Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Малмьо – тимът, който хвана мига

Малмьо – тимът, който хвана мига

27-02-2012 Жаклин М??ХАЙЛОВ

В историята на футбола и на международните съперничества финалът на Малмьо за КЕШ през 1979 може да бъде считан за най-голямата изненада и сензация. Едно такова твърдение лесно може да се докаже при изброяването на фактите. Малмьо е сред водещите отбори в своята страна, но остава далеч в сянката на най-успе??ния тим ??ФК Гьотеборг, който има европейски купи и сериозно, а не епизодично присъствие на континентална сцена. Точно Малмьо обаче притежава в своята история най-големия ??ведски клубен успех с финала през 1979 година за КЕШ и участието в двата двубоя за Междуконтиненталната купа през есента на същата година. Но и това, както се казва, не е всичко – Малмьо постига успеха далеч не в най-добрите времена за ??ведския футбол и съвсем не с големи звезди, каквито скандинавският футбол е притежавал през годините. На практика Малмьо твори история с един скромен откъм възможности състав и най-вече с таланта на един млад английски специалист, който присажда успехите на Острова в най-южната точка на Швеция. Невероятно, но наистина понякога се случват чудеса. Прякото доказателство е 1979 година и рейдът на Малмьо. Спокойно всичко е можело да приключи още в първия кръг, но по някаква ирония на съдбата се стига до последния мач. При това цели 18 месеца след като отборът печели правото си на участие в турнира. Шведското първенство е във формат пролет–есен и на практика Малмьо участва на финал през 1979 година с квота, спечелена през 1977 година. Което си е феноменално само по себе си.

Знаменитият рейд

Малмьо доминира в ??ведския ??ампионат през 70-те, след като Атвидаберг губи палмата на първенството, когато е напуснат от своите големи звезди Хелстрьом и Екстрьом. Двамата, естествено, правят кариера в Бундеслигата, както си е редно. Атвидаберг прави два несполучливи опита да остави следа в КЕШ, но подобна амбиция не отговаря на възможностите на ??ведския футбол по онова време. Съвсем не отговаря и през 1979 година, но бледосините не се съобразяват с реалностите и го опровергават. 42 месеца по-рано те обаче се докосват за миг до величието, когато са на прага да отстранят сензационно тогава??ния доминатор в Европа Байерн Мюнхен. Със състав, много сходен с този от финала през 1979 година, те побеждават у дома с 1:0, а на гостуването на Олимпийски стадион са на страната на победата до средата на второто полувреме, когато баварците обръщат мача. Този знаменит двубой за Малмьо е свирен от българския рефер Цветан Станев. Три години и половина по-късно Малмьо се завръща отново на същия стадион на възможно най-високото футболно равнище и отново губи мача по болезнен начин.
Достигането до финала в Мюнхен е много показателно за философията на футбола и философията на успехите. Може да се направи и едно интересно сравнение как далеч по-малък като възможности отбор, какъвто е Малмьо, постига повече от който и да било български клуб, ако сметнем, че финал за КЕШ е нещо непостижимо. Малмьо побеждава първо Монако - отбор, който в приблизително същия период е надиграван и от ЦСКА, и от Локомотив София. След това отстранява Динамо Киев, който е побеждаван и в преди??ни и следващи години от Левски и Локомотив София. По пътя напред ??ведите се справят с Висла Краков - отбор, който с нищо не е по-силен от победения от Левски Шльонск в същия период. ?? на полуфинал Малмьо отстранява Аустрия Виена, който е сразен от Берое Стара Загора четири години по-рано със 7:0. Следователно пътят на Малмьо би трябвало да е по силите на поне четири български отбора от онзи период, но в историята като финалист се записват бледосините. Със сигурност дори в годината на големия си успех те биха имали непосилна задача, ако срещу тях се бе??е изправил ЦСКА София например. Но явно късметът е на страната на този, който може да се възползва от него. ?? нито Динамо Киев, нито Аустрия Виена, които са много силни през 70-те години, стигат до финал за КЕШ. Монако пък го прави чак четвърт век по-късно. Ето какво се казва да хване?? ??анса, да полети?? след пиленцето и да се надскочи??.

Един миг и отново в миманса

В рамките на няколко месеца Малмьо лети на крилете на щастието. ??грае на финал в Мюнхен, след това среща и парагвайския Олимпия за определяне на световния клубен ??ампион. Губят и двата финала, някак ще??е да бъде съвсем нелогично такива престижни отличия да акостират в южния ??ведски град. Все пак всяко чудо си има някакви граници.
За времето си Малмьо притежава няколко добри играчи, естествено, национали на своята страна. Роберт Притц е един от добрите полузащитници на своето време. Вратарят Ян Мьолер е местна легенда. Бо Ларсон също е познато име, както и защитниците Ерландсон и Роналд Андерсон. Но като цяло отборът е блед, каквито са екипите, и разчита преди всичко на невероятната си дисциплина. При липсата на какъвто и да е блясък, като че ли акцентът от само себе си пада върху треньора Робърт (Боб) Хоутън. Той е само на 27 години, когато поема ??ведския тим след мижав опит като мениджър на Мейдстън Юнайтед. На 31 години класира малък, посредствен клуб на финал на КЕШ - дали пък Вия??-Боа?? е най-младият треньор с подобни успехи?! Дори невероятният финал за КЕШ обаче не отваря вратите на Острова за този треньор, който в последните 30 години работи извън Англия по-скоро като футболен посланик по света. Всъщност Бристол Сити рискува с неговото назначение през 1980 година, но това не му носи никакъв успех. ?? до ден дне??ен остава пълна загадка как един треньор без абсолютно никакъв опит и толкова млад достига до подобно равнище. Защото финал за КЕШ си остава само мираж и мечта за 99 процента от треньорите, които имат далеч по-сериозна квалификация от Хоутън. Но Малмьо и Боб го постигат. В период, в който Швеция в продължение на 20 години не успява да се класира за голям форум.
Всичко обаче трае само един миг, ако като такъв можем да приемем периода на календарната година. Малмьо никога по-късно не постига и процент от стореното през 1979 година. Шведите са сериозен народ и вероятно не им е до сладки спомени от миналото. На други места сигурно щяха да се пи??ат оди и да се издигат паметници. Днес на обновения, красив и китен „Сведбанк стадион“ нищо не издава, че някога са се играли епични мачове от най-великия европейски турнир. ?? че тук се е писало история, но тя е налице и никой не може да премахне Малмьо и тяхната невероятна 1979 година.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар