Супер Жиба

На 35 години волейболният гений има пълен комплект медали

Спорта е изградил много звезди. Донесъл е световна слава и пари на имена като Роналдо, Рафа Надал, Тайгър Уудс и много други. Има обаче една шепа хора, които са нещо специално и сякаш са погалени от ръката на Господ. Те притежават нещо повече, една харизма, която не можем да опишем с думи. И те правят живота ни по-различен, променят идеалите ни, променят спорта, променят живота. Сена няма рекордите на Шумахер, но остава в историята като номер 1, няма друг по-почитан от Пеле, въпреки техниката на Меси, няма тенисист или фен на тениса, който да не се прекланя не само пред играта, но и пред характера на Федерер.
Е, точно такъв е и Жиба. Капитанът на бразилския волейболен отбор е нещо много повече от нисък, техничен посрещач или олимпийски шампион. Страстта, енергията и харизмата, която притежава успя да извади максимума от цял един отбор и да го изкачи на върха цяло едно десетилетие. Той може и да не е перфектният волейболист, но енергията и харизмата му го направиха най-обичаният сред феновете по целия свят.
Животът му обаче далеч не винаги е бил толкова бляскав и звезден. Едва на 6 месеца лекарите поставят тежката диагноза левкемия. След серия операции все пак тежката болест е преборена. “Бил съм твърде малък, за да си спомням. Благодарен съм на родителите си, които не са се предали, а са се борили да ме спасят. Естествено, това се отрази на целия ми живот. Всеки път, когато имам тази възможност се срещам с деца, които страдат от тази болест. Опитвам се чрез моя пример да им вдъхна надежда за живот. Опитвам се да помагам не само на хората. Винаги съм мечтал да стана ветеринар. Все още колекционирам плюшени играчки. Родната ми къща в Коритиба, където живее майка ми, е пълна с играчки и продължава да се пълни", откровен е Жиба. Той отделя и сериозна част от приходите си, за да подпомага лечението на някои от тях по цял свят.
Като дете опитва доста спортове – религията в Бразилия футбол, баскетбол, футзал, плуване. На 10 години влиза и в залата за волейбол. И този спорт остава в кръвта му. Само месеци по-късно – на 11 години, Жиба получава и първата си тежка контузия. Травма в лявата ръка, заради която му правят повече от 150 шева, го вади за близо две години от залата. „Когато отново се върнах в залата всичко се случи някак си много бързо. Завършвайки средното си образование вече печелих от волейбола. Това са много години и не мога да си представя да се занимавам с нещо друго. Играя този спорт откакто се помня, откакто съм съзнателен човек“, разказва бразилският капитан. Всички тези трудности още в невръстна детска възраст не го отказват, а като че ли го правят още по-упорит и инат. Далеч от идеалната физика за волейболист – едва 192 сантиметра, Жиба успява да придобие невероятна техника. Изключителен сервис, перфектно посрещане, технична атака, с която преодолява без проблеми и троен блок, невероятен дух, с който успява да обедини целия отбор – всичко, което прави идеалния капитан. И въпреки че всички разчитат именно на него, че той е онази брънка, която печели тежките мачове, че успява да изкара от съотборниците си 101%, той е далеч от мисълта, че е в основата на успехите на селесао. „В нашия отбор всеки един е по малко капитан. При нас няма звезди и няма битка за най-добър в отбора или пък някой да е нещо повече от другите. Няма дрязги дали един печели повече от друг. Ние започнахме още когато бяхме никои, от малки деца, и продължаваме да сме си все още тези малки момчета между нас си“, разкрива Жиба каква е формулата за колектива и успешен отбор.
Самият той определя двете седмици от олимпиадата в Атина през 2004 година като най-пълноценните. За един спортист златен олимпийски медал е възможно най-високия връх в кариерата. Бразилия става шампион във волейбола, а Жиба е избран и за най-полезен състезател в надпреварата. По време на Игрите се ражда и дъщеричката му Никол.
След десетки медали и индивидуални награди Жиба е категоричен, че му остава само още една година в големия волейбол. Още преди година и половина световният шампион обяви, че Лондон 2012 е последното предизвикателство пред него с националната фланелка. След още един сезон пък смята да влезе в залата за последен път. „Не се виждам като треньор, вече много години съм бил на терена. Ще се опитам да предам познанията си във волейбола в друго поприще – може би мениджър или във федерацията“, определя плановете си за бъдещето волейболист №1.