Левски няма нужда от Гара

Нека за миг да си представим, че чавка е изпила и малкото останало количество мозък в главата на Гара Дембеле и той по някакви ведоми пътища се озове в Левски, макар и за малко, за някакви си 3 месеца.
Да започнем с цифрите. За да се осъществи загатнатия трансфер, Гара Дембеле трябва да слезне от Ауди и да се качи на Лада, тоест да коригира месечното си възнаграждение от ниво малко над 50 хиляди евро до малко под 20 хиляди евро, колкото е санитарния максимум в Левски. Горе-долу разликата е три пъти в полза на Гара Фрайбург спрямо Гара Левски.
Но вече сме приели, че в момент на умопомрачение Дембеле склони да преговаря след като евентуално Левски е постигнал споразумение с немския му клуб. Но понеже от „Герена” не коментират тази новина, което означава, че нито потвърждават, нито отричат, което пък означава, че има нещо, ние ще разгледаме ситуацията.
Без да бъдем крайни, можем да бъдем по-скоро песимисти, отколкото оптимисти за ползата на сините от Гарата и на Гарата от сините.
Левски с Дембеле означава връщане в първи клас, тоест отново ще видим онзи грешно развиващ се отбор, при който надлъжните пасове изместиха напречните от играта и в крайна сметка топката трябваше някак си да се озове на периметър от около метър и половина до Гара, който щракаше с пръсти и вкарваше гол. Съотборниците му често се превръщаха в зрители и той не само, че ги носеше на гърба си, но и ги поставяше в ролята на близкостоящи свидетели на неговите голове. О’кей, Гара Дембеле беше камшик, той не оставяше никой да задреме, да се загледа встрани, да си бърка в носа или да си чопли ноктите. Когато френският хищник бе на терена, останалите десет футболисти бяха непрекъснато в мача, нямаше такъв, който да не е на педали и поне откъм отдаденост, играчите имаха отлични показатели.
Дембеле обаче бе господин за един ден и годен само за вътрешна употреба. Тези, които прочетоха листовката преди употреба, го разкриха и това е най-точния термин за това, което се случи на Дембеле в последните му седмици с екипа на Левски. Срещу Лил, срещу Спортинг и изобщо срещу средно ниво европейски отбори Гара си намери майстора. Дори Милен Радуканов не му даде да гъкне и да мръдне в злополучния за Левски мач на „Герена”, след който ЦСКА ликуваше, а сините окончателно изгубиха първенството.
Има и един немаловажен момент. Тогава Георги Иванов реши да помага на треньора Ясен Петров, а се оказа, че Гонзо през цялото време е пречил на Джанини. Поне такива са изводите месеци по-късно, когато Георги Иванов за пореден път катастрофира като самостоятелен треньор.
Сега обаче ситуацията е различна. Левски има друг наставник, който е тръгнал да прави отбора от нулата, що се отнася до изграждането на стила на игра. И в този нов стил едва ли има място за играч, който не се вписва в тактически рамки и правила, а демонстрира някакъв си свой футбол. Схемите