Стоичков пак ще спасява България

На този етап големият играч на „Герена” все още не е ББ, а ТБ, собствениците на ЦСКА пък доказаха, че могат и да се клатят, но никога не падат

Жаклин Михайлов


Факторът Стоичков

2012 година се беше очертала дори като по мизерна от предишната, преди да дойде новината, че ТОЙ се завръща. Христо Стоичков, единствената спортна мегазвезда на България отново е при нас след като за пореден път наруши обетът си никога повече да не се занимава с българския футбол. Но това е хубавото при Христо, че винаги набързо може да си смени мнението и от това да произтекат само позитивни новини.
Връщането на Стоичков в реалния футбол е с ефекта на цунами. Първо за град Ловеч, който ще има честта да приюти звезда от планетарна величина, след това за цялата страна, която ще приема неговите гастроли. Чест ще бъде за публиката по стадионите, която ще може да избере дали да го аплодира или да го освирква. Но със сигурност хората по трибуните ще станат повече заради него. Чест ще бъде и за всички, които се изказват за футбола, защото едно е да си чешеш перото с някой Къти Цакев, дето днес го има, а утре ще бъде забравен, а съвсем друго е с непреходна стойност като Христо Стоичков. Дори и ехидността и иронията по адрес на Стоичков са от съвсем друго измерение и носят несравним чар. Въобще трябва да очакваме един необикновено благотворен ефект от завръщането на блудния син, който ще се усети върху цялата атмосфера във футбола.
Тук не трябва да се пренебрегва и фактът, че Стоичков вече е лично заинтересован от всичко, което ще се случва в актуалната среда. Вече няма да се изказва от Олимп за трагичното положение на българския футбол, а ще бъде реален участник в драмата. А оттук могат да произтекат доста интересни последващи събития. Ясно е, че устата му е голяма и не щади никого. Когато гърми, стените треперят! А много неща няма да му харесат и ще са обект на словесните му атаки. И току-виж, както всичко в блатото изглежда напълно спокойно, изведнъж се е разбунило. Защото е доказано, че тръгне ли да действа няма спиране и трудно може да бъде озаптен. Така, че интересното тепърва предстои и за пореден път ще се види, че спасението може да дойде само от върха.
Да заключим, че през 2012 година Големия фактор се завърна, а малките факторчета трябва да треперят.

На „Открито”
с БФС и Боби

През 2012 година БФС и Боби ще разберат, че предишните няколко години са били твърде спокойни и приятни за тяхното управление. Така да се каже розовия период, траял прекалено дълго вече приключи. За начало на годината съвсем не ненадейно ще им дойде едно проблемче с липсата на втори телевизионен транш. Е, Боби и БФС не са пряко виновни, но клубовете няма как да разберат това. Вече всяка стотинка е решаваща на живот и смърт, а когато едно нещо дето се е чакало го няма, ще настъпи сериозен ропот. И вече напълно сериозно – очевидно е, че проектът с телевизионен продукт претърпява пълно фиаско. А едно подобно завръщане назад, след трите години на сериозни пари и сериозна телевизия трудно ще бъде понесено от елитния футбол. В ПФЛ има хора, които надигат гласове, че е крайно време мениджмънта и маркетинга да се осъществява от заинтересованите страни, а не от заинтересованите комисионери!
И отново, изведнъж ще се появи опозиция. Която ще започне да задава въпроси и да не намира отговори. Все неща, които Михайлов много, ама много не обича. Отделно май настъпва времето в което премиерът, след като направи една дузина назначения по клубовете, ще обърне взор и към сградата на „Иван Асен”. Както се знае той забавя, но не забравя кой е деверувал на политическите му врагове!? Останки от тази симбиоза между БФС и омразната тройна коалиция все още могат да се намерят в състава на Изпълкома. Така, че определено на БФС далеч няма да им е лесно през 2012 година. Всичко сочи към конгрес, ако не през 2012 през следващата със сигурност. То май и така се пада! И този път Боби няма да е единствения кандидат.
Светлият лъч е, че националния отбор бе поет от Любослав Пенев и през есента ще имаме и поводи за някакво доволство. Поемам риска да прогнозирам, че резултатите на отбора ще бъдат по-добри от очакваното, макар и не такива, че да ни изпратят в еуфория. Но и при Любо съществува условието, че той ще бъде тук, само докато не го поканят от някъде другаде!

