Левски има нужда от чисто нов отбор

Следващият треньор ще се сблъска с психически съсипани играчи с нисък таван

Трети ден след поредното издание на вечното дерби все още не е ясно кои са по-големи „престъпници”. Едните са упреквани за това, че не са вкарали хиляда и триста гола на тази дантелена защита на Левски, а другите - че не са надиграли категорично неподредения отбор на ЦСКА, в който има поне двама футболисти, които нито се водят, нито се карат.
Два нешколувани отбора се опитваха да се надиграваха и го правеха, но без блясък. При червените нивото очевадно е спаднало, а Милен Радуканов до последно се биеше в гърдите, показвайки ни класирането. Игрово обаче неговият бивш вече отбор е много далеч от това, което се иска. На „Армията” вече направиха пълна промяна на спортно-техническото ръководство и сега няма смисъл да търсим чия е вината за това състояние на ЦСКА, пък и там ги интересуват трите точки и нищо повече.
В Левски ситуацията е различна. Катастрофалното състояние на отбора не е от вчера и не е следствие на много хора. Ясно е, в последните години отговорен за визията на тима е Георги Иванов. И понеже много се обсъжда селекцията, време е да спрем с разнопосочните оценки и да погледнем по-детайлно не само на последните попълнения. Вече стана въпрос, че може би в цялата история на Левски точно сегашната формация държи рекорда по „най-развалени” футболисти. Такава девалвация като спортно-технически изяви и оттам като цена досега не е имало. Станимир Стоилов бе разкъсан за тримата бразилци, но май само Жеан Карлос бе продаден под номиналната си цена, а Зе и Жо видимо израснаха в Левски като играчи. Ето как стоят неща при тези, което в петък вечерта бяха на стадион „Васил Левски”.
ПЛАМЕН ИЛИЕВ – Русото момче в последните мачове се движи надолу. Двата гола срещу Калиакра не би трябвало да се коментират, защото на всеки вратар се случват такива 90 минути, но второто попадение стана след негов пас към противников футболист. Ако Левски имаше стил на игра и Илиев знаеше на кой защитник на подаде и оттам топката да се изнесе, нямаше да се стигне до безадресното ритане на вратаря на сините.
ДЪСТЛИ МУЛДЕР – В началото на престоя си на „Герена” показа качества, които ни накараха да анонсираме бъдещия му прякор – Летящия холандец. Десният бек бе доста над играещите на този пост български футболисти у нас. Без да е изключителна класа, показа добра школувка нормално добра тактическа грамотност. Сега е надолу, може да не е осезаемо, но е свалил нивото си. Срещу ЦСКА напомни, че е от Холандия.
ЙОРДАН МИЛИЕВ и ИВО ИВАНОВ – Хвани единия, удари другия. Представете си нивото на българския футбол, щом националният отбор от време на време опира и до тях. Има ли смисъл изобщо да ги обсъждаме. Дойдоха в Левски като всяка друга млада провинциална надежда. Нямаме нищо против тях. В началото показваха прилично ниво, но в резултат на неправилна работа, те така слизат надуло, че ако е хлъзгаво, няма да могат да спрат изобщо и ще се ударят или в мантинелата или в някое дърво. Изключително неориентирани, нямат усет за пласиране, за подсигуряване, за нищо. А това да изнасят топката, да поемат отговорност – забравете.
ОРЛИН СТАРОКИН – Не е пресилено да отчетем, че Лео Меси по-лесно прави хеттрик, отколкото Старокин хвърля тъч. Стана вторият футболист в новата ни история след Анатоли Нанков, който изпуска топката при странично хвърляне. Срещу ЦСКА направи едно 3-4 пробива, което повече говори за слабостите на червения десен фланг, отколкото за класа при Старокин. В Черноморец бе горе-долу един от най-добрите футболисти, спрягаха го и за националния отбор, а сега в Левски не може да влезе и в националния за жени.
