Премиерският футболен отбор

Нормално политиците флиртуват със спорта и се стремят да го спечелят за своята котерийна кауза. Всички знаят репликата "Само се снимат с нас, а после нищо не правят", която, общо взето, изчерпва съдържането на отношенията политика - спорт през последните десетилетия. Днес обаче се намираме в коренно различна ситуация, заслуга изцяло на действащия министър-председател на страната Бойко Борисов. И че нещо се случи, най-добре говори завършилият двоен вот преди седмица. Някак в сянка и почти неизследван от мастити изборни специалисти остана решителният вот на тези избори. Говореше се за купен, контролиран, но на никого не му хрумна да забележи значението на спортния вот. Бойко Борисов с политиката си през последните 2 години изцяло и вероятно завинаги спечели една сериозна част от обществената палитра, занимаваща се или просто симпатизираща на спорта. Партиите конвенционално търсят нишата за разпространение на техните идеи, оказа се, че спортът като такава ниша е бил на показ през цялото това време. Тези хора не са по-малко обединени, отколкото, да речем, партийните структури, и на тези избори компактно избраха каузата на ГЕРБ. Те оцениха не сладките приказки и обещания на властта, а реално направеното за спорта през последните 2 години. Естествено, с черешката на тортата - многофункционалната зала за спорт.

Първият премиер,
обърнат към спорта

Вън от всякакво съмнение Бойко Борисов е първият министър-председател на България, обърнат изцяло към спорта. Това се вижда най-вече от бюджета за спортното министерство, който се повишава и през тази година. Вижда се от капиталното строителство, прозира в реалното отношение към елитния спорт. Една от първите дейности на премиера бе намирането на бюджет за финалния мач за световната корона по шахмат. Този мач нямаше да се състои в България, ако не бе решителната намеса на Борисов. Все пак ставаше въпрос за колосалните 2 милиона долара!
Ако се върнем в най-новата демократична история, трябва да отчетем, че повечето глави на правителството са били напълно индиферентни към спорта, в частност и към футбола. В тази графа попадат последните трима - Костов, Сакскобургготски и Станишев. Иван Костов определено няма никакъв афинитет към спорта, общото между царя и футбола е само една популярна снимка от финала на световното през 1982 година, а Станишев, макар и футболен фен на ЦСКА, допусна отборът да бъде лишен от участие в Шампионската лига през 2008 година. Общото за техните три мандата бе, че на спорта се гледаше като на някаква даденост, която само създава проблеми. Освен това е люпилня на бандити и люлка на организираната престъпност!
Малко по-различна е ситуацията с президентите на републиката, последният от които обичаше много да ходи на волейбол, дори бе станал патрон на националния отбор. Петър Стоянов също имаше спортни пристрастия, но взаимността се ограничи с няколко срещи, увенчани пак с познатата снимка за спомен. Но в интерес на истината президентът на републиката няма и кой знае какви правомощия. Така че съдбата на спорта изцяло остава отношение на правителството и лично на министър- председателя.

