Сежиньо Грийн – новото “Пеле” на Левски

С привличането на Грийн Левски уцели десетката. Поне това личи от визитката на 28-годишния холандец. Тя сочи, че той е универсален футболист – играе като дефанзивен халф, централен защитник, лев и десен бек! За последнo сините имаха такъв състезател в състава си по време на незабравимата приказка отпреди 4 години и той се казваше Станислав Ангелов. Случайно или не, след като националът избяга от “Герена” започна и пропадането на Левски. Тогавашният треньор Станимир Стоилов казваше, че усеща напускането на играча с прякор Пелето, все едно са му отрязали пръст.
Е, сега сините вече имат ново Пеле и той се казва Сержиньо Грийн. Холандецът описва, че футболът е неговият живот. Започва да гони топката в югоизточните покрайнини на Амстердам. Като малък момчетата от махалата му се увличали и по тенис и баскетбол, но Сержиньо не предал първата си любов – футбола и от сутрин до вечер ритал топката. На шест баща му го завел в школата на Абкоуд. Там той прекарал шест години преди да бъде забелязан от скаутите на гранда Аякс. Съзрявайки талантът на мъника те веднага го записвали във футболното си училище. Грийн преминал успешно през всички възрастови групи, докато не дошъл моментът да заиграе професионално. От Аякс му казали, че е твърде добър за дубъла, но все още не е готов за първия тим. Решението било – тригодишен договор и наем в Хаарлем. Още в първата си година там той изиграва 34 мача и бележи един гол в първа лига. Въпреки това Аякс не пожелава да си го прибере обратно и Грийн решава да разтрогне догора си с гранда. Изявите му обаче впечатляват Ваалвайк и тимът о висшата лига го взима в състава си. Именно в този клуб той се развива и най-много като футболист. Започва първата си година като ляв бек, но през втория сезон се озовава в центъра на отбраната, а след това и на десния бек. Във Ваалвайк младокът има възможността да

попива знания от
Мартин Йол и
Ервин Куман

които го ограмотяват тактически. Грийн бързо схваща изискванията им през 2005-та година вече е в трансферните планове на Волфсбург, Хамбургер, Тотнъм, Галатасарй, Глазгоу Рейнджърс, АЗ Алкмаар и Фейенорд. В крайна сметка Фейенорд печели наддаването, гарантира титулярно място на Грийн и го взима със свободен трансфер. 27 юли 2005-а година ще остане и един от най-паметните в живота му. Той е представен на феновете на Фейенорд пред препълнения “Де Кайп” по невероятен начин – играчът е свален на центъра на терена от хеликоптер. Всичко за Сержиньо тръгва като по вода, защото на мястото на треньорския мостик на Фейенорд е назначен Ервин Куман, който сменя Рууд Гулит. Грийн бързо се налага като несменяем титуляр в центъра на защитата, а на полусезон е преместен на десния бек. През първите си два сезона във Фейенорд изиграва общо 54 мача. След това обаче претърпява тежка контузия на коляното, която го вади за дълго от игра. През сезон 2008/2009 фиансовото състояние на Фейенорд не е цветущо и клубът решава да не поднови договора на играча. Така Грийн е на крачка от италианския Катаня, но от италианския клуб не могат да си позволят заплатата му. След това за него пита и Ница, но той решава да не премине във Франция. Затова известно време Грийн остава без отбор, но в крайна сметка на 4 ноември 2009 година подписва с Витес. Дълго време преди това само тренира с тима, въпреки че треньорът Тео Бос на всяка цена го иска в състава си. “Желаем да го привлечем, но е твърде скъп”, проплаква мениджърът на Витес Марк Ван Хинтум. В крайна сметка след дълго ходене по мъките той намира допълнителен

спонсор на клуба,
който се навивива
да плаща заплатата

на Грийн.
След като изтича договора му с Витес, универсалният играч решава да опита нова авантюра и идва в Левски. Тепърва ще видим дали сините ще случат с Грийн, който се описва като безкомпромисен на терена. “Целта ми е винаги да подобрявам играта си. Не ме е страх да влизам в страховити сблъсъци. Способен съм да превъзмогна всичко. В играта ми няма място за предпазливост. Правя всичко възможно да съм ефективен. Обичам да играя дефанзивна роля и да всявам страх у съперника си”, отсича Сержиньо, още когато носи фланелката на Фейенорд. И той обаче признава, че има един страх, но той не е свързан с футбола, а с прическата му – “предпочитам да ходя на зъболекар, отколкото да отида на фризор. Не сменям прическата си”, непреклонен е играчът, който залага на “растата”, направена известна по света от Рууд Гулит. Иначе Сержиньо не обича да говори за лични си живот. Признава обаче, че предпочита брюнетиките пред блондинките. Може би и затова е фен на моделките Анджелик Ивон и Трейси Де Лара. А в свободното си време залага на музиката на “Illatolah”.