Нацията се насилва да припознае тима на Мъри

В навечерието на европейската квалификационна увертюра в Лондон нацията в никакъв случай не е вдъхновена от своите футболни представители. Независимо от това колко нашенци ще присъстват в петък вечер на "Уембли", тимът на Станимир Стоилов нито се харесва особено, нито вдъхновява, а още по-малко обещава приятни моменти в близко бъдеще. Пред нас е една прилична формация, способна да постигне нормален резултат и в двете посоки - приемлива загуба срещу по-силните, задължителен успех срещу по-слабите или работно реми срещу равните, но нищо повече. При сюрреалистично стечение на обстоятелствата хората на Мъри дори могат и да се промъкнат до баражите за Евро-2012 за сметка на неясните Швейцария и Черна гора, но какво от това? След оттеглянето на Бербатов националите загубиха и остатъците от специфичната творческа визия на терена, осигурявана от нестандартните майстори на топката, и в момента са поданици на прозата.

Средняци по списък

Може би с някои малки изключения - края на 70-те години, никога през последния половин век националният тим не е бил толкова безличен. Дори в онзи ретро период ставаше дума по-скоро за липса на резултати между цикъла на поколенията, отколкото за дефицит на личности. Сега е друго - на пръв поглед представителният ни отбор се задържа в стабилна орбита - между втора и трета урна, и не допуска драстични катаклизми, но в същото време усещането е за омагьосан кръг без изход. И това продължава вече шест-седем години - от европейските финали в Португалия през 2004-та.
Иначе едва ли може да има особени претенции към списъка на Станимир Стоилов за началото на поредните квалификации. Може би с изключение на изолираните по семейни (?!) причини вратари Гошо Петков и Митко Иванков и на контузените Благой Георгиев и Велизар Димитров на пистата са всички сносни български изпълнители. Тук веднага трябва да се отбележи, че задачата на селекционера не е никак лесна, тъй като освен че липсва единствената суперзвезда - Бербатов, част от играещите в чужбина нямат достатъчна практика напоследък, а вътрешното първенство повече отвсякога преминава под знака на задграничния фактор. Само за миг да си представим какво биха представлявали водещите ни клубове без Гарра Дембеле, Дарко Тасевски, Жоазиньо, Акуаро, Маркиньос, Шеридън, Нелсън, Барт, Нифлор, Том, Дока, Сандриньо, Марсио Нуньо Борел, Хаири, Зайц, Педриня, Асамоа, Карвальо...
За добро или за лошо, но Стоилов просто няма как да сбърка със своя списък от ... средняци. И наистина листата за "Уембли" и по-нататък е пълна със спорни изпълнители, чиито качества са подлагани на съмнение дори в мърлявата ни А група - Иван Иванов, Илиян Стоянов, Веселин Минев, Чавдар Янков, Станислав Генчев, Николай Димитров, Димитър Рангелов, Мартин Камбуров. Защо не си спомням кой знае какви техни изяви, преди да излязат зад граница? А най-опитните - Стоянов и Камбуров, едва ли биха стигнали чак до Източна Азия, ако бяха конкурентоспособни за Европа. Цялата кадрова недостатъчност на днешния ни футбол може да бъде обобщена само с една номинация - тази на Веско Минев, в сравнение с когото скромните бекове от предишните десетилетия изглеждаха като Майкон или Лам. И още нещо - несменяемият национал Чавдар Янков едва ли ще влезе в идеалната петдесетица на полузащитниците на... Славия, ако някой случайно се потруди върху подобна класация.

Недоимъкът
стеснява
хоризонта

При този дефицит на фигури и алтернативи единадесеторката за "Уембли" е ясна на 90 процента още от миналия месец. Ако няма здравословни проблеми или други изненади в последния момент, в петък вечер срещу Англия би трябвало на вратата да бъде Михайлов (син), в защита - Манолев, Стоянов, Иванов и Миланов, в халфовата линия - Янков, Ст. Ангелов, Ст. Петров и М. Петров и в атака - Попов и Божинов. Нормално, прилично, но в същото време и прозаично. На кого можем да се надяваме за атрактивно действие или за кинжален контраудар срещу домакините? Само на трима - на първо място на Мартин, после на Божинов и донякъде на Ивелин. И тримата обаче не са твърди величини, такива, каквито бяха Стоичков, Любо Пенев, Балъков или Бербатов. Мартин Петров е специфичен и епизодичен играч, а двамата млади нападатели все още имат твърде скромен голов коефициент.
Какви са алтернативите? В защита никакви ги няма, в халфовата линия - Георги Пеев, а в атака - четирима виртуални елемента: Мицански - скоро никой не го е виждал с топка в краката, Камбуров и Рангелов - също, само Домовчийски върви напред в Берлин, макар и през втора Бундеслига. Ако Стоилов има пост със солидно подсигуряване, това е вратарският, на който дубльорът Владислав Стоянов няма никакви проблеми да смени задължителния титуляр Николай Михайлов.

Колективна игра
за солисти

Дори най-беглият прочит на историята показва, че в основата на всички циклични пробиви на националния тим са били големите личности. При първото ни класиране на световни финали през 1962 г. блестят звездите на Иван Колев и Димитър Якимов, четири години по-късно за Англия`66 се преборваме пак благодарение на двамата армейци плюс Аспарухов, вратаря Симеонов и защитника Шаламанов от Славия, както и изгряващия Димитър Пенев. До Мексико`70 ни отвежда пак същото ядро, подсилено от пловдивските виртуози Христо Бонев, Динко Дерменджиев и Георги Попов (Тумби). Квалификациите за Мондиала във ФРГ през 1974 г. бяха златното време на Христо Бонев и Георги Денев. След кризата в края на 70-те и началото на 80-те отново се появихме на голямата сцена заедно с Марадона в Мексико`86 благодарение най-вече на Георги Димитров (Джеки), Стойчо Младенов и Пламен Гетов. Златният период - между Париж`93 и Франция`98, е пред очите на всички с митологизираните Ицо Стоичков, Емо Костадинов, Любо Пенев, Краси Балъков и Данчо Лечков. Последната засега българска премиера - на Евро 2004, стана възможна най-вече заради блестящия Бербатов, реактивния Мартин Петров и неуморимия Стилян Петров.
Кой сега е способен на онова смътно, неуловимо, фантастично, ирационално движение на тялото и топката, превръщащо колективното усилие в благословена наслада? Трудна работа! Остава да се надяваме, че технологичната симетрия на "правилния футбол" ще ни задържи на повърхността в Лондон, ще донесе резонните три точки в София срещу Черна гора и после ще търси "горница" срещу по-слабия, но корав тим на Уелс. Какво да се прави - изкуството не е за всеки, но, от друга страна, светът наоколо е пълен с успели, макар и не блестящи труженици. Дай боже с остатъците от наследството на Бербатов, с класата на Мартин и Стилян и с приличното футболно образование на останалите този национален отбор най-сетне да прескочи от добрите намерения към реалните резултати.