Радуканов да се вземе в ръце

Не е нормално ЦСКА да трепери до последните минути на всеки мач


Милен Радуканов е най-ухажваният треньор в историята на ЦСКА. Почти колкото академика Димитър Пенев, но при разликата във визитките е ясно за какво става дума. Младият наставник от Видин се радва на много по-голям обществен комфорт в сравнение с великани като Симолията, Паро, Стойчо и Йешич. Своите го подкрепят заради 26 февруари и реанимацията на тима, а чуждите търсят покрай него сюжет за интрига срещу собствениците и твърдото червено ядро, което има по-различни критерии.
При всички случаи Милен направи страшно много за тази почти година, откакто пое тежката мисия. По този въпрос две мнения няма. В същото време сега е моментът - преди ЦСКА да влезе в тежкия есенен ендшпил, да се кажат някои неща за треньора и отбора. Ако на „Армията" не искат да се повтори историята от мандата на Любо Пенев, когато през пролетта на 2009-та

беше пропиляна една нарисувана титла

Най-тревожното в картината е, че 31-кратните шампиони не показват израстване на терена въпреки поредните победи от началото на новия сезон. Успехите се дължат да индивидуални проблясъци, а не на колективна постановка. И то при положение, че в момента ЦСКА разполага с най-силния състав като класа от есента на 2005-та, когато тимът на Йешич два пъти победи Леверкузен и спечели срещу Ливърпул на „Анфилд".
Във всички звена има очевиден спад - вратарят М' Боли е далеч от европейската си форма, защитата е ужасяващо уязвима при всяко центриране в наказателното поле, дефанзивната зона в средата на терена издиша, а атаката е по-скоро солова, отколкото колективна. Особено неприятен е спадът при Спас Делев, който за радост на враговете на ЦСКА беше дестабилизиран от безкрайните провокации по негов адрес - и покрай нелепия национален отбор на „Боби и ко", и покрай съмнителната трансферна сага, разиграна от синия му мениджър...
Най-важният показател за капацитета на един треньор е способността му да променя своя отбор в движение, тоест да отстранява недостатъците и да усъвършенства продукцията. Така, както през зимата на 2005-та големият Йешич успя за две седмици да постави всеки на мястото му и да изтръгне максимална ефективност от осакатения по онова време тим на ЦСКА. Тарикатите от мобилните медии веднага ще скочат в защита на своя безопасен любимец Феро (б.а. - ясно защо!), но истината е непоклатима, а именно - Ферарио Спасов нямаше да стане шампион сто години с един нападател и половина - Ицо Янев плюс контузения Евгени Йорданов. А Армейския генерал го направи и още как! Само за протокола напомням, че указът за това звание поместих във вестник „Червените" след победата на ЦСКА в Ловеч и узаконяването на 30-тата титла.
Дали Радуканов е искал или не аржентинеца Брандан от Тимишоара или Станислав Генчев, вече няма значение. Важното е наставникът да помисли как може да циментира проблемната дефанзивна зона в средната линия, където Янчев и Галчев са далеч от оптималния вариант. Как ще постигне жизненоважния синхрон между Коста Стоянов и Крачунов в центъра на защитата?

Как ще съчетае петимата тенори

в нападение?
Тук е моментът за едно отклонение - откъде-накъде разни „познавачи" с жълто около устата си позволяват да дават акъл на Милен по каква формула да играе в атака? Ако е необходимо за трите точки, наставникът може да излезе с осем халфа срещу Светкавица! Пита ли някой г-н Иванов защо не пуска едновременно Арс, Цветков, Тасевски, Калво и Младенов? И какво става със „звездата" Христов? Или защо „перлите" Иван Стоянов и Димо Бакалов остават на пейката в Лудогорец? А голаджията Тодор Колев? Само в канчето на ЦСКА са се вторачили дребните интриганти...
Милен има двайсетина дни докато започнат ключовите мачове - от Славия нататък. Времето е малко, но не е невъзможно да се направят необходимите реглажи в движение. Поне що се отнася до прословутата концентрация, за която Радуканов толкова обича да говори. Защото не е нормално армейците да треперят до последните минути на почти всеки мач. С тази селекция, и при тази конкуренция. И още нещо - напоследък остава впечатлението, че наставникът прекалено много се съобразява със своите играчи. Подобна политика е несъвместима с традициите на ЦСКА, където гениални футболисти от ранга на Димитър Якимов и Георги Денев са били подчинявани и дори пренебрегвани в името на отбора.
И последен засега съвет към „българския Мауриньо" -

по-внимателно с бисерите пред камерите

и микрофоните. И без подобни глупости като прясното твърдение, че привличането на помощника Светльо Петров в екипа на националния отбор е голямо признание за ЦСКА...

P.S. Още един скандално безотговорен мач като този срещу Видима-Раковски, и най-сериозно ще поискам оставката на Радуканов. Така повече не може да продължава. Ако младият треньор си е вдигнал (б.а. - досега заслужено!) личния стандарт 20 пъти откакто смени град Елин Пелин с Парка на свободата, ЦСКА се нуждае като от въздух от 32-ра титла. И никой няма право да си прави майтап с тази кауза.
Двубоят срещу скромния тим от Севлиево за пореден път остави впечатлението, че Милен не респектира своите играчи. Какви бяха тия номера покрай дузпата? М'Боли отново не приличаше на себе си, а лигавенето на „звездите" вече става непоносимо. И, хайде, без подобни измишльотини като ученическата „схема" 4-1-5...
В крайна сметка, ако Радуканов е надхвърлил нивото си на компетентност, най-нормалното нещо е да се търси алтернатива. Вариантите са кристално ясни - Стойчо или Йешич, за които ще бъде въпрос на техника да спечелят първенството с този ресурс. Докато не е станало късно, а и никой не е по-важен от ЦСКА. Дали обаче собствениците имат идея за какво става дума?