ЛАРС РИСП – Бе одобрен след много кратки проби и в началото показа това, което би трябвало да показва всеки средностатистически бранител, който е играл десетина години в прилични европейски клубове. При партньори Иванов и Милиев е по-скоро нормално да занижи нивото си, което вече е неоспорим факт.
СЕРЖИНЬО ГРИЙН – Ако холандски специалисти, журналисти или обикновени фенове на Фейенорд гледат 2-3 мача на Сержиньо Грийн, няма да го познаят не заради промяната в прическата му, а заради играта му. Той самият вече е достатъчно объркан заради непрекъснатите совалки между защитата и халфовата линия. Тези постоянни трансформации го превърнаха в несигурен футболист и го потопиха в общото синьо блато.
ВЛАДИМИР ГАДЖЕВ – Няколко маркови далечни удара го спасяват, иначе изобщо не се вписва в представите за стабилен вътрешен полузащитник. Освен бързина и повратливост му липсва и постоянен партньор, което се отразява на цялостното му представяне.
ДАРКО ТАСЕВСКИ – Бааавно, спокоооййййно и постепенно и неговото ниво е сринато като рейтинга на Яне Янев. Показа, че може да играе само когато го прави напук. Което означава, че медиите трябва да го „хранят” непрекъснато, а Гонзо или който и да е треньор постоянно да му е сърдит за нещо.
ХРИСТО ЙОВОВ – Горкият вече не знае чист нападател ли е, втори изтеглен нападател ли е, ляв външен халф ли е или десен, опорен полузащитник ли е, кмет ли е, общински съветник ли е, бъдещ премиер ли е или част от следващия спортно-технически щаб на Левски. Като играч му се види края, но не го отписваме, защото в него непрекъснато дремят футболни шедьоври, които няма как да бъдат видени от други играчи.
АНТОНИО КАЛВО – Най-добре щяхме да оценим качествата му, ако бе част от отбора на Станимир Стоилов на поста на Димитър Телкийски. При сегашната липса на тактически идеи и стил на отбора няма смисъл да сипем заклинания върху футболист, който е учил играта в школата на Барселона.
ДАНИЕЛ МЛАДЕНОВ – Когато пристигна в Левски, в играта му ако нямаше нещо особено, понеже имаше свежест. Сега го е страх да рита към вратата, срещу ЦСКА го направи за пореден път.
СЬОРД АРС – За него важи написаното за Антонио Калво. Можем да го оценяваме, ако е част от научен отбор, а Левски не е такъв. При друг треньор и изчистена игра на отбора, вероятно ще вкарва голове.
СИМЕОН РАЙКОВ – Първите мачове пробваше и центрираше и с течение на времето спря да го прави. Сигурно има накъде да се развива, но не е попаднал на подходящия учител.
ИВАН ЦВЕТКОВ – В състоянието, в което дойде в Левски, му трябваше само някой да го превъзпита по отношение на ангажиментите му в защитна фаза, защото с топка в краката е майстор. Вместо това, той вече е далеч от състоянието си отпреди 2-3 месеца.
ДАНИЕЛ ДИМОВ – Бивш биткаджия в Черно море и настоящ неясен футболист на Левски. Ако за него са платени хиляда лева, сега струва пет лева и двайсет. Заради една грешка в Търнава бе пратен на тръстиката.
Оказва се, че следващият треньор на Левски, който и да е той, трябва още на първата пресконференция да обяви, че следващата година никой не може да го бъзика на тема резултати. Сегашната тактика „мач за мач” е губеща и обречена. Някои от наличните футболисти са възстановими и подлежащи на рециклиране, но други няма как да върнат нивото си, а да не говорим, че за силен отбор всеки играч трябва да си вдигне нивото. Не е ясно при собственик Батков кой ще се навие да поеме Левски, защото сините се нуждаят от поне 10 нови футболисти. Тези освен че са с нисък таван, са и психически обременени от липсата на успехи.