Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

На границата между футбола и киното

На границата между футбола и киното

30-07-2012 Желю СТАНКОВ Сараево - София (Продължение от вчера??ния

По време на олимпиада в 21 век, когато се говори за мир, спортът може и да разделя, но само за кратко

В страните от бив??а Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин.
Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. ?? това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите.
Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито мар??рутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.
Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни бе??е писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. ?? всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен мар??рут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 ду??и фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябва??е да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпада??е и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пу??ат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.
Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги ду??или с бодлива тел. Нещо като девиз.
Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е на??ата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните ??офьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.
Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме до??ли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.
С навлизането в града вече патрулките около на??ите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "ло??ата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Ко??ево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача. ??зведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. На??ата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тара??ат за кой ли път, сяка?? това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?!
Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.
??зведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.
Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с ре??етки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище има??е по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките ??ареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Няма?? право да кара?? по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани.
??зведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. ?? всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пи??е "??скаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.
Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори пови??аваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си преви??ават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме над футболен мач.
След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завър??и, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам на?? човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем.
В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. ??ма неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. ??ма хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят.
Ако не бе??е магията футбол, ние може би няма??е да влезем никога в подобен филм.
Завър??вам с цитат от Елена Вата??ка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се упла??иха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се бие?? и да умре??: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."
(Край)

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар