Лудогорец – явление, от което имаше нужда

С финансовия гръб на Кирил Домусчиев и правилна работа разградчани напълно заслужено ще зимуват на върха

Още преди да започне сезона, около Лудогорец вече се шумеше. Нямаше как да е иначе, след като на последния двубой на тима в Б група – лично Борислав Михайлов връчи купата за първенец на отбора. А шефът на БФС е известен, че не ходи по-мачове. На трибуните бе и премиерът Бойко Борисов. Бе любопитно да се види как ще продължи развитието на този футболен проект.
Всичко в клуба през лятото продължи да се движи на висока скорост. Като се започне със селекцията. Клубът си спечели прозвището Българския Манчестър Сити. Отборът успя да обере най-доброто от родния пазар, както и да привлече класни чужденци. Бройката на новите играчи прехвърли 10, но не количеството им, а качеството беше основополагащо. В Разград хвърляха една след други трансферни бомби – Емил Гъргоров, Станислав Генчев, Светослав Дяков – все играчи, за които се облизваха Левски и ЦСКА, но предпочетоха Лудогорец (на по-късен етап бе привлечен и Иван Стоянов).
Паралелно с това обаче в Разград

не направиха грешка
да строят къща без основи

и хвърлиха луди пари в базата. Започна пълно реновиране на стадиона, направата на база както за първия тим, така и за детско-юношеската школа.
Клубът не щадеше средства и засенчи грандовете дори с подготовката си. По време на лагера си в Австрия отборът изигра престижни проверки с италианския Парма (0:3) и германския Щутгарт (0:0).
Началото бе обещаващо, но тепърва предстоеше стартът на шампионата. Мнозина се съмняваха, че всичко ще продължи по мед и масло и в първенството. Поводите за това бяха много – отборът бе воден от млад и неопитен специалист като Ивайло Петев, в състава се събраха много нови играчи, а време за обиграването им нямаше. Отделно от това клубът бе без никакъв опит – за първи път в историята си щеше да играе в елита. Отборът трябваше да домакинства в Каварна заради ремонтните работи на собствената му база. Така се стигна до любопитния факт футболистите да посетят Разград едва преди двубоя с Левски от седмия кръг – дотогава бяха все в лагерна обстановка.
Началото бе трудно, а очакванията към отбора след тази селекция – големи. От клуба постоянно говореха, че целта им е единствено да играят красив футбол и да сглобят боеспособен отбор, но нямаше как да избягат от въпросите за класиране в евротурнирите и дори спечелването на шампионската титла.
Лудогорец не бе убедителен в началото. Допусна равенство срещу Локо Пд, би трудно Берое, измъчи се със Светкавица и едва взе трите точки в Търговище. В клуба обаче не допуснаха грешка да правят генерални и грандомански изводи и застанаха твърдо зад Ивайло Петев. Той пък от своя страна напипа титулярния състав и започна да налага приятен стил на игра. След това дойде и изригването срещу Славия (6:0) – импулсът, от който отборът имаше нужда. Изпитанията тепърва предстояха, но съставът вече имаше вяра в собствените си сили. Така се стигна до домакинството на Левски. С този мач беше открит новият “Лудогорец Арена”, а с играта си на терена възпитаниците на Ивайло Петев показаха на цяла България, че

вече са сериозен
фактор в първенството

Сините от София бяха смачкани по всички параграфи, макар резултатът 2:1 да не го показва. Лудогорец обаче грабна публиката (и то не само своята) с разнообразния си стил, включващ много бързи къси пасове и непрестанни опити за извеждащи подавания. Така идеално бяха използвани качествата на наличните футболисти. Хрумването Емил Гъргоров да играе като нападател (фалшива деветка) се оказа много успешно. Плеймейкър на отбора бе Марселиньо, който се превърна и в най-резултатния играч на тима с осем попадения. По крилата бяха Михаил Александров и Мирослав Иванов. Шуменския Деко, който бе отписан за футбола се прероди в тима, а Михаил Александров с представянето си стигна до националния отбор и остави резерва Иван Стоянов. В средата на терена Станислав Генчев и Светослав Дяков си паснаха отлично, а в отбрана Александър Барт и Любомир Гулдан сформираха непробиваем тандем. Бековете Йордан Минев и най-вече Шоко се включваха постоянно в атака и играеха повече като крила. Стилът на отбора започна да бъде оприличаван с този на Барселона, което е най-голямата награда за работата на Ивайло Петев.
Лудогорец не изпусна парата след загубата от Литекс, която дойде в 10-ия кръг и последвалото равенство с Черноморец в Бургас. А в последния си двубой за сезона – на “Българска армия” срещу ЦСКА, показа и непримирим дух – навакса два гола пасив и напълно заслужено зимува като лидер в А група.
С представянето си през есента всички в клуба могат да се гордеят. Тимът се превърна в явление, от което А група имаше нужда. Отборът от Разград не само че успя да разчупи триполюсния модел (Левски-ЦСКА-Литекс), наложен в последните малко повече от 10 години, а накара цял регион в страната да заживее със своя тим. Хората там пък доказаха, че не е нереално да се плащат по 20-25 лева за билет, стига да получават нужното зрелище.
Върхът бе качен, но сега на Лудогорец му предстои по-трудното – да се задържи на него. А то може да стане – с финансовия гръб на Кирил Домусчиев и правилната работа през лятото Лудогорец ще се стяга за евротурнирите. Ако всичко продължи да бъде подчинено на колектива, то надпреварата може да се казва Шампионска лига. Въпреки че в клуба все още темата за титлата е табу.