Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Най-важният сезон на Уейн Рууни

Най-важният сезон на Уейн Рууни

17-10-2012 Оливър КЕЙ FourFourTwo

Седемте предизвикателства пред английската звезда


Когато хората казват, че тийнейджърските години са най-хубавите в живота на човек, имат предвид, че тогава изглежда все едно си способен да постигне?? всичко. По това време има само възможности и няма усложнения. Някъде успява??, другаде не, но взима?? ре??енията си инстинктивно, а не базирано на някаква логика. Живее??, за да достигне?? върховете и преследва?? мечтите си без страх.
Така бе??е и с Уейн Рууни, който дебютира за Евертън едва на 16. Бе невъобразимо талантлив, изкарва??е по 75 паунда на седмица, а в мачовете тероризира??е противници, които бяха два пъти по-възрастни от него. Когато влезе като резерва на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед той направи слалом между защитниците, премина през двама, после и през Микаел Силвестре, остана очи в очи с Фабиен Бартез, но французинът спаси удара му. "Може би след година или две Уейн ще има силата да отбележи в такава ситуация", коментира след срещата Дейвид Мойс.
Каква ти година? Отне му точно 12 дни, само пет преди да навър??и 17, за да предизвика отново интерес към себе си. На препълнения "Гудисън Парк" гостува??е ??ампионът Арсенал. До последния съдийски сигнал оставаха броени секунди, когато Томас Гравесен потърси младия си съотборник с пас от центъра. Рууни овладя топката леко вляво от наказателното поле, справи се със Сол Кембъл и Лаурен, изстреля един неспасяем фалцов ??ут, който преодоля националния вратар Дейвид Сиймън, по този начин осигури драматичната победа на карамелите. Мечтата на Рууни се бе сбъднала!
Но нещата не свър??иха тук: последваха още голове за Евертън, дебют за националния отбор, участие на Евро 2004 и мултимилионен трансфер в Манчестър Юнайтед, където

вкара хеттрик в дебюта си срещу Фенербахче

Не винаги обаче положението му бе розово - има??е спадове във формата, особено през втория сезон в Евертън, разкрития от страна на таблоидите, дисциплинарни проблеми, контузии, както и ужасния начин, по който напусна карамелите в посока Манчестър. Но независимо от това всички очакваха от него чудеса, а и той изглежда??е така, сяка?? е напълно способен да ги сътвори.
10 години по-късно Рууни е една от световните суперзвезди. Признат е по цял свят, изкарва много пари, а и кариерата му дотук е впечатляваща. ??ма над 350 мача за Евертън и Юнайтед, бележи по гол на всеки почти 180 минути, а към момента има 77 мача и 31 попадения за Англия (до вчера – б.р.). Само чудо може да го спре от подобряването на рекорда на сър Боби Чарлтън, който вкара 49 гола с екипа на Трите лъва. Уейн има 4 титли с Юнайтед, 2 Купи на Лигата, една Шампионска Лига и едно световно клубно първенство. Два пъти е обявяван за най-добър млад играч, един път и за най-добър футболист на сезона, има и куп други награди. ?? защо тогава, след десетилетие пълно с успехи, изглежда така сяка?? Рууни е на кръстопът? Защо момчето, което още не е навър??ило 27 години, е в опасност от това да остарее преждевременно? Защо 2012/13 може да се окаже сезонът, който ще предопредели остатъка от кариерата му? Всъщност, ето пълен списък на предизвикателствата, които му предстоят.

1. Битката да стане най-добрият от… останалите

Когато завър??и първата си година в Евертън, едва 10-годи??ен, Уейн получи "диплома", написана от Анди Уиндзър, един от треньорите в ??колата, и подпечатана от Рей Хол, нейният ??еф. На нея пи??е??е: "Контрол: отличен - Уейн умее да владее топката; Подаване: много добър - има нужда да работи върху играта си с левия крак; ??здръжливост: много добър; Сила: Много добър, развива се в правилната посока; Скорост: много добър." От техническите му качества преминаваме към отно??ението му към играта: "??ма огромен хъс за победа, а също така се старае да се включва в изграждането на атаките." Накрая има??е и общо заключение: "Работи здраво и следва указанията на треньорите. Опитва се да изгражда играта, има напредък и в играта в лявата зона.

Най-добрият голмайстор, който съм виждал.