Как бе създаден
премиерският
футболен отбор

Всъщност не е кой знае каква философия да направиш нещо за спорта. В България той се е ограничил до микроскопични размери и всякакво внимание, изразено най-вече във финансова загриженост, веднага ще се оцени. По-сложна е ситуацията с футбола, който не случайно се назовава "цар" и където всъщност е голямото предизвикателство. Борисов за тези две години, а и преди това направи уникални неща, които днес му се отблагодаряват във формата на политическа поддръжка. Днес той разполага на своя страна със собствениците, с антуража им, с футболистите и техните семейства и роднини и най-същественото - с вота на голяма част от феновете. Това е голяма сила, трудно може да се изчисли в проценти, но всичките тези хора са максимално мотивирани за каузата на премиера. Без да ги интересува за европейско развитие ли става въпрос или за нещо друго. Бойко е техният човек, техният идол, единствената надежда, че и утре ще има бял хляб на трапезата. Те смятат, че съдбата на футбола вече е изцяло в неговите ръце. Нещо като спасителя, който ще ги преведе през пустинята, ще отвори водите, ще ги носи на ръце! Никой не си е дал труда да разбере психиката на тази прослойка, но най-характерното за нея е субординационното мислене. На спортните хора не им трябва демокрация, дай им организация и дисциплина! И цел за изпълнение.
След изборите медиите постоянно показваха картата на България с цветовете на печелившите. Има обаче и една друга карта, отразяваща влиянието на премиера, която няма как бъде оцветена, но поне може да бъде съставена. Да започнем от София - привържениците на ЦСКА, които днес са безспорно най-радикалната футболна маса, в един огромен процент са на страната на Борисов. Спомняте ли си телеграмата по случай рождения ден на техния предводител Димитър Ангелов-Дучето. Сигурно е прецедент министър-председателят да праща подобни телеграми, но това носи своя бъдещ дивидент. А спомняте ли си Бойко Борисов с шал на Ботев Пловдив на стадион "Христо Ботев" с Николай Бареков до себе си и обещанието за възраждането на този велик български клуб. Е, направете и паралела с Катуница, когато народният гняв срещу циганите бе олицетворен точно от тези истински жълто-черни патриоти. После Ловеч, каква изненада на изборите, местният феодал комунист Минко Казанджиев, запомнен с една уникална снимка на челна стойка пред Гриша Ганчев, отива на сензационен балотаж. По същото време в Литекс назначават за треньор Атанас Джамбазки, момче на Бойко Борисов, а Ганчев се нуждае спешно от държавна подкрепа за проекта на живота си - фабриката за автомобили. Е, на втори тур Казанджиев все пак победи, но това само прави заиграването още по-интересно.
Някой въобще съмнява ли се кой назначи новия национален селекционер на България. При това много по-подходящ от предишното назначение на Матеус, дело на действащия президент на БФС Борислав Михайлов. И определено дивидентът от бъдещите успехи на Любо Пенев пак ще е за министър-председателя. Сега обаче той ще ходи на всеки мач и няма да сяда в знак на протест сред публиката, както го направи при един друг треньор! Като ударим чертата, над която попадат промяната на собствеността в Берое, направена също с личното съдействие на най-големия мъж на републиката, и няколко други по-дребни щриха, за 2 години нещата изглеждат повече от обнадеждаващо. А понеже Борисов знае да изпълнява обещанията си, дори тези, които не е давал, само наблюдавайте какво ще стане в градовете с новоизбрани кметове на ГЕРБ. Заострям вниманието върху Благоевград, Велико Търново, Плевен, Русе. За Сливен забравете, там скоро няма да имат повод за футболна радост!
Важното е, че футболът наистина печели, макар и не в размерите, които би ни се искало. Но такива са регламентите и възможностите на държавата. Бойко ще им построи и няколко нови стадиона със съдействието на своя приятел Стоичков, а те оттам нататък да се оправят, както знаят. Да забравят обаче за сухата пара, защото чак това от държавата не може да се очаква. И да скъсат веднъж завинаги с мутренското мислене, защото министър-председателят води България към Европа, а не към Афганистан!

Централизацията
на подхода

Случилото се в последните 2 години и спечеленият на последните избори спортен вот са и следствие на централизацията и усещането за здрава ръка. До преди Борисов всеки аматьор от правителството можеше да се заиграва колкото си иска със спортната карта. Министри ставаха шефове на федерации, кметове си експроприираха клубове. Кой когато му скимне, защото бил някога спортист, правеше кариера на гърба на спорта. Е, това време приключи. Сега спортът е държавна политика и всеки трябва да се съобразява с йерархията. За недоразвито общество като българското това е печелившият начин. Да се знае, че и един пирон някъде да е забит, това е станало благодарение на държавната политика и, естествено, с личната заслуга на вездесъщия Бойко. На българина не му трябва много да разсъждава, той е роден да се преклонява. Да знае кой е господарят и да слави името му. Достатъчно, защото иначе започва да го гризе съмнението, че и той, ако е на мястото на министър-председателя, може да сътвори чудеса.
И вече има точна подредба. Само един факт - емблемата на нацията, човекът, който отваря с името си всяка затворена врата - Христо Стоичков, как само се постави в услуга на това управление. 20 години България не намери подход към своята мегазвезда, стори го Бойко Борисов, при все че имаха и неща за изглаждане помежду си. В последните месеци обаче Христо Стоичков застана толкова яко на страната на ГЕРБ, а всеки е наясно как мнението му влияе на по-семплите хорица в страната. Това също е многозначително, нивото на интелект у нас е такова, че много хора изграждат мнение върху присъствието на безспорни авторитети. А едва ли някой се съмнява какво е влиянието на Стоичков върху простосмъртните!
Извеждам становището, че целенасочената политика на Бойко Борисов с повишено внимание и загриженост към спорта доведе до много позитиви за самия него и партийния му проект. Това наистина доказва, че спортът не бива да се пренебрегва и че неговото социално значение е огромно. Този министър-председател пръв разбра това и спечели много, без да му се налага да купува гласове. Той ги "купи" по много елегантен и интелигентен начин. Изводите остават за тези, които в предишните години не прозряха съществуването на такава даденост. Да си правят изводите и да си броят жалките гласчета!





