Локо Сф – от Европа до безнадежден случай

Есенният полусезон за Локомотив София е копие на сюжет от филм на ужасите. И при столичните железничарите всичко започна отлично, но в момента всичко в клуба е на аматьорски начала.
Началото за червено-черните бе повече от оптимистично. Клубът направи що-годе прилична селекция и успя да се подсили със свободни агенти, тъй като разполагаше с лимитиран бюджет (не уцели само с чужденците). Локо хвърли всичко в евротурнирите, където първо отстрани македонския Металург Скопие, а след това за една бройка не елиминира и Шльонск. Поляците изхвърлиха българския тим с дузпи, без да успеят да го победят в двата двубоя.
Оказа се обаче, че в случая с Локо денят не се познава от сутринта. И катаклизмите тепърва предстояха. Въпреки положителните емоции от двубоите на стария континент феновете не забравиха, че президентът Николай Гигов не изпълни обещанието си отборът от новия сезон да играе на своя стадион. И на всеки двубой му го напомняха със скандиранията „Искаме в „Надежда“ – у дома“. Казусът със съоръжението обаче си оставаше неразрешен, а в момента заради него клубът може да бъде закрит. Но за това малко по-надолу.
Локо започна много лошо в първенството. Клубът падна на старта от ЦСКА, а след това и от Локомотив Пловдив. В първите 6 кръга възпитаниците на Диян Петков успяха да стигнат само до две победи – срещу Берое и Светкавица. За да дойде странния мач със Славия, в който червено-черните поведоха, но простo не искаха да стигнат до победата. След това отборът не успя да преодолее Черно море, за да дойде двубоя с Левски. Датата 2 октомври 2011 година ще остане като една от най-черните за клуба. Не само заради разгромното 0:4. А просто защото случилото се тогава промени завинаги представите за Локо. Оказа се, че преди двубоя играчите са отказали да тренират, тъй като имат да получават по няколко заплати и премии. След молба на ръководството, те все пак са провели занимание, но с обърнати джобове. На терена срещу сините играчите явно бойкотираха. След срамното представяне заваляха оставки в „Надежда“. Пръв си тръгна треньора Диян Петков. Късно вечерта след мача със сълзи на очи кърпата хвърли и изпълнителния директор Иво Тонев. Президентът Николай Гигов най-накрая реши да се появи на стадиона в „Надежда“ и реши кой командва парада. Той изгони двама футболисти от тима – тарторите Калоян Караджинов и Марчо Дафчев. Вторият обаче малко по-късно бе върнат в тима. На треньорския пост бе сложен Антон Велков, но за всички бе ясно, че пропадането на Локо, не само че е неизбежно, а ще бъде бързо и болезнено. Защото хората са казали, че гладна мечка хоро не играе. А вместо да се издължи на футболистите, Гигов ги глоби и заяви, че пари вече ще се взимат само за свършена работа (каквото и да означава това).
Тимът бе обезверен, а на никой от играчите очевидно не му се стоеше в него. Логично последваха и редица трагични резултати. Гигов така и не успяваше да реши проблема със стадиона и заради високия наем на „Васил Левски“ реши тимът да играе на „Герена“. Феновете обаче обявиха пълен бойкот, а Локо бе бит в София от новака Ботев Враца. След това железничарите се преместиха да домакинстват на „Българска армия“, а водеха тренировки в Люлин, Обеля и други близки и далечни кътчета на столицата, но не и в „Надежда“. Стигна се до там и отборът да бъде изгонен от „Царско село“, където обикновено правеше лагерите си преди срещата. Изобщо железничарите се скитаха „немили, клети, недраги“ и станаха за смях. Босът Николай Гигов пък реши да поставя ултиматуми и в прав текст заяви, че ако не получи стадион „Локомотив“ ще прекрати издръжката на клуба и няма да поднови лиценза му – тоест ще прати в историята отбор с 82 годишна история, който четири пъти е ставал шампион на страната.
Накрая се стигна до там, че в последния кръг на есенния дял от първенството червено-черните бяха наречени – селски тим. И то чуха тези обвинения от щаба на Калиакра…
Унижението обаче не свърши с това. Наложи се треньорът Антони Велков да минава с лист и химикал в съблекалнята и да пита кой от играчите ще остане клуба. Не се знае колко от тях са се подписали, но е факт, че почти всички футболисти се разбягаха от Локо.
За школата пък няма смисъл да говорим, защото за нея никой от шефовете не се сеща. Там треньорите не са взимали пари от около година, а децата нямат и един що-годе читав терен, на който да играят. Изобщо Локомотив изглежда като наистина аматьорски клуб, който няма никаква инфраструктура, а вече и играчи от представителния отбор.
Вчера стана ясно, че бездомните ни национали, които ще ни представят на световно първенство в Мексико догодина, ще носят името „Отбор на надеждата“. Отборът от „Надежда“ също е бездомен. Но в крайния столичен квартал надеждата за нещо по-така, отдавна изчезна. Сега феновете само се молят техният Локо да го има.