„НаСреща” с
Кирил Домусчиев

Интересен елемент ще бъде през 2012 година лицето Кирил Домусчиев. През тази, която отмина той безапелационно спечели всички призове за хубавите неща в българския футбол. Промоцира отбор, който всички оцениха като положително явление. Рекламира принципи за играта, за които бяхме чували, но само от далечни дестинации. По някакво стечение на обстоятелствата, Домусчиев трябва да вземе изненадващо решение през тази пролет. Дали ще отстъпи на лавината, която се задава от един краен софийски квартал или смята да влезе в битка, така както го направи Гриша Ганчев преди 12 години, когато си позволи да не изпълни желанието на няколко вицепремиери. И в интерес на истината днес сигурно е доволен от постъпката си тогава.
Определено при така развилите се събития през декември Домусчиев е имал доста време за размисъл и трябва да даде индикации как ще я кара оттук-нататък. Теориите за добрите и лошите бяха дотук, ще се наложи да се влезе в помията. Просто такъв е залогът в спорта. Няма как да отстъпиш без бой и по-важното без причина. Подсказката от най-високото ниво на властта, е че Домусчиев трябва да си знае мястото, а то не е първото.
През 2012-а ни предстои да се срещнем с един доста по различен Домусчиев. По –достойния вариант за него е да осребри своите акции във футбола, които са си лична негова заслуга. Наистина да приеме ролята си на основен и незаобиколим фактор и да се превърне в стожер на доброто за българския футбол. Другият е да се превърне в поредния комедиант, който ще бълва всевъзможни глупотевини след като се е почувствал уязвен. За съжаление на няколко пъти го видяхме и в тази му светлина и дано това не стане постоянната му природа, защото честите му плачове изобщо не се харесват на непредубедения зрител. Както се казва футболът много дава, но и много взема. В неговия случай репутацията му!

На „Отечествения фронт”
в Подуене

Отечествен фронт пасва идеално към камарилата на Батков в Подуене. Малцина знаят, но всъщност той е бил мимолетен агент на държавна сигурност, за кратко важен фактор в ДКМС, но кариерата му на партиец е свързана предимно с Отечествения фронт. Май точно такъв отечествен фронт за своето лично спасение, той ще спретне през тази година. И плацдармът на неговите действия ще е столичния квартал Подуене, където той е намислил как да спре своето собствено изгонване.
В главата на Тодор Батков днес се въртят едни светли въжделения за бъдещ просперитет на синия клуб с неговото дейно участие. Левски с лекота може да стане шампион на България през май, според едни не чак дотам разумни обещания. След това идва атака на Шампионска лига, а ако всичко мине по план, през август въобще няма на дневен ред да стои въпросът с продажбата на неговите митични акции. Нещо, което не е минавало дори през главата на Батков през последния месец, макар и да е бил подтикван, както ще се разбере много скоро, твърде безуспешно. Машинистът си е поставил за цел да оцелее до следващия юни, когато може отново неговите хора да се върнат на власт. И тогава какви пари, каква милиция, както е казал народа!
На този етап големият играч на Герена все още не е ББ, а ТБ. Последният с лекота приобщава новите момчета, които просто не знаят с кой си имат работа. Много скоро хората ще се питат, абе тези какво правят на „Герена” и за какво въобще се появиха. Може би защото трябваше да им се намери някаква длъжност, та от цялата патардия пострада достолепния стар левскар Георги Марков, за който някак несправедливо винаги се акцентира върху агентурното му минало.
Във футболен план не изглежда в Левски нищо да се е променило. Треньорът се самоуволнява и самоназначава. След това се самооценява и продължава да се самопроваля. Идва времето в което ще си самообещае един по различен Левски през пролетта. Но такъв по всичко изглежда няма как да видим, защото играчите ще са същите, а те индиректно бяха обявени за трансферен провал. Ясно е, че в Левски отново ще въведат принципа, отбор нямаме, но шампиони ще ставаме. Ясно е и какви ще бъдат способите и начините, и долу-горе е ясно, кой ще се заеме със задачата да обяснява как трябва да станат нещата.
На отечествения фронт всеки се бори за своя кокал. Един да го задържи, друг да си намери свой. Трети да му дават отвреме-навреме да си заръфа. Друг е въпросът колко ще спечели самия клуб.

