По-добрата половина от българското първенство

Една от малкото устойчиви тенденции в българския футбол е все по-масираното присъствие на чуждестранни футболисти. Те отдавна вече не са екзотика, нито пък някакъв лукс само за богатите. Чужденците са еквивалент на по-висока класа и само отборите, които могат да си ги позволят в изобилие, след това се прицелват в първите места в класирането. Те масово присъстват в клубовете от първата петица (ако приемем, че Литекс ще е там след изиграването на отложения си мач с Калиакра) и определят в огромна степен стойността на претенциите на водещите ни отбори. Трябва да признаем, че все още се намират клубове, които не разчитат на чужди футболисти, но те са от групата на трудно оцеляващите и го правят поради липса на възможности.
Няма как и не може да не се признае, че българският футбол е силно зависим от чуждестранния футболен материал, при все че играчите, които идват, са от твърде ниска дори спрямо средните критерии класа. Рядкост е да дойдат момчета като Зику и Мораес, за които нещичко сме чували от международния обмен. Няма как да не се признае, че никой в България не бе чувал за сериозно промотирани като много силни футболисти Арс, Калво и Рисп. Абсолютни анонимници са привличаните от Литекс, Черноморец, Лудогорец и Локомотив Пловдив иностранци. Трябва наистина сериозно да се заровиш в статистиката, за да установиш,че отлично представящия се за Лудогорец защитник Любомир Гулдан е бил част от тима на Жилина, попаднал в групите на Шампионска лига със сериозна българска подкрепа.
Ако съдим от показаното от чужденците през есенния дял, то за болшинството от тях в пълна сила е валидна приказката, че са по-добре подготвени от българския аналог на техния пост. Няма как да е иначе, при положение че у нас вече почти не се работи с младите играчи и няма как те да са научени поне колкото тези, които идват от чужбина. Дори може да се предположи, че тенденцията ще се задълбочи, особено ако клубовете ни си подобрят финансовото положение. Но отсега е ясно, че селекцията на водещите в класирането през зимата ще е изцяло настроена към чуждата стока. Треньори, емисари и наблюдатели вече пътуват по южните дестинации, за да избират новите футболисти за клубовете, които могат да си позволят заплата от 4-5 хиляди евро и нагоре месечно.
Ето как изглежда прекалено идеалният отбор на чужденците спрямо представянето им в есенния дял по постове.

При вратарите с
класа напред е М`Боли

Трудно може да се намери някой, който би оспорил безспорното номер едно за вратаря на ЦСКА. При цялата криза с българските вратари, които намаляват и като бройка, и като качество, алжирецът блести като единствения страж от някаква прилична класа в целия ни клубен футбол. Мижава конкуренция сред чужденците му правят вратарят на Локомотив Пловдив Лучини и двамата сърби Чворович и Голубович. Но като се вземат предвид изявите на Голубович при единствената загуба на Лудогорец, М`Боли е като Яшин и Касияс, взети заедно, спрямо конкуренцията си. Много трудно може да се посочи дори една малка грешка на африканския вратар в мачовете, в които взе участие. Дори и червеният му картон в Ловеч бе твърде пресилен.

