Радуканов не става!

Лошият имидж на „титаните” не може вечно да спасява провала на треньора


Косъмът, върху който се движеше ЦСКА от началото на сезона се скъса. Жалкото е, че освен малцината „болни мозъци", които предупреждаваха за опасността, по-голямата част от червената общност се оказа сляпа за проблема. Вероятно така беше по-лесно - да се броят лековерно победите, но не беше честно. Не беше честно към ЦСКА, защото разните „титани" и перничани задължително са си опекли далаверата, а Милен Радуканов си направи кариерата и стандарта за втори път на гърба на „Армията".
Ако си спомняте преди две седмици написах, че мачът в Търговище е предоставил 66 последни минути за размисъл. Точно толкова време, колкото ЦСКА изтезаваше играта и своите привърженици срещу заводския тим на Петко Матеев. И че оттам нататък започва есенният ендшпил - не от гостуването във Варна, а от домакинството срещу Славия. Защото беше ясно, че след като „армейците" се измъчиха толкова яко на своя стадион срещу Черноморец и Видима, те ще страдат и срещу „белите". Защото бе очавадно, че ЦСКА няма нищо общо със себе си от пролетта на тази година. Футболистите ли бойкотират заради пари, треньорът ли е ударил тавана си, но спадът се превърна в срив пред очите ни и почти сигурно ще изпрати в бъдещето уж нарисуваната 32-ра титла.
При актуалното състояние на ЦСКА е илюзия да се очаква, че „червените" могат да спечелят срещу Черно море и Левски. За всеки, който малко разбира от играта, е ясно, че тимът нито е способен да наложи категорично превъзходство, когато води в резултата, нито да обърне негативен развой. Вече трети месец 31-кратните шампиони лазят по нервите на своя електорат с мизерната си продукция, материализирана досега в точки благодарение на соловите изяви на Платини, Зику, Мораеш и Делев. Нищо друго!
Не знам кой му реди състава на Милен, но срещу Славия наставникът извърши професионален грях като пусна на терена

абсурдния
некадърник
Виданов,

който бе съавтор на дузпата за втория гол на „белите". И как е възможно да продължава инквизицията с Янчев - и на самия заслужил армейски капитан, и на публиката? Прекалено много уважавам Тошко, за да гледам безмълвно гаврата с неговата прекрасна кариера - той трябва да влиза през мач или в определени моменти, а не да разпилява авторитета си в непосилни мъки всеки кръг. Така както например в Милан години наред съхраняваха своята безценна икона Малдини.
Откъде обаче толкова акъл на „Армията"? Или пък Радуканов смята, че като експлоатира името на Янчев ще си циментира мястото? Да оставим обаче персоналните оценки, а да се запитаме - защо всички футболисти на ЦСКА свалиха нивото си от началото на новия сезон? И, стига приказки за пари - на „Герена" отдавна плащат по-рядко и по-малко в сравнение с „Армията", а общата сума на заплатите на „Овча купел" вероятно е пет пъти по-малка от тази в Борисовата градина.
И отново - какво да се прави? Докато не са се изпарили и тези остатъчни десет процента надежда за титла. Първо –

Радуканов очевидно
няма капацитет
за ЦСКА.

Младият наставник направи много, вдигна тима на крака, спечели купи, но не можа да овладее отбора и да наложи избистрен стил. Сега се оправдава с контузиите в защита, но защо не направи усилия през лятото за укрепване на тази зона? Или смяташе, че ще изкара целия сезон с карето Бандаловски, Попов, К. Стоянов, Р. Трифонов (Адемар)? Така не става - идва ти без пари Танка от Черно море, не го искаш! Има начин да ангажираш почти безплатно Даниел Златков от Миньор - и той не ти трябва?! А какво да кажем за абсолютната безотговорност да оставиш отбора само с Янчев и Галчев в дефанзивния сектор на полузащитата?
Колко станаха жестоките професионални фалове на Милен плюс рецидивите на неадекватната му нагласа по ключови теми?

Говорил бил с
„инженер" Иванов

за съдбата на младите треньори, чест били повиквателните за фирмения тим на „Боби и ко" и назначението на Светльо Петров за асистент на Доцента, мечтаел да стане национален селекционер?! Сега Радуканов да си заминава барабар с мечтите и напудрените лафове за пред подуянско-ловешките медии!
Ако беше истински „армеец", Милен би направил всичко възможно, за да ограничи присъствието на „червени" играчи в националните формации, което по правило носи само беди. Впрочем именно така постъпи Гонзо като настоя пред Мишо Мадански да не вика „сини" състезатели за финала на изгубените от дуета СС евроквалификации. Бившият защитник от Видин обаче много иска да се хареса на неутралните и на чуждите и не помисли за тези, които бяха зад гърба му от миналата есен насам. И този грешен залог му изяде главата...
Съжалявам, изпитвах най-искрени симпатии към младия специалист и

цяла година му
давах пълната
си подкрепа,

но никой не е по-важен от ЦСКА. Затова оставка! Заявих публично на това място, че ще му я поискам, ако се повтори безобразието срещу Видима-Раковски. Позорът срещу Славия надмина и най-черните ми опасения.
Вече стана дума и за това, че алтернативите са само две - Миодраг Йешич и Стойчо Младенов, които нямат потребност от адаптация към отбора и средата. Впрочем раздялата с Радуканов беше неизбежна и само страховете на Борисов и Иванов от истеричната реакция на мобилните лайномети в медиите отложи развръзката. А най-доброто време за рокада беше паузата в първенството, изпуснато заради споменатите съображения. За съжаление босовете се повлякоха по сляпата инерция на осемте измъчени победи, вместо да ударят по масата. Умните ръководители не чакат провала като на заколение, а управляват процесите, включително и кризите. Подобно поведение обаче е непосилно за „титаните".
Тук е моментът да се отбележи, че провалът на Радуканов и отбора се дължи и на изначалния хаос в клуба. Няма да е справедливо да се зачеркнат усилията на пернишките бизнесмени за стабилизирането на ЦСКА през последните три години, но и

техният капацитет
е твърде скромен за
тази институция.

Едва ли ще разберем цялата истина, но еднакво зло е и да не се плаща редовно, и да се допуска шантаж и рекет от страна на самозабравили се футболисти. От такива ментета като Коста Стоянов или Виданов, които до онзи ден ритаха за по хиляда лева на село преди да стъпят в Парка на свободата.
И още нещо - не е ли странно, че както преди две години ЦСКА на Любо Пенев се сгромоляса по същото време на своя земя срещу Миньор, така се случи и сега срещу Славия? Около „титаните" винаги мирише, но този път наистина ги чака Катуница, ако са решили да изтъргуват титлата срещу тото-коефициенти или други сенчести схеми.
Спасение за червения „Титаник" може да дойде с нов треньор и стократно внимание на всеки метър отсега нататък. А сектор „Г" да се готви за обществена атака с моралните оръжия от мача срещу Рапид (Виена) миналата есен...