Технически е над останалите във възрастовата си група. Дано развие физиката си, но не трябва да прегаря."
Това си звучи направо като онзи Рууни, който дебютира при мъжете 6 години по-късно. Очевидно се е развил рано, дали благодарение на треньорите си, на труда си или на вродения си талант, той надмина доста от връстниците си. Но с колко се подобри цялостната му игра за последните 5, дори 10 години? Към края на петия си сезон в Юнайтед той почувства, че е достигнал върха, че има нужда да отиде другаде, за да доразвие потенциала си.
През лятото на 2009 година той бе попитан дали Кристиано Роналдо го е задминал в някои отно??ения. Тогава Уаза отговори: "Следващата година е много важна за мен. Тя може да ме трансформира от някой, който МОЖЕ ДА Е велик играч, в някой, който Е велик играч."
За известно време изглежда??е, че ще стане точно така. Сезон 2009/10 започна страхотно за него, Роналдо вече не бе в отбора, което означава??е, че Юнайтед ще играе за Рууни, а не за португалеца. Головете влизаха един след друг, нападателят не се бе представял толкова силно от времето си в ??колата на Евертън. В 24 мача вкара 26 гола, когато контузия в глезена сложи край на добрата му форма, а всъщност провали и представянето му на световното първенство в Южна Африка. Поради една или друга причина му отне около 2 години да достигне отново онова ниво, макар че

вече сравненията с Роналдо и Меси звучат сме??но.

Но за да стане най-добрият от останалите, Уаза трябва да се потруди доста. А имайки предвид в какво време живеем, тук говорим за едно наистина гигантско предизвикателство.

2. Да спечели битката с килограмите и да се предпази от контузии

Въпросът с формата и фитнеса на Рууни се разисква с години. Преди около месец обаче сър Алекс каза, че нападателят винаги ще има проблеми в битката си с килограмите. Това предизвика дебат, чието начало така или иначе се корени от представянето на Уейн на Евро 2012, когато макар да пропусна първите два мача и бе по-свеж от останалите, се видя, че има проблеми с физическото си състояние. След това се появи и книгата му "Моето десетилетие във Вис??ата Лига", в която той разкри, че веднъж се появил за началото на лятната подготовка с 3 килограма отгоре: "Позволих си няколко бирички, докато бях на почивка. Аз съм като повечето хора - отпусна ли се, веднага качвам. Дори когато не тренирам една седмица, веднага добавям около килограм към теглото си. Трябва да внимавам повече, защото ако не го правя, си личи."
Да се върнем към кампанията 2009/10, която е най-добрата в кариерата му досега. Рууни вярва, че по-дългата ваканция, както и липсата на мачове с националния отбор, са му помогнали да се подготви психически. Това е прекрасно, но физическото състояние е също толкова важно, колкото и менталното. Ако не си във форма, стои?? на пейката и не играе?? редовно, нещата започват да излизат извън контрол. Една контузия, колкото и елементарна на пръв поглед да изглежда, може да се окаже пагубна.

Рууни трябва да следи килограмите си,

но трябва и да се пази от нелепи травми, като тази, причинена от Уго Родайега през септември.

3. Да ре??и проблема "Ван Перси"

Робин ван Перси и Уейн Рууни? По презумпция това не би трябвало да е проблем. Би трябвало да проработи, нали? Рууни обича да се връща назад и да помага при атаките, докато холандецът предпочита да е на върха на нападението. ?? сега, когато хората в Англия най-сетне приеха, че нападателното дуо не е нужно да се състои от бърз и бавен играч, или висок и нисък, едно партньорство между тези двамата изглежда твърде обещаващо.
Нещата обаче се промениха. Уейн се контузи и отсъства близо месец, а това даде възможност на Шинджи Кагава да блесне в ролята на класическа десетка зад острието. Точно когато програмата на червените дяволи бе лека и може??е да се използва за обиграването на двойката Рууни-ван Перси, англичанинът не бе на разположение.
Рууни, Кагава, Ван Перси…, а къде остават Уелбек, Чичарито, Нани, Йънг, Валенсия? Рууни е достатъчно качествен, за да бъде титуляр, но въпросът е къде да бъде сложен? Дали на мястото на японеца? ??ли на Ван Перси? Едва ли! Те двамата се разбират перфектно, така че е малко вероятно един от тях да бъде пожертван заради Уейн. Теоретично, Кагава или Уаза могат да играят на лявото крило, за да може единият да е там, а другият - зад бив??ия голмайстор на Арсенал. Но е много вероятно Рууни

