Нещо повече от сделка

Тъкмо да повярваме на Гриша Ганчев, че се е пенсионирал от футбола и той взе, че ни напомни за себе си с гръм и трясък. Назначаването на Христо Стоичков за треньор на Литекс е събитие с необикновено значение не само за Ловеч, не просто за футбола, а за българския спорт като цяло.
Зациклилият проект на Триетажния стадион имаше нужда не от разтърсване, а от истинско земетресение, за да върне поне малко котировките си. Няма какво да се лъжем – Ловеч не е място за футболни приказки или поне не беше досега. Христо Стоичков обаче не е обикновена бира, а резерва 2012.
С продадени в Турция звезди и с треньор Атанас Джамбазки и задно място в класирането футболното чедо на „Литекс комерс“ нямаше как да развълнува дори Мъртво море, дори и победата над шлагера Лудогорец не намери желания отзвук.
Мнозина прибързаха да обявят назначаването на най-известния българин на работа в Ловеч като „две в едно“ – треньор на ФК и Литекс и рекламно лице на „Литекс моторс“. Самият Стоичков категорично отрече това, а и досега автопроизводителя край село Баховица показва, че за рекламиране на стоката си разчита най-вече на хитови актьори от нашумели български филмови продукции, както и презентации чрез награждаване на спортисти и награди от томболи.
Тоест, на този етап Христо Стоичков е подизпълнител на продуцента Гриша Ганчев само във футбола. Ситуацията напомня на работата на Красимир Балъков в Черноморец, където мецената и треньора бяха приятели, а след това подписаха като работодател и работник.
И в Ловеч, като в Бургас, няма да се изгражда на парче. Има си хас такива фигури да гледат най-много до носа си, те са винаги отатък хоризонта. Ясно е, че всеки, който иска под една или друга форма да работи с Христо Стоичков, трябва да осигури нормална среда и условия, като това е свързано с адекватна организация и не на последно място – финансиране. Последният компонент досега видимо никога не е бил проблем за инвеститора. Литекс винаги ходи на лагери където си поиска, в клуба няма забавяне на заплати, премии или каквито и да било пари, липсват проблеми и разправии с разтрогване на договори и т.н. Селекцията се състои от предимно евтини попълнения, но чат-пат виждаме и извънпланови инвестиции.
Явно клубът от Ловеч има най-добра и изчистена структура, там не се говори за бюджет и неговото осигуряване, само от време на време Гриша Ганчев се ядосва и го определя като „достатъчен“.
На всички ни е пределно ясно, че бившият борец има сакрална мечта да види своя продукт в Шампионска лига. Въпреки, че самия той като човек, който мисли много напред е наясно, че български клуб няма място там, крастата го чеше непрекъснато. И това не е само заради похарчените милиони евро, тук става въпрос за слава и начесване на егото.
Кой ли не мина през Ловеч през годините? Всички хитови треньори от столичните грандове плюс някои имена от чужбина не успяха. Евреинът Ицхак Шум сигурно още не може да изхарчи парите си, които получи като наставник на Литекс. Обаче – не става, не става и не става.
Самият Ганчев си го каза – за да станеш треньор или футболист на село (негов цитат), трябва да получиш много пари. С Христо Стоичков нещата са и така и иначе. Неговата поява може да съживи цял един регион, а не просто да закара жителите на Ловеч на стадиона. Затова и инвестицията в него не е се явява
най-скъпия щат в клуба. Любо Пенев вероятно също е бил оценен подобаващо финансово, но той няма същата харизма, защото сам е избрал да бъде изолиран и да допуска много малко хора до себе си.
Докато Стоичков е човек от народа. Може би не е случаен фактът, че на представянето на Любо Пенев, на масата го нямаше Гриша Ганчев, а при презентирането на Христо беше там.
За разлика от Любо, Стоичков (ако не е станал с възглавницата нагоре), може да говори с всеки, да бъдe част от всяка трапеза, да се радва на народната любов и да гребе с пълни шепи от аплодисментите. Именно тази му първичност през годините го е направила и съхранила такъв, какъвто е.
Не сме съгласни с мнението на Гриша Ганчев, че щом Стоичков е печелил златни топки и обувки, значи футбола му е ясен. От всяка звезда, ако ставало треньор, Христо досега щеше да е минал през поне два испански елитни отбора. Вероятно Стоичков ще е опаковката на отбора, неговото рамо ще посинее от потупвания, а движещата сила ще са многото асистенти, начело с испанския помощник Хосе Рамон. Но така е, Христо вече е в такъв период от живота си, че вече името му работи за него.
Можем обаче само да завиждаме на Ганчев за изпълнената му мечта. Той чистосърдечно по детски си призна, че винаги е мечтал да бъде заедно със Стоичков в неговия продукт ФК Литекс. Нали си представяте как Гришата заедно с всички нас през 1994 година е бил опиянен по улиците, а сега той е постигнал толкова, че да може да предложи платена работа на един от златните американските футболни герои. Инвестициите в енергетика, петрол, туризъм, винопроизводство и страстта към конете и други, могат да се нарекат бизнес. Докато инвестицията в Христо Стоичков е нещо над това. Гриша Ганчев е вероятно първият български частник – работодател на мегазвездата и този му ход не е обикновена икономическа сделка. В ЦСКА много пъти се опитваха да прикоткат най-известната си рожба, но той отиде там, където има ясни правила и мегдан за работа – в Ловеч.