Близо до модела на Путин

Всъщност ние пак не откриваме топлата вода, в Русия популярността на Владимир Путин до не малка степен се дължи и на това, което той прави за спорта. Да започнем с историческия факт, че Русия догодина ще е домакин на зимна олимпиада, а през 2018 година ще приеме и световно първенство по футбол.
Възкачването на Путин на престола на руски самодържец възстанови имперските амбиции на Русия в спорта. Суперсилата отново тръгва за всяка олимпиада с идеята да бъде номер едно. Новото е, че съвременна Русия вече въобще не се свени от пагубната роля на парите и развива комерсиалните спортове. Всички знаят колко силна е руската Висша лига по футбол, където се правят трансфери за десетки милиони, а футболисти получават баснословни заплати. Руските първенства сред всички колективни спортове са в Топ 3 на света. Пръкнаха се уникални звезди като Елена Исинбаева и Мария Шарапова, които са по-популярни в Монако, отколко в Магнитогорск. За всичко, постигнато в спорта, на първо място се приема личната заслуга на Путин. И до голяма степен с право. Всички са чували приказките как Путин разпределя олигарсите в различните спортове. Искаш да ти върви бизнесът и да нямаш проблеми, полагаш обществено полезен труд във вид на спонсорство за спорта и всичко ти е ОК. Някой съмнява ли се на коя партия симпатизират големите руски спортни звезди. Естествено на партията на Путин и Медведев, която печели по 75-80 процента от гласовете на всички избори.
Руският модел се прилага повсеместно почти на цялата територия на бившата съветска империя. С изключение, естествено, на Балтика, където не искат да чуят за нищо руско! В Украйна, Беларус, Молдова, кавказките републики спортът е на пиедестал и не страда от държавно внимание.
Със спорта, естествено, се заиграват на много други места, като тенденцията е по на юг. Съседна Гърция, която се тресе от най-голямата криза в своята нова история, силно е популяризирала спортните пристрастия. Даденост е привържениците на Панатинайкос да подкрепят ПАСОК , а тези на Олимпиакос и АЕК да дават гласовете си за Нея Демократия. Абсолютно същият модел се прилага в Кипър - там червените са за Омония и нейните сателити, а десните за Апоел и Анортозис.
Присъствието на Силвио Берлускони също има своето значение за влиянията между футбол и политика. С времето, скандалите и старческата деменция обаче миланистите едва ли толкова компактно подкрепят партията на Берлускони.
В Испания, която по принцип е децентрализирана държава, значението на футбола е най-вече в регионите. Кметът на Барселона например няма как да избяга от решаващата роля на блаугранас.
Най-шокиращо обаче е положението в Аржентина. В тази държава просто няма как да се мине без нерегламентирана субсидия към футболните фенове. Твърди се, че главатарят на феновете на Бока е по-съществен политически фактор от самия президент на Републиката!
Трябва да се признае обаче, че дори в развитите страни са намерени форми за дотация на спорта, като по този начин е признат неговият уникален социален и здравен ефект. Така че определено няма нищо лошо в това държавата да помага. Дори е задължително!