го предвидихме отдавна. Сега само констатираме, че всичко свърши.

* Някои актуални спортно-технически детайли и други незначителни подробности след катастрофата - в утрешния брой.