да остава все по-често на пейката

Фърги обича да върти състава си, но това не гарантира, че всеки играе на любимата си позиция. Това вече трябва да се заслужи!
??ма обаче една опция пред Уаза, която може да ре??и проблемите му. Миналата година той бе връщан в полузащитата няколко пъти, представи се прилично. Самият той се чувства комфортно в ролята на разиграващ халф, а в книгата си написа, че когато кариерата му наближи края си, ще играе точно в центъра на терена, защото няма да има достатъчно бързина да се измъква от защитниците.
Рууни като халф? Е, и по-странни неща сме виждали…

4. Да сбъдва мечтите на нацията… и това да му доставя удоволствие

Кога за последно сте виждали Уейн да изглежда щастлив с националния екип? Може би през септември 2009-а, когато Англия победи Хърватска с 5:1 на "Уембли", а това бе най-добрият мач на Фабио Капело начело на трите лъва.
Оттогава насам обаче, вече 3 години,

Рууни не изглежда никак доволен, когато играе за Англия

Дали слабото представяне в Южна Африка не му тежи още? Ами когато получи глупав червен картон в мача срещу Черна Гора, който го извади от първите две срещи на европейското тази година? Рой Ходжсън заяви, че колкото по-скоро нападателят възвърне формата си, толкова по-добре, тъй като на англичаните им липсват опитни играчи в предни позиции. Важното е Уейн да престане да възприема националния като задължение, тогава всичко ще е наред.

5. Да се докаже пред Фърги… отново

Отно??енията между Рууни и сър Алекс не са същите, откакто имаха разминавания относно договора на футболиста преди 2 години. Двамата се отдалечиха един от друг, а връзката им е такава, че сяка?? и двамата ходят върху яйца, но се опитват да не ги счупят. Когато миналата година Уейн се

появи на тренировка махмурлия,

конфликтът ескалира. Той бе глобен и изваден от състава, но ако отно??енията им ще остават що-годе нормални, то повече гафове не бива да се допускат.
Когато се разбра, че Робин ван Перси ще дойде на "Олд Трафорд" се появиха информации, че Рууни е желан от ПСЖ. Тогава източник от клуба обяви, че Рууни не е за продан, но трябва да направи добър сезон и да се докаже пред Фъргюсън… отново.

6. Да продължи да се развива с възрастта

??ма една теория, че най-добрите години на футболистите са между 26 и 30. Това обаче вече не е съвсем вярно, макар да има изключения, тъй като играта става все по-бърза и динамична, и са твърде малко хората на Теди Шерингам и Денис Бергкамп, които могат да си позволят по-лежерно темпо, но все пак да дърпат конците.
През първите 4 декади на „Златната топка“ тя почти винаги бе печелена от играчи на възраст между 27 и 33 години. От 1996 насам се забелязва промяна в тази тенденция. Оттогава 10 от победителите са били на възраст под 26 години, а само Павел Недвед и Фабио Канаваро бяха над 28, когато я спечелиха. Наречете го фактора „Меси", ако искате, но това статукво се наложи преди неговата поява, както и тази на Кристиано Роналдо.
А защо не пробвате да кажете на Оуен, Роналдиньо, Роналдо (бразилецът) или Кака, че футболистите достигат своя връх, когато наближат 30? С годините контузиите се натрупват, психиката се срива, идва летаргията, подценяването, липсата на титли си казва думата.

Рууни никога няма да спечели „Златната топка“

в ерата на ??ниеста, Шави, Меси и Кристиано, но може да се стреми да стане най-добрият поне във Вис??ата лига.

7. Да е доволен от това, което има, но да се старае за повече

В Британия е много популярен терминът "момчето-чудо". Джордж Бест, Гаскойн, Оуен, Гигс, Рууни, Уил??ър, дори и Рахийм Стърлинг в последно време, са носили този прякор. Не винаги очакванията се оправдават, но има и поводи за гордост.
Уейн, дори и да се откаже утре, е

една от легендите на английската игра

местно момче, което поне на клубно ниво постигна много. Той трябва да е щастлив от това, но не трябва да спира с амбициите за по-големи постижения. Може и да не успее, но колко хубаво би било, ако надскочи себе си? Да ни покаже, че всичко е възможно…

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар