Плевен и Търново - Цар Футбол у нас е жив

Феновете на Спартак и Етър са зажаднели за голямата игра и я заслужават

Трудно може да се каже, че Спартак Плевен - ЦСКА и Етър - Левски бяха мачове с някакъв заряд. Двубои с предизвестен край и сини, и червени победиха много лесно. С ръка на сърцето и широка усмивка на лицето обаче можем да кажем, че стана наистина един празник в тези два града. А те са с огромни традиции у нас и за пореден път доказаха, че са футболни центрове.
В Плевен и Търново винаги ще се играе и ще се гледа футбол, независимо в какво състояние са Спартак и Етър. Хората в тези двата града обичат играта и заслужават мачове от А група, макар отборите им още да не са готови за това. Разликата в класите с Левски и ЦСКА е още доста голяма и в този си вид Етър и Спартак няма как да им се противопоставят, но зарядът го имаше.
Другото, което заслужава да се отбележи е, че футбола у нас, въпреки всички черни краски, които му се чертаят, и твърденията на много хора, че умира, е жив. Такива мачове могат само да донесат радост на хората. Вижда се Плевен колко много е зажаднял за голям футбол.
Това обаче рязко контрастира със съседен Ловеч, който за жалост не е футболен град. За това и на мача им с Калиакра имаше според медиите 150 зрители, а в Плевен сто пъти повече. Ловеч не може да събере тази еуфория, това настроение, това желание за футболна радост, каквито виждаме по европейските терени в големите страни.
Спомените ми от последния мач със Спартак Плевен срещу ЦСКА, през февруари 2002 г., когато бях начело на тима, се възродиха.
Такъв си спомнян Плевен и такъв трябва все по-често да го виждаме. Същото важи и за сатропрестолната столица. Много съм щастлив, че традициите ги има, защото те са нещо много важно. Те не са създадени по изкуствен начин, както на много места се опитват, а с годините. Хората в тези два града са гладни за голям футбол и ако работят правилно рано или късно отборите им пак ще са в А група, макар Спартак в момента още да не е готов за професионалния футбол, както и Етър за елита.
По-големите градове заслужават да са в А група, но трябва и да си го извоюват. Много важна обаче за такива тимове е общинската подкрепа, както е сега в Монтана и Ботев Враца, например. Дай Боже всеки му такива богати хора като Домусичев и Гриша Ганчев тогава още по-добре. Но и на такива хора със сигурност общинската помощ няма да им е излишна. За това много важни са и местните избори. Без спорта и неговата черешка на тортата - футбола сме загубени. Сега при децата ни водещи са компютрите и това ги разболява, както и обществото ни е болно. За това колкото повече мачове като тези двата, толкова по-добре. От близо 14 000-те души на мача в Плевен, гаранция на 13 500 от тях не им е минало през ума, че Спартак може, не да победи, а да се противопостави на ЦСКА, но бяха на стадиона, защото обичат самата игра и са зажаднели за нея.
За това съм на мнение, че не трябва да се свива бройката на отборите в А група. Тогава ще загубим именно центрове като Плевен, Търново, Враца, Сливен.
Честно казано очаквах да има доста хора на тези мачове, но чак толкова много не. Та то на вечното дерби дойде по-малко публика отколкото в Плевен.
Приятно ми, че видях такива гледки и че по нашите терени може да има радост, да има празник по трибуните, а не само да говорим кой мач е уреден, за какъв резултат е нагласен. Това с ужасни тъпотии и са извън всякакъв вид спорт.
Но най-важното след тези два мача е, че Цар Футбол в България не е умрял.