На „Герена” да наблегнат на физическата подготовка

Множеството контузии през есента ясно говорят, че е имало пропуски в тази част от работата през лятото

Почивка. Това е думата, която е най-актуална в българския футбол. Играчите на Левски вече повече от седмица имат свободата да правят каквото си искат, защото до четвърти януари не са ангажирани от клуба с тренировки. Да, може би ще трябва да поддържат форма по време на празниците и да не допуснат да се върнат с шкембенца в началото на 2012г., но това не е сериозно задължение за професионалист, а просто нещо, което той прави по навик.
Истината обаче е, че доста голяма част от играчите на Левски имаха сериозни здравословни проблеми още по време на сезона, заради които не можеха да работят нормално. Дори броят на контузените е впечатляващо голям. През есента цели 16 футболисти на сините страдаха от някаква травма в определена част от полусезона. Фрапиращо е, особено като се има предвид, че от август насам отборът е изиграл точно 19 официални срещи. За толкова време в по-големите първенства навъртат доста повече километри, в доста повече мачове, но това едва ли има значение в момента. Явно това темпо е повече от достатъчно за играчите от „Герена”.
Статистиката показва, че през тази есен футболистите

са пропуснали общо
354 тренировъчни дни

докато се възстановяват и са получили 11 различни травми. Това, е ако сборуваме за всички играчи. Полусезонът е напълно нулев за Александър Киров и Стефан Станчев. Двамата юноши на Левски така и не успяха да се възстановят от контузиите си. Офанзивният играч имаше болки в аддукторите, а десният бек легна под ножа за операция на кръстни връзки на коляното. Това стана още преди началото на сезона. В общия брой на дните, които споменахме по-нагоре, включваме по 113 дни за Киров и Станчев, тъй като от 6 август, когато бе първият кръг, до 28 ноември, когато бе последният, дните са точни толкова.
Излишно е да изреждаме всичките видове разтежения, които претърпяха футболистите на Левски през тази есен. Най-голямо впечатление направи кадровата криза в края на полусезона. Симеон Райков претърпя операция от херния, която не бе планирана, но момчето почувства прекалено силни болки, за да отложи медицинската намеса за лятото, както се искаше на ръководството. Даниел Младенов си счупи ръката, а Тони Калво най-накрая се възстанови от травмите, които го тормозеха, за да покаже нова слаба продукция. Това донесе много проблеми по крилата. Междувременно от болки се оплакваха Дарко Тасевски, Сьорд Арс и Сержиньо Грийн. Дъстли Мулдер на няколко пъти излезе да играе стискайки зъби, а Йордан Милиев имаше мачове, в които не се чувстваше физически готов. Орлин Старокин също бе пожертван в някои от срещите, като последният случай бе в Търговище срещу Светкавица. В мача с Етър, който бе заключителен за годината, и Иво Иванов падна лошо, но поне се размина с тежка травма, която щеше да го изкара от терените до края на сезона.
Несъмнено част от тези травми са станали след лошо развитие на обстоятелствата. Няма как Георги Иванов, или който и да е треньор, да предвиди, че играчът ще падне лошо и ще се контузи, или пък, че ще си счупи ръката при битова злополука. Липсата на късмет обаче може да е само частично извинение на сините ръководители. Не може целият ти отбор да е имал проблеми със здравето, защото нямат късмет. Това е абсурдно. В края на полусезона бе очевидно, че тимът

издиша в последните
минути на мачовете,

а контузиите зачестиха все повече. Това говори за слаба физическа подготовка. Тя трябва да се направи през лятото, преди началото на сезона. Пропуски в тази част от работата явно е имало, защото не може да завършиш есента с толкова контузии след само 19 мача ако не си сгафил някъде. Дали проблемът идва от кондиционния треньор на сините Ясен Екимов не е ясно, защото той може просто да е изпълнявал наставленията на тогавашния треньор Георги Иванов, който си прилича със собственика Тодор Батков по това, че разбира от всичко. По-скоро камъните са в градината на Гонзо, защото предсезонните тичания се провеждаха по методика от неговия тефтер.
Каквито и да са причините за слабата физическа подготовка на футболистите на Левски през есента, те трябва задължително да бъдат отстранени до началото на пролетния полусезон. Всяко дете знае, че футболът днес е предимно бягане. За какви шампионски титли и купи се канят на „Герена”, като играчите им видимо отстъпват физически на лидера Лудогорец. Няма как да стане и това е ясно.
Трите подготвителни лагера, които Левски ще проведе през зимата, трябва да са достатъчно качествено направени, че да могат играчите да издържат на високо темпо в точно 18 мача между началото на март и края на май. В този период от време ще се изиграят двубоите от А група, както и четвъртфиналите, полуфиналите и финалът за Купата на България. Сините имат претенции и за двата трофея, а за да бъдат постигнати целите, трябва на първо време да се бяга здраво и да няма проблеми с контузии. За второто няма как да има гаранция, но поне подготовката трябва да е на ниво, за да осигури нужната физическа мощ.