Родният сериал "ЦСКА"

Преди няколко дни Спас Делев изрази увереност, че ЦСКА спокойно може да подобри рекорда от есента на 2002 година, когато под ръководството на Стойчо Младенов червените направиха уникалната серия единствено и само от победи през целия полусезон. Вярно, точно в този сезон отборите от елита бяха само 14, но постижението от 13 поредни печеливши мача си остана в историята. Елементарното изчисление сочи, че ако този ЦСКА на Милен Радуканов пробва да подобри онази серия, би трябвало да го стори по възможно най-парадния начин. Все едно да изкачиш почти непристъпния връх К2 с ролкови кънки и да забиеш победоносно знамето, след което да се щракнеш за профила си във Фейсбук. Защото рекордната 14-а победа

трябва да се
състои в Ловеч

при гостуването на актуалния шампион Литекс. Какво по-добро предизвикателство от това? Пък и Спас твърди в интервюто си за "Тема Спорт", че сега ЦСКА разполага със страхотен колектив и всичко е кажи-речи въпрос на време. Е, ще изтраем до края на ноември, колко му е.
Всъщност напълно нормално след началните шест кръга от настоящия футболен шампионат започнаха сравненията между ЦСКА-днес и няколкото отбора на ЦСКА, които в близко време също записваха подобни дълги победни серии. Сравненията са хубаво нещо за читателя, в световната журналистика те имат подобаващи традиции, хората обичат да си правят изводи на база какво е било преди и какво е сега. И е учудващо защо понякога у нас самите главни действащи лица се дразнят от въпроси на тази тема. Най-често слушаме: "Не искам да се правят сравнения" или "Тогава е било така, днес е друго". Да бе, това и ние го знаем, ясно, че е различно. Но подобно съревнование във времето е част от спорта. Преди девет години от 10 август, когато стартира с 3:1 срещу Спартак Варна, до 24 ноември, когато приключи полусезона с победа като гост над Нафтекс с 1:0, ЦСКА бе

безпощаден по
родните терени

Тази база съвсем естествено прерасна в 29-а шампионска титла въпреки видното отпускане през пролетта, довело до две загуби и три хикса. Запомняща се серия имаше и няколко години по-късно. През 2007 г. ЦСКА започна битката за титлата с равенство в Ловеч още в първия кръг, но то бе последвано от 11 поредни успеха. Като цяло този сезон също стана исторически. Нито една загуба за всичките 30 кръга и прословутата крайна преднина от 16 точки пред втория в класирането. И до днес президентът Александър Томов повтаря като будистка мантра тези точки в опитите си да оправдае безхаберието си в ръководния процес, довело до отнемането на лиценза за евротурнирите. Стигаме и до най-пресните две поредици, които обаче за разлика от вече припомнените не доведоха ЦСКА до мечтаната крайна спирка. Начело на влака

