Столичани в по-малко

Както и в Европа, в България също има нов футболен ред с изместен център на тежестта



През миналата седмица се случиха някои събития, които бяха обединени в два жребия, които се проведоха в рамките на два-три часа.
В Нион бяха разпределени двойките от турнирите на УЕФА, а футболният свят бе осъмнал с новината, че Англия има само един представител на международната сцена и това е намиращият се в най-слаба форма Челси. Двата клуба от Манчестър, както и лондонските Арсенал и Тотнъм, свиха знамената. Това означава??е, че имаме изместен център на тежестта и той вече не се намира в родината на футбола Англия. Явно има нов световен футболен ред, а ние тепърва ще ставаме свидетели на последиците, а дали това е трайно или временно явление, ще разберем в следващите месеци и години.
По същото време в София жребият бе за полуфиналите за Купата на България, а часове по-рано футболната ни общност бе замръкнала с новината, че столицата остава без представител до края на надпреварата. В първенството пък на първо място е клуб от Разград, някъде в челото продължават да бъдат Черноморец и Литекс. Малко назад е Славия, а още по-надолу е Локомотив от София.
Това означава, че и в България центъръг на тежестта се измества извън столицата. Тенденцията не е от вчера и

първият белег за
това е публиката

Термините Синята България и Червената България все повече избледняват. Наблюдава се тенденция все по-малко млади запалянковци извън София да ориентират пристрастията си към локалните отбори за сметка на столичните грандове. Причините за това не са само спортни. Кризата не само в на??ата страна, а изобщо в Европа, принуди много от така наречените гастарбайтери да се откажат от пребиваване зад граница, да се върнат по родните места, а не в София, където работните места, особено в предпочитания доскоро строителен сектор, вече са силно ограничени. Може би е субективно, но отливът от публика на домакинските мачове на Левски и ЦСКА в някаква, макар и минимална степен се дължи и на този миграционен процес. Много хора от далечни на столицата градове и села вече нямат финансова възможност да пътуват до „Герена“ или „Армията“ два пъти месечно. Доказано е, че дори в моменти на възход София излъчва максимум по 10 хиляди зрители на международен мач, всичко над това число е от провинцията.

Липсата на успехи

е другият, по-интересен компонент за избледнялата подкрепа и обществена значимост на Левски и ЦСКА. Ясно е, че българската футболна култура е много особена. Тук обичаме отборите си само когато те са на върха в класирането и понеже там има място само за един, другият е за боклука, независимо от това, че може да играе супер футбол и е изпуснал лидерството поради нещастно стечение на обстоятелствата. Правим препратка с Англия, където има криза в спортно-технически план, но в същото време стадионите на водещите отбори се пръскат по ??евовете. Там, който протестира, го прави не пред клавиатурата или в заведението, а на стадиона. ??менно в този капитал е разликата в двата случая с отстъпленията на Англия на международната и на София, на българската сцена. Тук два пъти поред ??ампион в последните години става Литекс, сега на път е да го стори Лудогорец и привържениците да Левски и ЦСКА с апатията си не помагат, а пречат за съвземането на двата столични гранда. Докато двата тима имат дори теоретични ??ансове, феновете трябва да имат вяра. А какво по-хубаво от това да бъде?? съпричастен, да преживее?? победата или загубата на стадиона. Най-вече в онзи момент, в който настъпва развръзката и твоите любимци или са спечелили първенството, или са останали втори или трети.

??ма логика във футбола

Време е да прогледнем и да спрем да се оправдаваме за неуспехите с вятъра, терена и липсата на късмет. Противно на световната тенденция, че футболът е нелогична игра, у нас все повече се затвърждава тенденцията, че в този спорт няма нищо случайно. Вижте какво се случва с високолетящите извънстолични отбори Локомотив Пловдив, Лудогорец, Литекс и Черноморец. Ден преди черно-белите да отстранят Левски за купата, в парк „Лаута“ бе завър??ен нов изкуствен терен, че дори и с малки трибунки за зрители около него. ??нвестицията на Коко Динев е за над 600 хиляди лева. От Разград непрекъснато ни заливат с информации и снимки за изграждането не на един терен, а на цял комплекс от игрища за ??колата на Лудогорец. В Ловеч академията отдавна е структурирана по добър европейски модел и това вече си личи с на??ествието на млади български играчи в представителния тим на Литекс. В Бургас също имат няколко нови терена в кампуса и това ще се отрази както на бюджета на клуба, така и на успехите и на посещаемостта.
А какво се случва в Левски, в ЦСКА и особено в Локо София. На „Герена“ се говори само в бъдеще време – това ще направим, това ще изградим и в крайна сметка ??колата се гърчи на един изкуствен терен в ужасно състояние. В ЦСКА тренират на асфалт и пясък, ако изобщо бъдат допуснати някъде, а ако видим официалния терен на Локо София, не ни се иска да знаем на какво игрище тренират децата.
Неработещите ??коли водят до неработещи клубове. Сравнете стадионите в София с тези на Лудогорец, Черноморец и Ловеч. В столицата съоръженията са грохнали и отблъскват потенциалните нови любители на футбола, а тези трите са лъскави, кокетни и привлекателни за публиката.
Това е българската действителност. За Европа това не важи, там имат прекрасни ??коли, но и ресурси за покупка на готови футболисти и го правят, защото там футболът е индустрия, а тук сделките са на ниво битпазар и все по-належащи ще стават попълненията от ??колите. За състоянието на стадионите да не говорим.
Всичко това доведе до промяна в картинката. На герба на София е изписано „Расте, но не старее“, но във футбола това изобщо не е така. Столичните тимове нито се разрастват откъм фенска маса, а като успехи в момента приличат на грохнали старци за сметка на увеличаващото се влияние и интерес в така наречената провинция. ?? това е, забележете, без дейното участие на морската ни столица Варна, където Черно море се е задоволил с ролята на средняк, а Спартак уж е в Б група.
За

неправилната политика

в софийските клубове се пи??е и говори всекидневно, и то по много. В Левски и в ЦСКА май в последните години никога не е ясно кой какъв е и защо е такъв. Директори, треньори, две в едно, три в две, постоянни смени на всички етажи и непрекъснато преструктуриране, голямо текучество на кадри, неподходящи треньори, съмнителни чужденци, всичко това е част от голямата бъркотия, която в крайна сметка дава своето отражение в класирането, при тегленето на жребия и на трибуните.