Левски си направи лек мача с Берое

Сините изиграха най-добрия си двубой за сезона в Стара Загора, но какво играха домакините?!

След като три месеца под ръководството на стария треньор Левски все пропускаше да си направи мача лек, сините най-накрая сториха това в Стара Загора срещу Берое. Или Берое им го направиха лек, защото има и такъв нюанс в развитието на срещата. Някак прекалено леко домакините във важните моменти на мача пропуснаха Левски първо да поведе в резултата, а след това и да удвои разликата след две комични грешки в отбрана. Но победителите имат право да не ги съдят и затова трябва да се отчетат преди всичко позитивните страни в играта на Левски.
Определено като подредба и като действия на терена това бе най-добре структурираният тим на Левски, който виждаме от началото на сезона. Новият треньор, чиято скромност и умереност е достойна за уважение, бе успял да обясни какво иска от играчите и да ги накара долу-горе да спазват неговите указания. В резултат

видяхме за пръв
път от две години

Дарко Тасевски да гони в защита, както и останалите примадони в синьо. Костов заслужава адмирации заради факта, че успя да изчисти за толкова кратко време функциите на повечето от футболистите и да ги вкара в предпочитаната от него схема. Новият треньор показа характер, като се отказа от играта по крилата и заложи преди всичко на разнообразното движение и комбинативността. Както можеше да се очаква, с центриранията от фланговете при концепцията на Костов ще се заемат крайните защитници, които ще имат повече задачи в атака, отколкото при старата схема на игра. Може и да не го е целял по този начин, но Костов раздели отбора на две равни на брой петици в защита и в нападение, като по този начин изчисти неясните понякога функции на играчи като Гаджев и Йовов. На практика техните задачи във фаза защита бяха изцяло поети от Грийн, който веднага демонстрира класата си от миналия сезон и показа, че в България е номер едно на поста на класическата шестица. В допълнение към добрата опция с Грийн трябва да се добави и подновеното доверие към Иво Иванов, който направи мач на много стабилно ниво. Като обобщение новият треньор за кратко време успя да вземе максималното от потенциала на Левски и подсказа, че при определено стечение на обстоятелствата с този отбор може да се атакуват и по-сериозни цели. Другото впечатление, което се налага от само себе си, е, че Костов със завидна бързина е отсял зърното от плявата и е повече от ясно, че

прехвалените
Арс, Рисп и Калво
си заминават

още през зимата. Много спорна ще е съдбата на Тодор Христов и Симеон Райков, които ще трябва доста да се потрудят, за да се променят спрямо вижданията на новия треньор. С което той зачеркна на практика почти цялата лятна селекция на Гонзо. От друга страна, назначението на Костов дава шанс на играчи като Даниел Димов най-накрая да докажат, че имат място в отбора на Левски.
След първи мач, при това успешен, при това като гост, при това срещу сериозен отбор като Берое спокойно може да се залитне от едната крайност в противоположната. Добрите, позитивните неща са налице и не трябва да се подценяват. Остават обаче и много проблеми, които тепърва ще препъват развитието на тима. Вероятно си заслужава Костов да опита да вкара за постоянно втори играч до Грийн, като остави великолепната четворка на Йовов, Тасевски, Гаджев и Цветков да бродира в нападение по подобие на модела на ЦСКА. Вариантът в Стара Загора бе прекалено офанзивен и срещу по-можещ противник би бил доста рисков. Като цяло началото на Костов трябва да се приеме за успешно, но в никакъв случай крайна оценка за неговите възможности не може да се даде преди пролетната фаза и битките срещу отборите от първата четворка. Много важно е и каква селекция ще направи новият треньор през зимната пауза. Може да се предположи, че тя ще бъде далеч по-аргументирана и целенасочена,

сравнена с хаоса
от времето
на Гонзо

И най-важното - самият Гонзо не трябва да бъде допускан до селекцията, където успеваемостта му е близо до нулата. Въобще е добре да се изчистят точните отговорности на уволнения треньор и оставащия директор!?
За Берое мачът с Левски можеше да направи сезона поне малко по-приемлив. Дори частичен успех срещу „сините” би върнал Берое в орбитата на симпатичните отбори. Сега констатацията е, че старозагорци преживяват тежък момент и все още са в криза. Точките в края на есента ще бъдат толкова малко, че ще държат тима в опасността от отпадане, надвиснала над клуба. Берое продължава да играе сравнително приличен футбол, но нещо липсва. Може дори това да е късметът, който в доста моменти от предишните сезони бе на страната на „зелено-белите”. Специално в този мач те въобще не оставиха Левски да се мъчи, като му „подариха” два леки гола и облекчиха мача за гостите до възможната крайност. Все пак трябва да се отчете, че в последните 15 минути Берое създаде поне пет полуголови положения и спокойно можеше дори да завърши наравно при повече шанс. Като цяло обаче честността в играта направи така, че Берое отново заслужено да страда. Ножът е опрял до кокала и Илиян Илиев трябва спешно да освежава тима с нови футболисти. Факт е, че ако не бе неговата правилна футболна концепция, повечето от играчите му отдавна щяха да ритат за Брестник или Любимец. Илиан прекалено дълго осигури кариера в елита на играчи като Жеков, Златинов, Костадинов, Пенев, които дължат присъствието си в големия футбол изцяло на треньора. След като обаче взаимно не са си полезни, трябва да настъпят задължителни промени. Дано Илиев пак не се презастрахова, както го направи с привличането на вратаря Ивайло Иванов, защото

Берое със
„стари муцуни”
няма как да
тръгне напред

Две изречения и за съдията Станислав Тодоров, който често попада в деликатни ситуации. Тодоров свири брилянтно мача, докато той вървеше в леко за него русло. В момента, в който стана напечено, Тодоров доказа отново репутацията си на безволев български арбитър. Първо не реагира на падането на Златинов, което бе или дузпа или жълт картон. След това не отчете в продължението двете минути лежане на Мулдер и свири края точно на 93,03. Това показва защо съдия номер едно на България не може да хване наряд в Европа и кариерата му така и си премина на местно равнище. Жалко, защото наистина имаше талант!