в ролята на
машинист
бе Любо Пенев

Прикрито изгледал мача от сектор В на "Българска армия" на 4 март 2009 година срещу Пирин за купата, още същата вечер той бе обявен за новия наставник на тима, заменил своя чичо, който бе отстранен от орлетата. Уникална рокада, която, мисля, няма световен аналог. И която поради своята автентичност може да се случи именно в клуб като ЦСКА. Това бе и първата треньорска смяна в "ерата Титан". Три дни по-късно Любо включи на пета, размаза всичко изпречило се пред армейците в разстояние на цели десет кръга и аха и той да посегне към рекорда, се сблъска в Левски и Черно море и дерайлира на второ място. Алибито тогава бе поемането на тима в движение. Пенев-младши обаче си направи подготовката и започна новото първенство по познат начин. Предимно с победи, но пак някъде към десети кръг, когато дойде време за мачовете със сериозните противници, се случиха няколко тежки случки, довели в крайна сметка до един агонизиращ двумесечен процес на раздяла с клуба.
Така ЦСКА се специализира в постигането на серийки - кои по-смислени, кои направо безсмислени. Някои намират прилики между минали подобни периоди и този, който тече в момента и по всяка вероятност ще продължи да тече минимум поне още три кръга. ЦСКА играе с Видима, Светкавица и Славия и само височайша глупост или вътрешен страх могат да не донесат нови девет точки към актива. Но после идва по-трудното. За него тепърва ще се говори, сега трябва да припомним един друг сезон. В който червените отново са непобедими цели 29 кръга, а единствената загуба е в последния мач, когато вече яко бе запразнена юбилейната 30-а титла. Не е забравено обаче, че въпреки безпроблемния сезон в него никак не липсваха драми. Или поне треньорските. Ферарио Спасов уверено вървеше към целта. На Коледа през 2004 година ЦСКА бе лидер, без загуба, само с три равни мача, единият от които във вечното дерби. Нищо необичайно, нищо лошо. Имаше разгромни резултати - 4:1 над Славия, 5:1 над Локо Сф, 5:0 над Несебър, 6:0 над Спартак Вн. Всичко това в рамките на броени седмици. Отборът летеше, но треньорският дует Спасов-Мадански не усещаше докрай подкрепата на ръководството, също така и тази на феновете. Да не говорим, че Феро дори отнесе няколко шамара на бензиностанция на връщане от мач във Варна по време на пролетния дял на предишното първенство. Говори се, че настоящият национален селекционер го е спасил от още по-грозен линч. Въпреки далеч по-доброто представяне месеци по-късно, просто химията не се получаваше. Изключително много тежеше провалът в Европа. ЦСКА бе елиминиран от румънската Стяуа.

Тази гадна Стяуа,
тази вестителка
на съдбата


Преди това армейците се измъчиха като жив дявол срещу Омония и играха продължения с кипърците. По време на зимната подготовка, именно в Кипър, Ферарио съвсем оплеска нещата. Треньорският щаб бе обхванат от учудваща параноя, стана луд проблем с контролите. Дни след завръщането от Агия Напа дуетът Спасов-Мадански бе привикан в кабинета на улица "Московска" и елегантно бе отстранен от ЦСКА. Отборът бе поверен на Миодраг Йешич. Сърбинът просто довърши започнатата от Феро мисия. През пролетта на 2005 година дори не бяха постигнати подобни зрелищни резултати, но именно Йешич обра славата. Никой не се сети за предшественика. Трябва да отчетем обаче, че смяната на Феро с Йешич бе гениален ход на тогавашната червена управа и именно този ход изведе ЦСКА до юбилейната 30-а титла. С Йешич начело армейците записаха първа победа над Литекс в Ловеч, спряха черната си серия в Петрич и с осакатен отбор се наложиха над вечния съперник Левски. Така че, макар и странна за мнозина, треньорската смята бе много правилна и навременна.
Но да се върнем към актуалната ситуация в Борисовата градина. ЦСКА на Милен Радуканов продължава да не предлага играта, която се чака от този отбор, с тези футболисти в него. Затова и продължават аналогиите с предишни серии, с предишни треньори. Радуканов все още не е достигнал нивото, за да може неговият тим да няма аналог. Или поне да остане в историята като "ЦСКА на Радуканов". Второто полувреме в Стара Загора е недопустимо. След мача не личи настроение, въпреки шестата поредна победа. Във въздуха витае някаква сръдня. Само вътре в кухнята на отбора си знаят за какво иде реч. ЦСКА е лидер, но въпреки това инспирира критики. Нещо не се връзва. Или просто историята се повтаря. Поредната серия, поредният епизод на един и същи филм. Радуканов има съвсем малко време, преди да се гмурне в обятията на Черно море, Левски, Литекс и Лудогорец, за да избегне сценария "Феро". За да подобри химията, за да промени досадната развръзка на сериала. За да стане ЦСКА шампион, който историята ще помни.