Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Непосилната тежест на марката

Непосилната тежест на марката

09-09-2012 Жаклин М??ХАЙЛОВ

Ситуацията около ЦСКА почти изцяло фокусира медийния интерес през последния месец и дори сам по себе си този факт показва, че червеният клуб все още е способен да генерира засилено внимание. Да предизвиква разпалени страсти и горещи емоции. ?? да се превръща в поле на сериозни полемики. С оглед на случилото се през последния месец няма как да не се признае огромното значение на ЦСКА в обществения живот на България.
Съдбата на този клуб, наречен елитарен от сега??ния премиер на България, явно вълнува целия публичен спектър. Всяка новина, всяко раздвижване веднага се качва на топа на класациите. Всичко, свързано с ЦСКА, се чете и поглъща. Дали обаче става въпрос за искрена загриженост, или по-скоро откровено сеирджийство? Дали наистина съществува такава силна вяра в светлото бъдеще и правилността на революцията?
?? какво всъщност ще се случи в ЦСКА? Съществува ли поле натискът на здравите сили, които искат да възстановят изцяло елитарния статут и да върнат преди??ното величие на клуба, да се увенчае с успех, или каузата е предварително обречена? Все реторични въпроси, на които може да отговори само бъдещето, и то доста неопределено. Въобще времето след „боклуците в ЦСКА” съвсем не е детерминирано като някакво поле на сбъднати мечти. ?? неслучайно скептиците сред самата червена общност с много сериозни аргументи атакуват възможността ЦСКА да възстанови някога преди??ния си статут. Това изглежда невъзможно при сега??ната политическа и икономическа ситуация. ЦСКА никога няма да има възможностите на ЦФКА Средец, на ЦСКА Септемврийско знаме или на ЦДНА. Обобщено - огромен финансов ресурс, желязната структура и организация на държавата и почти целия спортен потенциал на нацията. Всичко съсредоточено в една цел – флагманът да побеждава у дома и навън. Това няма как да бъде оспорено, защото в противен случай не говорим вече само за футболна революция в Парка на свободата, а въобще за социалистическа революция в държавата. ?? - не дай Боже, да възникне подобна възможност!
Ако говорим за елитарност, макар и това понятие да е силно компрометирано и трудно доказуемо, то вероятно при ЦСКА е възможно възстановяване на отделни елементи и сегменти, които биха върнали една приложима, съвместима и удобна спрямо сега??ните времена малка част от червения постамент. Това изглежда реална цел, около която си заслужава да се обедини червената общност. Точно тази цел в реални параметри обаче засега не е ясно формулирана, или поне остава на заден план зад революционния лозунг „Вън боклуците от ЦСКА”. Но вероятно с времето на преден план ще излезе и концепцията за бъдещето.
??нтересна обаче е трактовката за така наречените „боклуци” от гледна точка на алтернативата те просто да бъдат заменени с нови боклуци. Защото фирмата за сметопочистване „Титан“ не е първият собственик на ЦСКА в модерните времена, но както всички преди??ни ще напусне „Българска армия” придружавана от силно обществено порицание и крайна нетърпимост. Дори нещата сега изглеждат по-цивилизовани на фона на това, което се случи през лятото на 2008 година с Александър Томов в алеите на парка.

Каква всъщност е
обективната картина
при „Титан“

Ще бъде крайно несправедливо „Титан“ да бъдат упрекнати, че необратимо са вло??или ситуацията в червения клуб. Не успяха да станат ??ампиони за своя мандат, но имаха и доста светли моменти. ??ма обективни дадености, които няма как да бъдат оспорени. Само преди две години по това време ЦСКА изживява??е един от големите мигове в новата си история. Привържениците на отбора няма как да отрекат, че месецът между победата над Динамо в Москва и първия мач в групите с Фулъм им е бил един от най-щастливите в живота. Помня каква неистова радост предизвика триумфът в Москва, тържественото посрещане, разстланите килими и последвалото сладостно опиянение. Мачът с Фулъм държи абсолютния рекорд по посещаемост и атмосфера на стадиона. Тогава всички бяха щастливи и едва ли някой е предполагал какво ще се случи след само 24 месеца.
Отиващите си собственици могат да се похвалят с един отличен баланс срещу вечния враг. През техния мандат, общо взето, везните са напълно равни, което сравнено с преди??ни години си е направо успех. Общо взето, в последните 20 и кусур години ЦСКА няма толкова успе??ен период срещу „Подуене”. С една знаменита победа на „Герена”, с още една при казанската афера, когато сектор Б страда??е неистово. Тогава пак никой не мисле??е за революция, защото гледката на агонизиращия противник бе истински пир за червената ду??а.
Не някой друг, а „Титан“ откри за света треньорския гений на Любослав Пенев. След това точно Борисов и ??ванов дадоха път на още един обещаващ треньор – Милен Радуканов. Докараха Павел Дочев с блестящи препоръки, след това и Йон Андоне. Няма как да бъде изтрито, че по времето на „Титан“ в ЦСКА бе наложен последният голям талант на българския футбол – Спас Делев. Момчето вкара знаменити голове в Европа. През миналата година ценителите на играта можеха да се наслаждават на Янис Зику - футболист, какъвто в България не е виждан от времената на „четвъртите в света”. Е, замина си след 15 мача, но кой може да задържи такъв гений в посредствено първенство като българското.
?? изобщо, като се прави оценка за „Титан“ и дейността им в ЦСКА, трябва да се отчита и каква е футболната действителност. Вярно е, че те са символ на некоректност, но спрямо другите, а не срещу ЦСКА. Получават ли редовно лиценз, трупат ли средно по 60 точки на първенство, три пъти участваха ли в спора за титлата до последно? Окрадоха ли що има свестен футболист в България. Фалираха ли поне три клуба заради тях, а колко още останаха излъгани и изпратени за зелен хайвер в българския съд. В това отно??ение “Титан” дори възстанови по свой си специфичен начин „елитарността” на ЦСКА, която в онези, преди??ните години се изразява??е в откровен грабеж на футболисти от подопечните армейски дружества.

Накъде след „Титан“

„ЦСКА-Възраждане” е една отлична идея за частично връщане към изконните ценности. При условията на пазарна икономика обаче идеите се обличат в пари. Това бе причината в последните 20 години ЦСКА като футболен клуб да бъде придобиван от различни богата??и. Те определено не се отнесоха подобаващо с „елитарния статут” на клуба. Вероятно хората в „ЦСКА-Възраждане” разчитат на едно по-сериозно присъствие на обществения фактор във вид на коректив, който да държи клуба в правилната посока. Поне за средното и възрастното поколение подобен модел е предпочитан за техния клуб. ?? не само за техния, защото деребейството на основата собственост е повсеместно.
Но никой не може да гарантира, че промяната сама по себе си ще донесе резултати. Нещо по-ло??о, натрупват се очаквания и претенции към новите. Търсят им се кусури, биват упреквани в лични интереси. Това вече е стра??но и бламира и най-малкия опит за гражданско мислене.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар