Новогодишните червени теории

Не три, а двадесет и три гола да вкара Димитър Бербатов в промеждутъка между Боксинг дей и Ивановден, ние си имаме тема. Тя е – ЦСКА! Любимата тема на родната футболна общественост е по-жива от всякога. Въпреки привидната зимна пауза и липсата на официални мачове. Всъщност точно когато тече сезонът, когато има двубои всяка седмица, става далеч по-скучно в Борисовата градина. Сега е времето, когато се чува глъч, чува се какво ли не. А вече все по-усилено се чува, че в момента тече плавен футболен преход от червено към синьо. Отявленият летен фаворит за титлата в България ЦСКА е вкарван в някакви къде реални, къде конспиративни теории, според които изобщо не е сигурно мястото му дори в тройката. Малцина засега дори вещаят скорошен апокалиптичен край. В различните теореми и математически загадки има и едва забележими коренчета истина. Нищо не пониква току-така. Простичък пример, който еднакво важи както за биологията, така и за футбола. Още повече за футболния слух – тази така добре развита у нас дисциплина. В развинтените фантасмагории, заразили нечии мозъци, има сценарии, при които подлагат на внезапна допинг проверка целия тим на ЦСКА, 15 от играчите са заловени с комбинацията допинг плюс кокаин, следва тежко наказание от УЕФА, ФИФА, МОК и ООН (единствено от ЮНЕСКО са по-благосклонни поради българската нишка там), червените са пратени да се състезават с отбора на Васко Лукаев ФК Шипка от село Драгор, като дори там започват новото първенство с пасив от минус 50 точки.
Извън тези сценарии, поглеждайки реално и спокойно в армейското футболно ежедневие, нещата определено могат да дерайлират. Едва ли ЦСКА ще го докара до пазарджишката окръжна група при Футболист №8 на България Васил Лукаев, но може да стане бая мъгливо. Но за подобен край ще има вече напълно съществуващи и нарастващи във времето причини. Ще става въпрос за процеси, които остават незабелязани от червеното ръководство, което в момента се е разпиляло на сто посоки и логично не всичко е под постоянен негов контрол. А когато дори една малка част остане извън обсега, извън контрол, то това може да доведе до далеч по-сериозни заболявания на организма, наречен ЦСКА.
Ето няколко от на пръв поглед подценените детайли, които в момента продължават да ерозират на “Армията”. Процеси, неприсъщи на традицията, амбициите и възможностите на симбиозата “клуб – ръководство”.

1. СЕЛЕКЦИЯТА – ПЪЛНЕЖ ИЛИ
ДЪЛГОСРОЧНА ПОЛИТИКА?

От няколко сезона насам по този въпрос няма единно становище. Постоянно гонени от някакви належащи, бързи резултати и постигане на краткосрочни цели, в червения клуб продължават да мислят единствено до края на предстоящия полусезон. Единственият пример в обратна посока, който ми хрумва в момента, е младият сърбин Никола Радулович, който е взет с идеята да започне да играе, да бележи и да бъде продаден не в рамките на една календарна година, а поне в следващите няколко сезона. Всичко друго се взима единствено и само защото съответният треньор има спешна нужда от нещо си. Било то десен, ляв, вътрешен, външен или вратар. Шефовете безропотно изпълняват волята на поредния наставник на ЦСКА. Играчите идват на порции, на все по-големи порции, голяма част от тях ги чакаме да се адаптират, да си оправят документите, жълтите карти или някакви други бакии, да се излекуват и малко след като заиграят, вече започва процесът на тяхното елегантно разкарване от червения тим. Ситуацията с положителните допинг проби сега дава още по-пълен картбланш тази тенденция да продължи и да стане още по-актуална. В ЦСКА вече пласираха двама от титулярите си – Зику и Нелсън, търсят отбор на още един-двама, току-виж, някой пак се присети за Делев, плюс няколкото чакащи наказание прави почти цял отбор. Точно в разгара на битката за титлата. Хм, интересно как винаги и все в ЦСКА се получават подобни неща. На 90% от спряганите в медиите около 125 имена на „абсолютно сигурни нови попълнения” автоматично попадат в категорията на временните варианти за клуба.

