Левски 2011 – краят на треньора Гонзо

Полусезонът на сините започна еуфорично, стигна до отчаяние и завърши с надежда


Полусезонът завърши и дойде време за обзор. Тази есен беше мъчна за Левски. Само като се сетим, че на първия официален мач за сезона на „Герена” се събраха 17 000, за да гледат сините срещу Спартак Търнава, ни става носталгично. Въпреки че срещата се игра по такова време на годината, по което голяма част от хората са в отпуска, все пак се намериха толкова купувачи на билети. Еуфорията беше голяма като в истински гранд. Синя България очакваше от любимците си нови походи в Европа както в последния сезон, а в първенството се очакваше убедителна игра и титла. Реалностите обаче бяха съвсем други.
Сезонът в А група започна през горещия август, а сините вече бяха хвърлили бомба в двора си, като сензационно отпаднаха от скромния Спартак Търнава в Лига Европа. Тази катастрофа промени почти всичко. Привлечените чужденци въобще не покриха очакванията. Продажбата на Гара Дембеле беше напълно логична, но привличането на нападател като Сьорд Арс на неговото място очевидно беше грешка. Междувременно Георги Иванов беше се опитал да убеди хората, че такъв футболист като Тони Калво досега не е идвал в България. Впоследствие се разбра, че такива посредствени и немотивирани играчи с нежелание да развиват потенциала си, които имат проблеми с дисциплината, са идвали и преди в страната ни. Другата част от селекцията също бе доста спорна. Изненадващо младото крило, дошло от влизащия от Б група Ботев Вр, Симеон Райков показа добри качества и за разлика от Тони Калво вършеше работа. Другите нови по-скоро се наложиха на пейката, отколкото някъде другаде. Изключение от тази графа прави единствено Иван Цветков, но това се разбра с течение на сезона. И ако Георги Иванов е очаквал Левски да мачка съперниците си през тази кампания и да пробие в Европа, то истината бе точно обратната. Още в първия кръг Славия можеше спокойно да отмъкне поне точка от „Герена”. Тогава стартира една тенденция сините да не играят добре повече от едно полувреме. Първо това се случи в Словакия, а после срещу белите. Още в следващия мач обаче дружината на Гонзо бе разкрита здраво. Във Варна започна друга тенденция – Левски да губи със срамна игра извън София.
Проблемите сякаш се размножаваха. Георги Иванов очевидно не можеше да се справи със ситуацията. Играта на тима стана крайно предвидима. Левски влезе в някаква дупка, от която не можеше да излезе – омагьосан кръг. Самите футболисти започнаха да действат мудно, сякаш не искаха да играят или не по този начин. Еднообразието на терена убиваше, а публиката нямаше как да е доволна от това. В домакинствата точките поне се взимаха, но това не ставаше без треперене. Единствено новакът Ботев Вр бе победен с категоричното 3:0, а едното полувреме срещу Локомотив Сф, в което бяха вкарани четири гола, беше лъжлив проблясък.
Програмата на Левски в А група бе такава, че между петия и деветия кръг Георги Иванов трябваше или да затвърди мястото, или да си замине. Серията бе започната с неубедителна игра, но победа на неприветливия стадион в Перник. Успехът над Миньор даде повод за позитивни емоции на „Герена” преди дербито с настоящия шампион Литекс. Точно в мача с оранжевите стана еуфорично. Сините постигнаха престижна победа, която спокойно можеше да бъде изпусната, ако не беше прекрасното изпълнение на Владимир Гаджев. Непостоянната игра обаче продължаваше да прави впечатление.
Левски бе приземен в средата на есента, когато му бе изнесена лекция за красив и резултатен футбол от Лудогорец. Разградчани разкриха тотално Гонзовата чета и 2:1 бе минималното, с което сините се отърваха. Последваха сериозни въпросителни за бъдещето на треньора. Загубата от Черноморец, която се дължеше почти изцяло на правилен тактически подход от страна на Херо и за пореден път предвидимост от тима на Георги Иванов, затвърди мнението, че така не може да продължава. Започна да се тиражира мнението, че този Левски е селско отборче, което играе жалко, когато премине пътната табела на София. Наскоро тази оценка бе дадена и от Наско Сираков. След срещата в Бургас темата вече не бе слабата игра, проваленият сезон и срамната селекция, а кой ще замести Гонзо на треньорския пост. Споменаха се доста имена, не бе изключено и завръщане на дуото Мъри Стоилов и Наско Сираков. Промените обаче можеше въобще да не се осъществят, ако Левски бе победил във вечното дерби. В 11-ия кръг на стадион „Васил Левски” се изигра двубой, който ЦСКА спечели, без да покаже нищо особено на терена, но и това бе достатъчно, тъй като съперникът им бе още по-слаб. Беше ясно, че Гонзо вече няма да е треньор. Според мнозина той няма място и като спортен директор в клуба, но Тодор Батков го остави на втория пост.
Дойде и очакваната промяна. Сините се спряха на интересен избор – Николай Костов. Човек с богат опит като треньор зад граница, но неизвестен на родните фенове и забравил българската реалност. Още след първите 90 минути, които той изгледа на живо, му стана ясно, че картинката е страшна. Дебютът на Командира в Стара Загора беляза най-спокойната среща за тима през полусезона. Отборът игра различно, с идея, последователност и заслужено спечели, но в края на срещата си проличаха стари рани. За щастие на Костов следващите двубои бяха лесни, така че победите бяха постигнати, но играта бе между колеблива и ужасяваща. Особено в последния кръг срещу Светкавица, когато някои левскари сигурно са си закривали очите, защото не са искали да гледат толкова жалък любимия си отбор.
Полусезонът, изпълнен с меланхолично настроение на „Герена”, приключи. В средата на есента сините фенове вече бяха отписали титлата, а по-важно бе отборът принципно да тръгне в правилната посока. Сега Левски зимува на три точки от върха с треньор, който има далеч по-високи изисквания за играта, а програмата на тима през пролетта е благоприятна. Светлина има, но тъмният и тесен тунел е доста дълъг.