Националният тим - една салата с много лук

Отново завиха сирените на журналистическото опяване и вайкане. Макар този път да е повече от сериозно. Отново нещата придобиха разлят вид и не бе посочена точната причина за този невиждан исторически крах на националния отбор. Който пък я знае, да му дават на секундата "Пулицър". За да не придобиват и тук нещата подобен разпилян характер, нека направим плах опит да видим кои са главните герои. Кои са основните грешници и виновници за футболната версия на "На дъното". Но не по Максим Горки, а по Боби Михайлов, по цялото БФС, по българските национални треньори и най-вече - играчи.

БОБИ И БФС

Някак най-лесно е тук да размахаме показалеца. Михайлов продължава да бърка най-вече с продължаващия дебилен непукизъм към всичко заобикалящо го. Не ходи по мачове, завира си главата в пясъка по отношение на редицата сигнали, идващи отвсякъде, за разруха, за скандално клубно управление, за корупция, за нерегламентирани залози, за престъпно поддържане на спортните бази. Беше ясно, че след като попадна в структурите на УЕФА, съвсем ще отсвири ситуацията в собствената му футболна къща, но чак толкова страшно не сме си и помисляли, че може да стане. Покриване на проблемите и балансиране в Изпълкома. Да няма сърдити, нацупени. Боби се държи като баткото на пясъчника, заобиколен от непокорни малчугани, които си дълбаят със своите лопатки. Само дето не остана нищо за дълбаене. Пластмасовите детски лопатки зачегъртаха по цимента под пясъчника. Угодия за този, угодия за онзи. Боби, защо са тези безумно големи професионални групи? Броят на тимовете там надвишава броя на закупилите билети български граждани за мача с Уелс! Докога този магарешки инат? Докога с тези мениджърски интереси в националния тим? Ами направи ги тях селекционери. Нямаш ли власт и сила да преместиш лагер-сбора от хотела със сватбата? Няма ли други хотели в България? Или просто не ти пука и за това, дреме ти...

ТРЕНЬОРЪТ

Да обсъждаме Мишо Мадански в ролята му на старши на България е губене на време. Напъните му да намекне за оставане и догодина могат да те накарат да си глътнеш граматиката. В тези два мача дали бате Мишо, бате Енчо или клоунът на Макдоналдс водеше лигльовците в бяло и зелено, все тая. И за този катастрофален край на цялата кампания вината на последния наставник е най-малка. Но да слушам разни призиви (слава богу след головете на украинците и на Бейл намаляха драстично) как това би било най-удачният вариант за бъдещето, го приемам като ирония. Познавал и работел добре с младите? Ама това да не е Детска педагогическа стая? Кои млади - онези, дето биха с клизма Люксембург с 3:2, или онези, дето се изложиха в Пловдив за няколко дни срещу Ейре и Босна? Какво точно означава да подмладяваме отбора, че не ми е ясно? Някакъв нов римейк на "Странният случай на Бенджамин Бътън" ли прилагаме? Онзи филм, дето героят на Брад Пит се бъгна и на дърти години взе да младее. Какво значение има дали даден играч е млад или стар, не се ли гледаше в спорта кой може повече и кой може по-малко? И какво бе, бате Мишо, направиха младите Жорко Терзиев, Сашко Тонев, Сашко Цветков и Жорко Миланов? Вляха ли така нужната свежа кръв в отбора? Играят първия мач, после отиват в другия отбор, освобождават се едни, привикват се други, трети и четвърти си тръгват, обявяваш, че градиш тима около еди-кого си, после пък това било грешка, някакви тъпи изказвания, че това били кухненски работи. Хаосът за тази цялата седмица под ръководството на Мадански бе по-голям от този на големите европейски летища, взети заедно, след изригването на вулкана Ейяфятлайокутл миналата пролет. Хайде обратно в подготвителната група.

ИГРАЧИТЕ

Винаги свенливо мигащи с невинни очички в ъгъла. Както в родните клубове, така и в националния, те всеки път се изнизват по терлици, ни лук яли, ни гол вкарали. Целият квалификационен цикъл счупи всякакви рекорди по непрофесионализъм. Влизането и излизането в отбора бе като движението по ескалатора на Централна гара. Но с наближаването на последните мачове настъпи истински Содом и Гомор. Неговият апотеоз бяха Благо с репликата към наш колега и негов добър приятел "Патенце мое" и публичното признание в тв ефира на Васил Боянов-Азис към Божинката: "Искам да съм следващата ти жена!". Вчера пък като продължение на темата "националната сватба" се разбра, че фолк иконата не е доволен, че в салатата имало множко лук и това малко помрачило настроението на гостите. Не може една изискана сватба на звезда от националния тим да предлага на ВИП гостите салата с лук, нали така? Аре бегай бе! Националният тим на България в момента изглежда като един долнопробен порнофилм. Който не може да те възбуди дори ако си живял като Робинзон Крузо 15 години. Отдавна е назрял моментът да се въведе френският почин след безобразното представяне на петлите на Мондиала в ЮАР - всички до един вън и чисто нови 20 лица. Ей така, ако щете, само за назидание. Това е единственият останал начин следващият мач на този отбор да събуди поне минимален интерес у когото и да е. И да се избегне новият порочен кръг - дайте пак да върнем някой си, дето не е бил сега, разни там Чаво Янков, Гошко Сърмата или Митето Макриев. Не става, чисто нови лица - като ще е панаир, да е панаир докрай.

ПУБЛИКАТА И МЕДИИТЕ

Ние също имаме своята вина. За това, че в дълги периоди надценихме нивото на този състав. И тъй като той в крайна сметка отвърна с бойкот (няма как по друг начин да се опише тази игра), време е и ние да отвърнем. Съзнателно и съвсем оправдано бойкотиране на гласуването за футболист на годината тази Коледа. След като Боби Михайлов и компания започват унизително да говорят за "нулеви години" и за "нулев квалификационен цикъл", защо да няма и нулево издание на "Футболист на годината"? Ще си спестим една силиконова церемония, едно тържество, което ще разпределя местата в "Клуба на сърдитите момчета". Нали не се съмнявате колко липсващи сред призьорите ще има - на един няма да му хареса мястото, на което е избран, на друг пък мястото, на което не е избран, на трети - прическата на водещите. Ами хайде да си спестим всичко това. Вместо да се чудим кого къде да поставим спрямо приноса му за българския футболен авторитет.
Президентът на БФС пък взе, че съвсем оплеска нещата, като обвини публиката. Направи се на обиден. Публиката не идвала на стадиона и това още повече го амбицирало да не прави по-евтини билети. "Типично българска черта. Отборът не върви и те не идват" - сопна се шефът. Не, Боби, отборът не само че не върви, той направо не може да ходи. Поради що тогава зрителят трябва да си прави труда да ходи до стадиона? След последния съдийски сигнал играчите се шмугват под топлия душ и оттам по колите си, а на фена му предстои дълго прибиране в студеното време. Без да е имало какво да подгрее душичката му за из път. Това не е типично българска черта, това е естествена човешка черта. Ако по подобен обиден начин играе който и да е тим по света, повярвай, мнозина няма да му стъпят на мачовете, а останалите мазохисти по трибуните отдавна да са грабнали футболистите. Но какво значение има сега всичко това...