2. БИТОВИЯТ ЗАСТОЙ

Поради една, друга или съвкупност от много причини повече от добрите намерения на армейските босове да стегнат един приличен, модерен футболен дом на техния тим се сриват. Те по нищо не се различават от мерака на един малчуган да построи нещо значимо – било то замък, някаква крепост или кула, но на две педи от брега или от там, докъдето се разливат морските вълни. Но когато привечер вятърът задуха по-силно и вълните станат по-големи, то всичко рухва. За да започне с идеалистичните мечти на едно хлапе наново на следващата сутрин. Онази, най-окончателната тапия за собствеността на стадиона все още я няма. Чакам момента, когато Борисов и Иванов ще позират горди с нея, до тях някъде ще се мъдри министър Нейков, а червената футболна общност ще започне отново да мечтае за мултиплицираната „Алианц Арена” в бившия Парк на свободата. От многото идеи до началото на първите няколко реални проекта разстоянието продължава да бъде колкото две-три ери от историята на нашата планета. ЦСКА продължава да посреща своите съперници на не много приветлив стадион, който наскоро само бе леко позакърпен, но все така си остава едно крайно неприветливо съоръжение, за което 20 години слушаме само обещания. „Армията” все още си е с онова безумно соцтабло с крушките от 80 вата, които до няколко години може би ще излязат от производство и употреба, тъй като дори бай Гошо от жк “Дружба” ще си сложи халогенни крушки в своето мазе, за да вижда по-добре, когато слиза да претака зелето. И тогава на „Армията” дори няма откъде да закупят резервни крушки, ако настоящите една по една изгърмят. Пълен застой и по базата в Панчарево. Много ме е яд, тъй като знам и съм сигурен, че точно това ръководство е способно да доведе нещата до един естетичен модернизиран финален вариант, но защо нищо от тези добри намерения не започва да се случва, продължава да не ми е ясно. За школата изобщо няма смисъл да говорим. И тук вече години наред слушаме само обещания, а положението, вместо да се подобрява, става все по-бедствено. С две думи – няма адекватен стадион, няма база, няма школа.

3. УПРАВЛЕНСКАТА СТРУКТУРА
КАТО МЕНДЕЛЕЕВА ТАБЛИЦА
НА КИТАЙСКИ ЕЗИК

Знам единствено, че Димитър Борисов и Иво Иванов са собствениците на ЦСКА. И че Венци Живков подписва разни документи. Това е – другото ми е пълна мъгла. Международникът Димитър Хаджиниколов за кратко стана известен покрай проекта за Източноевропейската лига. Какво се случва с останалите отдели, кой е там? И изобщо в ЦСКА има ли отдели? Покрай допинга и от време на време покрай истериите с лиценза научаваме, че има и няколко адвокати. Кой обаче е треньор, какъв е постът на Дуци и защо наистина, ама съвсем наистина и окончателно наистина не се седне на масата и не се каже публично: този е треньор, този е съветник, този е асистентът? Преживяхме вече това със Сашо Борисов и ролята му на лицензиран треньорски жокер – ако трябва пак, ама наистина да има яснота и стига с това прикриване на отговорности. Има ли в момента скаути, нали доскоро имаше цял скаутски комитет? Кой ще бъде капитан, след като първият и вторият поред капитан са на път да бъдат отстранени от игра? Кой изобщо в ЦСКА отговаря за нещо освен Борисов и Иванов? Или всички се крият уютно зад гърбовете им?
Реално в ЦСКА всичко лежи на плещите на двамата собственици. Всичко минава през тях. Отдолу структурата е напълно куха.

4. МЕДИЙНА ПОЛИТИКА! МОЛЯ?

Усилията на пресаташето на ЦСКА Иван Ченчев доведоха до две неща. Не лоши, но крайно недостатъчни за промяна на медийния облик на отбора. Направи се нов, далеч по-модерен сайт и с пиар акция се постави нагледно надписът „Това е Армията” над изхода от съблекалнята. ЦСКА обаче продължава да има изключително негативен медиен имидж, нещо, което вече е извън компетенцията на колегата Ченчев. Той може да бъде проводник, но не и единствен инициатор на позитивните промени, които са необходими. Чести са случаите, когато дадена възникнала ситуация няма от кого да бъде коментирана официално. Един друг колега пък винаги е повтарял по повод ЦСКА, че „липсата на информация неизбежно води да дезинформации”. Факт! Различните медии слугуват на различни богове – всеки се спасява поединично, всеки има своя информатор, но ще се отнася до ЦСКА, никога няма някакви единни медийни позиции, каквато е честата практика при други отбори. Това е дълбок проблем, съществуващ от много години наред, но напоследък става все по-остър. Ако си извънземен и кацаш от Марс, купуваш си два-три вестника, отваряш два-три сайта и по една и съща ситуация четеш коренно различни интерпретации, диаметрално противоположни една от друга! Това само обърква и понижава допълнително избледнелия червен футболен имидж.

5. МАРКЕТИНГ – КАКВО Е ТОВА ЖИВОТНО?
Тук съвсем накратко. Пост-Лупи-периода в ЦСКА продължава да е беден в тази област. След като Томов обеща верига от фен шопове в цялата страна и накрая си остана с онзи, подарения от един добър богат фен бизнесмен до масите за тенис в парка, всичко друго е ала-бала. Допусна се дори да се създаде някаква мъничка истерия по повод на календара за 2012 година. Защо го нямало навреме по магазините за Коледа и Нова година. Само един въпрос – защо на 7-дивизионния английски футболен тим ФК Хорнчърч, чийто мач наскоро посетих, или пък на срещите на Левски има отпечатани програмки за домакинските мачове, а на тези на ЦСКА няма? Нищо повече.
И в този раздел от анализа ни има огромно изоставане на ЦСКА дори от десетки аматьорски клубове в Англия. И тук само слушаме обещания, но нищо не се прави.
С две думи – босовете на ЦСКА се сменят сравнително често през последните 20 години и всички обещават едни и същи неща, които в крайна сметка не изпълняват. А вие още ли се чудите защо червеният футболен гранд вече не постига трайни успехи и всичко се свежда само до епизодични проблясъци?!