При защитниците -
в центъра Лудогорец,
отстрани Левски
и Черноморец

И защитниците са нарастваща слабост за българския клубен футбол, затова никак не е чудна увеличаващата се бройка на чужденци в ариергарда. За съжаление вече не се раждат колоси като Георги Димитров-Джеки и Николай Илиев. Сегашната генерация е твърде незначителна спрямо поставените стандарти и това най-ясно се вижда в националния отбор, където няма нито един качествен бранител. На този фон не е чудно, че в Лудогорец играят с почти изцяло чуждестранна защита и показват такава успеваемост. В класацията попадат двамата им централни бранители Барт и Гулдан, като и десният бек Шоко има всички основания да претендира за място в символичния титулярен състав. Барт игра доста време в Литекс и бе най-силният им защитник, но кой знае защо не го задържаха в Ловеч. Гулдан пък определено се изяви в най-добра светлина. И двамата не се плашат от топката за разлика от българските си колеги Милиев и Крачунов например. Общо взето, са стабилни в защита и не смятат отсрещната половина от терена за минно поле. Барт и Гулдан може би са най-важната причина за успехите на Лудогорец, ако ги сравним с ментетата на техните позиции в другите водещи български клубове.
На позицията на десния страничен защитник за предпочитане е Дъстли Мюлдер, който независимо от мизерния полусезон на Левски затвърди впечатлението за висока класа. На неговия пост като резерва е споменатият Шоко, доста приличен като качества е и Жереми Родригес от Локомотив Пловдив.
На позицията на левия бранител изборът пада върху френския играч на Черноморец Фо-Поре. Той игра на много прилично равнище през целия сезон, а за квалитета му най-добре говори сравнението между него и бившия играч на същия пост в Черноморец Орлин Старокин. Определено в Бургас трябва да са предоволни, че толкова рентабилно се освободиха от Старокин. На позицията на левия бек по обясними причини няма кой знае колко чужденци, така че Фо-Поре не е поставен под сериозен натиск. Някаква алтернатива е Адемар от ЦСКА, но той прекара последните седмици на пейката.

В средата на терена са
откритията на сезона

В средата на терена констатираме присъствието на две от откритията на сезона. Бразилецът Марселиньо от Лудогорец и мадагаскарецът Анеси оставиха прекрасни впечатления с изявите си през есенния полусезон. Първият се прояви като филигранен техник, майстор на извеждащия пас и доста добър голмайстор. Анеси е по-силов футболист, но за десетина мача се изкачи най-високо в класацията на конвертируемите играчи на Черноморец. Анеси заслужава особено внимание заради страхотната тактическата дисциплина, с която участва и в двете фази на играта. Наистина научен, школуван за голям футбол състезател, който тепърва може да разгърне потенциала си.
Сержиньо Грийн от Левски попада в идеалните 11 поради простата причина, че почти няма друг класен чужденец на позицията на класическата шестица. Иначе Грийн игра през по-голяма част от сезона като централен защитник, където хич не бе убедителен. Но при толкова много класа в нападение на идеалния отбор е нужна и една скала в полузащитата. Твърде спорна конкуренция може да му направи единствено Камазола от Черно море.
Последният избор за играч в схемата е Том от Литекс. Не че последните 15 мача бяха най-бляскавите в кариерата му, но все пак той си остава сред чужденците единствената стойност в Литекс. Макар и отдавна в България, Том е все така силен на фланга, бърз, комбинативен, техничен и добре ще си пасне с другите избрани футболисти.
На този отбор са нужни няколко добри резерви, каквито виждам в лицето на Дарко Тасевски от Левски, Жужу от Черноморец, Грегъри Нелсън от ЦСКА. Сержиньо и Даксон от Локомотив остават в ничията земя, по-близо до добрите, отколкото до разочарованията.

ЦСКА владее
нападението

Най-идеалният от идеалния отбор на полусезона безспорно е Янис Зику от ЦСКА. Няма отново да го засипвам със суперлативи, каквито той несъмнено заслужава. Ще направя само сравнението с Пламен Гетов и Божидар Искренов. Зику върна спомена за тях с уникалната си техника и отигравания. Технически той просто е на световно равнище. Оттам-нататък започват проблемите му с бързината, с нежеланието да спазва тактическа дисциплина и въобще със своеволията му на терена. Такъв футболен гений като него обаче може да си го позволи. Едно прехвърляне и един пас като тези в Ловеч, и всичко му е простено. Зику просто е диамант, на който може само да се възхищаваш.
Негов партньор в атаката може да бъде само другият брилянт на ЦСКА - Жуниор Мораес. Ако Зику блесна в пълна степен по българските стадиони, Мораес тепърва ще стига своя таван. За разлика от румънеца той тича много повече, спазва указанията и може да служи като пример от учебник как се прави висока зона дълбоко в половината на съперника.
На резервната пейка като алтернатива на двете безспорни остриета заслужава да застане Паломино от Черно море, който покрива представите за типичен таран. Платини от ЦСКА също е от висока марка, но играта му рязко спадна след смяната на треньора. Де Карвальо от Локомотив Пловдив отново направи приличен сезон, но ролята му може да бъде само на дълбока резерва. Към играчите, които могат да бъдат наречени подгласници на най-добрите, трябва да бъде посочен и Жуниор от Славия.
Присъствието на между 30 и 40 доста добри за нашите стандарти футболисти определено вдига нивото на първенството, което при тяхното неприсъствие ще падне драстично. Проблемът е, че не могат да бъдат трансферирани и чуждестранни съдии!


