Планът "Биелса" проработи

Странният аржентинец най-накрая изведе Атлетик Билбао на победния път

Марсело Биелса е една идея “по-малко луд”. Неговият Атлетик най-накрая успя да спечели мач, и то не какъв да е, а баското дерби с Реал Сосиедад – едно от най-напечените в Испания.
Изключително дерби, състояло се в нежеланите следобедни часове, предназначени за азиатската телевизионна аудитория. Часове, най-често запълнени със скучни и безидейни нулеви равенства, този път поднесоха спектакъл, доказващ на феновете от делечния Изток, че Ла Лига заслужава да бъде гледана. Много положения и три изключителни гола, включително попадението на Иниго Мартинес, което Шаби Алонсо определи за най-красивия гол, вкарван на "Аноета".
За съжаление на Мартинес в края на мача Йоренте беше този, който се просна на терена със стиснати победоносно юмруци – символ едновременно на задоволство и облекчение. Йоренте не беше единствен – треньорът Биелса се запъти към тунела след последния съдийски сигнал с пот, стичаща се по гърба му, но радостен от успеха. На пресконференцията Биелса, с типичния си тих и бавен глас на страдалец и висящи на врата бабешки очила, каза: “Имахме нужда от тази победа по ред причини". Най-вече треньорът имаше нужда от победата. Макар че това е едно от малкото дербита, в които феновете на двата отбора гледат заедно мача от трибуните, на пейката напрежението бе огромно. И въпреки че Атлетик е стабилен клуб, със сравнително спокойна съблекалня, все пак имаше напрежение. То нарастваше с всеки изминал мач, тъй като тимът започна сезона с амбицията да задържи мястото си в Европа и дори да направи заявка за класиране в ШЛ. Преди мача със Сосиедад обаче отборът от

Билбао се намираше в зоната на изпадащите

само с 2 точки от последните 5 мача в Ла Лига. След поражението от Бетис Атлетик бе наречен от испанските медии “глупав и разпадащ се отбор”.
За най-слабото начало на сезона от 32 години насам вината бе на един-единствен човек. Биелса пое кормилото на Атлетик Билбао през лятото, след като Хосу Урутия спечели изборите за президент на клуба. Биелса е известен със своите дълбоки разсъждения и изключително странния си подход, заради което прякорът му е “Ел Локо” (б.р. - Лудия). Аржентинецът е човек с железни принципи. Като дете е арестуван, след като накарал полицай да се мръдне, защото му пречел да бие корнер, а след това отказал да напусне полицейското управление, докато не му върнат топката.
Преди време Пеп Гуардиола отишъл при него за съвет, когато обмислял дали да стане треньор. Биелса го попитал: “Наистина ли харесваш кръвопролитията толкова много?” Гуардиола искал да се учи от Биелса и го направил. Същото правят и в Атлетик. Биелса обещава нещо ново. Той наследи отбор, който след дълги години борба да се задържи в елита, миналата година достигна финал за Купата на краля под ръководството на Хоакин Капарос - любител на агресивния футбол. Мнозина обаче смятаха Капарос за повърхностен и привърженик на изсипаните дълги подавания. Човек без идеи за нещо съществено в клуба. А с футболисти като Йоренте, Муниаин, Хави Мартинес и Андони Ираола, хората в Билбао търсеха някого, който да донесе по-директния и радващ окото стил. Биелса е именно този човек – изискващ креативен футбол, но и борба за всяка топка.
Аржентинецът е пълната противоположност на Капарос. Въоръжен с оцветени таблици и статистики, футболистите споделят, че след пристигането на Биелса за първи път са чули някакви обяснения. Дотогава тренировките на Капарос са се състояли единствено от двустранни мачове… Една от причините Урутия да спечели президентските избори, бе обещанието да замени Капарос с наставник, който да спаси отбора от безкрайните прехвърлящи пасове от защитата към нападението.

Биелса е творец и новатор

Човек с излъчване, накарало стотици да присъстват на първата му тренировка в Билбао въпреки проливния дъжд. След допитване сред феновете стана ясно, че една трета от тях искат новият треньор да заложи на по-атрактивен стил, но все пак около 50% предпочитаха статуквото да бъде запазено. Защото, както испанците обичат да казват, Атлетик е най-английският клуб в Примера. Дом на едрите защитници и типичните тарани, на дългите подавания и играта във въздуха, на крещящите под дъжда фенове.
Журналистът от в.”Марка” Сантяго Сегурола сравни назначаването на аржентинския специалист със строежа на музея "Гугенхайм" – не се вписва в градското наследство и приет с много скептицизъм, десетилетие по-късно вече е обичан от всички. Сегурола е един от не малкото привърженици на Биелса, но имаше и доста опоненти.
Биелса не само се опитва да промени идентичността на Атлетик, но го прави за изключително кратко време. А за това трябва дълъг период. Въпросът бе дали търпението към бившия чилийски селекционер ще е достатъчно. Дали Биелса щеше да успее да види неговият проект да потегля? Дали щеше да изчака футболистите да възприемат идеите му? Дали щеше да се опита да ги научи да ходят преди да започнат да тичат?
В началото Биелса извади 9 основни футболисти от титулярния състав, което отприщи страшно недоволство в съблекалнята. Промените бяха концептуални, футболът - по-техничен от всякога, а дребните детайли допълнително усложняваха нещата и правеха задачите почти непосилни за изпълнение. Играчите трябваше да заучават нови движения без опоненти. Макар и радостни, че най-накрая все пак получават инструкции, на футболистите им бе трудно да прилагат нещата на практика. Различните схеми с трима, четирима и петима защитници и пускането на играчи на нетипични за тях позиции, усложни ситуацията. Един от най-големите таланти на испанския футбол Хави Мартинес бе преквалифициран от халф в централен защитник, но най-големият шок настъпи, когато Биелса

реши да превърне нападателя Оскар де Марко в бек

оставяйки най-добрия испански десен защитник Андони Ираола извън стартовия състав.
Заради слабите резултати "революционната" смелост бързо се изпари. Дали Атлетик притежава точните футболисти за стила на Биелса? И защо, по дяволите, пускаше играчите на нестандартни за тях позиции?
Мнозина обвиниха треньора, че се прави на твърде умен, за да може да изпъкне, а футболистите се чудеха дали Биелса не отива твърде далеч. Добрите новини бяха, че аржентинецът също се замисли. През седмицата срещу ПСЖ Атлетик Билбао приличаше повече на себе си, доближаваше се до хибридния стил на отбора. На поста ляв бек играеше ляв бек, отборът имаше по-голяма ширина и играеше с повече пасове. Този облик беше запазен и срещу Сосиедад. Играчите бяха на типичните за тях позиции, а Йоренте, който до този момент изпитваше сериозно неудобство, играеше с лекота. Тази лекота прерасна в два прекрасни гола – първите му за сезона.
Но какво, в крайна сметка, искаха привържениците от Биелса? Победи, разбира се, а до този момент тимът не бе постигал такава. Успехът на "Аноета" обаче върна доверието и надеждите в новия проект. Дори футболистите видяха смисъл в лудостта на треньора си. След двете побетниуспеха през миналата седмица нещата на "Сан Мамес" вече изглеждаха различно.
Една от любимите фрази на Биелса е: “Човек с нови идеи се приема за луд, дотогава докогато тези идеи на пожънат успехи.”