„Нека да говорят” в ЦСКА

На фона на фанфарите от Герена, където очакват всичко да потече в консистенцията „мед и масло”, на Армията ще продължат и през 2012–а да се обясняват. Нека да говорят ще бъде мотото, защото явно червената фабрика за гафове няма как да бъде затворена. За първите месеци на зимата вече има осигурен материал – последиците от допинг скандала, който като гръм от ясно небе падна на „Българска армия”. Досега поне сценария бе прогнозируем - не са платени някакви пари и отборът няма да започне полусезона. Или няма да играе на своя стадион, или пък няма да картотекира нови футболисти. Сега като че ли финансовия проблем най-накрая не е дамоклевия меч и изведнъж се оказва, че ЦСКА губи трима или дори повече футболисти за пролетта. Защото май няма как нещата да се разминат без поне минимално наказание.
Допинг проблемите обаче прикриват една друга нелицеприятна истина. Обещанието на Дуци Симонович, че в ЦСКА ще има ясна селекция на старта на подготовката се оказаха поредния блъф, или пък сърбинът прекалено си е повярвал, че от него нещо зависи! А за самият Симонович това означава, че следващите 5 месеца ще са последните в ЦСКА, където и без друго много-много не го искат.
ЦСКА няма селекция, вече е ясно,че ще бъде без най-важния си футболист Зику, в добавка още трима играчи вероятно ще отсъстват в следващите 18 мача. Тунчев си е в Англия, и дали въобще му се връща в България, заместник на Тошко Янчев явно ще е Петър Стоянов, а такъв на Зику въобще не се вижда на хоризонта. Никак не е ясна и ситуацията с Платини и Нелсън. А се разглежда и оферта за Спас Делев! Нищо чудно през пролетта да се разчита на момчетата от Благоевград, които се появяваха от дъжд на вятър в състава.
Е, ЦСКА въобще с какъв отбор ще играе през пролетта и как ще става шампион при надигналата се синя лавина и все пак мераците на Домусчиев. Прибавяме и –завръщането на тяхното момче Стоичков, но в Ловеч! Доста тъмни облаци, които на „Армията” ще трябва да поразсеят. И напълно ще забравят всякакви балкански или там каквито и да лиги!?
С други думи от ЦСКА трябва много да говорят за да обяснят какво по дяволите става при тях. Завършиха есенния дял с ясната амбиция да гонят титлата, която уж бе задължителна, а започват пролетта без отбор. Между другото не за пръв път зимната пауза се оказва фатална за червения клуб. В този период бе уволнението на Любо Пенев, чичо му го изчакаха до първия мач, да припомним и цирковете с румънеца Андоне. Въобще на пролет „Титан” стават особено опасни за собствения си бизнес!
Но и тук нещо розовее. Собствениците на ЦСКА пък доказаха, че може и да се клатят, но никога не падат. Някак си намират пътят към оцеляването и ако за нещо съм напълно сигурен, е че в началото на следващата година Димитър Борисов пак ще е в ЦСКА. Но с друг антураж!