Левски от старото време

Емоцията във футбола е хубаво нещо, но лошото е когато допуснеш тя да те води. Трезвите оценки са друго нещо, но лошото е когато ги направиш твърде късно.
Само един пример – освобождаването на Мечо Телкийски май стана плод на емоцията. Дани Младенов направи два мача и в Левски си помислиха, че са ударили десетката. Нищо подобно. Новият десен фланг на синете е отстъпление, що се отнася до предишния обитател Зе Соарес, който превъзхожда Младенов и като техника и като тактическа дисциплина. Дошлият от Пирин футболист е идеален за резерва на Левски.
Още един пример – Иво Иванов бил голямо попадение в селекцията. Моля ви се, недейте. Той е малко по-слаб от Милиев и категорично много по-слаб от Шакиб Бензукан. Дори Виктор Генев притежаваше повече бързина, отскокливост и техника от Иво Иванов. На този етап дошлият от Берое бранител е приличен за резерва, а подходащята двойка е Милиев – Бензукан. Ще се повторим, но срещу АИК Иво Иванов направи поне две тъпи нарушения за картони далеч от вратата на Божидар Митрев. Ако съдията не го бе пожалил, сините оставаха с човек по-малко и всичко за Новия Левски, за следващата приказка и т.н. отиваше по дяволите.
Сега му е времето да бръкнем по-дълбоко и да отчетем, че този отбор не показва колективни действия, базирани на някаква ясна идея и последователност. Двама от хората в сърцевината на терена Владимир Гаджев и особено Дарко Тасевски имат навика след като подадат топката, да не мърдат, превръщайки се в обикновени пешеходци. Тактически грамотният и школуван Сержиньо Грийн вече втори мач се чувства като антилопа сред стадо овце и хората го мислят за нищо особено, именно защото сините не показват колективни действия. Грийн не може сам нито да направи преса в половината на съперника, нито пък да задържи топката трайно или пък с едно докосване да даде пас към някой от фланговете или да изведе някой по вертикалата. Трябва останалите около него да са по-мобилни и гъвкави като мислене. Иначе не става.
Що се отнася до прибързаните и нереални оценки за цялостната лятна селекция, сега мненията вече придобиват по-прецизни измерения. Като най-вече това се отнася за българските попълнения. Явно и занапред ще трябва да се разчита на внос. Нашите играчи са или ненаучени или колкото и да учат, имат нисък таван. Поради тази причина и ЦСКА купува отвън, Литекс също.
Но да се върнем на сините и да попитаме дали селекцията се прави като част от дългогодишна стратегия. Ако това е така, някой смята ли, че новия Калин Щърков ще е по-добър от освободения Лусио Вагнер, Младенов къде е в сравнение с Мечо и Зе, споменахме и за Иво Иванов... Гара Дембеле е попадение, но дали и колко време ще държи това ниво. А какви са алтернативите за външни халфове?
Така, че Ясен Петров има много безсънни нощи пред себе си да помисли за тези въпроси. Защото този Левски е още много далеч от истината. Засега е нищо повече от онзи образ на сините, който на чужд терен в Европа не иска или не умее да напада, а назад каквото стане. Нека не бъдем крайни, но притеснително е, че Левски на Ясен Петров извън София не е спечелил мач от три опита.