ИДЕАЛЕН ОТБОР НА ЕСЕНТА
М`БОЛИ

МЮЛДЕР БАРТ ГУЛДАН ФО-ПОРЕ

МАРСЕЛИНЬО ГРИЙН АНЕСИ ТОМ

ЗИКУ МОРАЕС

Най-големите разочарования са в Литекс

Никак не е трудно да бъде изграден и "солиден" тим на "магаретата" сред чужденците. Както се казва, с 50 по БДЖ пак е доста добре, но от класацията се вижда, че при шампионите в Литекс нещата с лятната селекция са повече от трагични. Цели 5 играчи на Ловеч попадат в тази "престижна" класация на отбор, който трудно би предложил нещо сносно освен пълен смях за зрителите.
Вратарят на Литекс, който от самото начало подаваше индикации, че е малко прибързано сравняван с предишния бразилец, се развихри през този сезон и отне поне 5-6 точки от актива на отбора. Грешките му бяха повече от безобразни и ще бъде чудо, ако остане след зимата в клуба. Съотборниците му Итуа и Жос също бяха трагични в своите изяви, особено централният защитник, който също носи вина за сериозен брой пропилени точки. Общо взето, може да се докаже с лекота, че Итуа по-скоро игра като противник, отколкото като съотборник спрямо Литекс. Друга скрита лимонка - Бенжелюн от Локомотив Пловдив, през този сезон се замеси в почти всички фрапантни грешки на отбора в защита. Съучастникът му Лучини загуби титулярното си място, но Юнес засега все още е титуляр. Марко Видович престоя една цяла календарна година, без да покаже с нищо защо е в Левски. Дали е виновен само той или и треньорите му, е друга тема.
Жос е без конкуренция за най-несъстоятелната шестица, а компания му правят съотборникът му Мирасема, който и на един процент не успя да замести Дока. Лукич от Локомотив Пловдив пък така и си остана пълна загадка. Такъв огромен талант, който го наблюдават от цяла Европа, пък не показа нищо в Пловдив!? Няма как сред избраните да не попадне мегазвездата Тони Калво. Испанецът остана една голяма фирма с никакво съдържание зад табелката.
В нападение със сериозни прерогативи попада Сьорд Арш, който безспорно не бе харесан от синята публика. Един странен тъмнокож футболист от Литекс му прави компания в нападение. Двамата със сигурност като тандем биха поставили антирекорд, в който и тим да играят. Като техни първи резерви пък могат да бъдат записани без никаква конкуренция Джерманович и Флорес. От кой клуб - ами естествено от Литекс!
В елита на България играят дузина скромни момчета с чужди паспорти, които не попадат нито в едната, нито в другата класация. Дзаферович от Берое, Брахими, Том и Траянов от Миньор, Асис и Хаири от Черноморец, Ели Маркес и Павел Попара от Славия, Виктор Дениран от Враца, Луис Едуардо от Монтана вършат полезна работа на клубовете си, но те не са попаднали точно там, където им е мястото - в отбори за втората половина на класирането в българското първенство. Има и една група от 10-15 човека, които или не играха, или пък го направиха за много кратко, за да бъдат оценявани. А и никой не е казал, че класацията трябва да бъде напълно изчерпателна!

ОТБОРЪТ НА "МАГАРЕТАТА"

БАРИВИЕРА
БЕНЖЕЛЮН ИТУА РИСП ВИДОВИЧ

МИРАСЕМА ЖОС ЛУКИЧ КАЛВО

КОДО АРШ