Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Кралят абдикира, да живее кралят

Кралят абдикира, да живее кралят

21-06-2014 Жаклин М??ХАЙЛОВ

??спания се превърна във футболна епоха

Жаклин М??ХАЙЛОВ

Преди няколко дни станахме свидетели на необикновено историческо явление. Един велик футболен крал абдикира от трона, за да направи път на следващия. Затворена бе последната страница на една славна епоха. Написан бе един забележителен трактат във футболната история. ?? за вечни времена той ще стои под името „Ерата на Ла Фурия роха”. С последния съдийски сигнал в мача ??спания – Чили времето на един от най-великите футболни отбори на всички времена изтече. ?? сега трябва да му се отдаде дължимото признание.

Тази ??спания вече е велика

Футболният трон не се предава по наследство, той се печели на терена. Не всеки може да стигне до жезъла и короната, правят го само богоизбраните. А за да са избрани, трябва наистина в тях да има нещо божествено. ??спанците дълги години мечтаеха да стигнат до върха, да се поставят сред най-великите нации. Но отреденото им място бе в подножието. Все нещо не достига??е, все нещо ги спира??е, при това далеч преди атаката на върха. ?? ето че настъпи 2010 година!
През 1982-а ??спания бе домакин на първото световно първенство в раз??ирен формат – тогава с 24 участници. Нямаха отбор, но имаха силен ентусиазъм и уникална съдийска подкрепа. Оказа се малко. След това дойде „Петорката на Ястреба”- епохата на Бутрагеньо, Мичел и другите. Много по-добър отбор, но таванът му се оказа четвъртфиналът. След това просто имаха отбор, който на няколко последователни първенства го докарва??е до драматична елиминация. Поне отпаданията им бяха вълнуващи! Но славата не е за тези, които си отиват, а за тези, които остават докрай. А до 2010 година ??спания не остана нито веднъж до последния уикенд на ??ампионата. Не постигна дори това, което сториха далеч по-нискостоящи в кралската йерархия като България, Пол??а, Белгия, Хърватска. На испанците им бе лепнато кли??ето силни клубове – безличен национален отбор. ?? трябва??е да дойде точно тази генерация на мадридисти и блаугранас, което да разчупи щампата и да коронова ??спания.
Никой на този свят не може да оспори, че времето между 2008 и 2014 година бе изцяло футболно доминирано от испанците. ?? като успехи, и като игра, и като присъствие, и като влияние върху цялостното развитие на футбола. ??спания наложи своя стил и го превърна в мярка за успех. ?? както винаги се получава, превъзходството им събуди и антипатия. Начинът, по който владееха ситуацията, фактът, че те винаги печелят, няма??е как да не създаде и злостни противници. ?? това е съвсем в реда на нещата, големият няма да бъде такъв, ако не го мразят. Ако не искат да видят неговото фиаско. Е, мигът настъпи, неизбежното се случи. Такъв е кръговратът на живота, всяко нещо има своето начало и своя край. В случая с ??спания обаче

легендата ще се носи вечно

Това, което бе??е ??спания до онзи ден, вече го е имало в някаква степен през годините. Трудно може да се оцени величието на Уругвай и ??талия в онези далечни години, в които двата тима печелят първите четири световни първенства. ??маме обаче кратко царуване на Германия през 1954-а, според мнозина откраднато от далеч по-бляскавата Унгария. След това обаче на сцената излиза първият велик ??ампион - Бразилия. До ден-дне??ен онази генерация на селесао остава единствената с две поредни титли от мондиали. Мимолетно тронът се заема от Англия, като така се пи??е първата страница от главата домакински триумфи. ?? отново Бразилия си връща короната.
През 70-те години констатираме най-близкия аналог на това, което постигнаха испанците. Германия ликува в европейско, след това домакинско световно и играе финал на следващото европейско. Ето че Ла Фурия роха печели, макар и с малко, задочния исторически сблъсък с генерацията на Бекенбауер, Нетцер, Мюлер, Майер. Немците произведоха още две големи поколения, но техните успехи не покриват собствените им високи стандарти. Аржентина в две различни формации стигна до върха, но и в двата случая не го удържа. Франция има??е своите четири години величие, но триумфът им дойде при домакинство. Бразилия спечели две световни първенства, но не затвърди видимо превъзходство над останалите. ?? накрая ??талия, която избухва и гасне по веднъж на всеки 24 години като футболна Халеева комета.
Сравнението е твърде лесно - в телевизионната епоха на футбола само два отбора могат да бъдат сравнени с детронираната преди дни ??спания – Бразилия и Германия. А това говори достатъчно красноречиво. ??спанците постигнаха и още нещо – станаха първият европейски отбор, печелил световна титла извън континента.

Успехите имат сантиментална страна

??спания вече е бив?? световен ??ампион, но не са бив??и симпатиите, любовта и привързаността на милиони по целия свят към този отбор. Малцина сега го разбират, но повече от трите титли, повече от перманентните победи е това, което този отбор остави в наследство. А това са милиони привърженици на Ла Фурия извън страната. Процентно ??спания е произвела в последните ??ест години повече нови фенове по света от всеки друг отбор. Милиони деца и юно??и за вечни времена ще поддържат Ла Фурия роха -без значение дали печели, или губи. Без значение дали отново ще ги видят на световния връх. Но ще вярват безрезервно, че това някога отново ще се случи.
През годините по същия начин са произвели своите верни до гроб фенове Бразилия, Германия, Холандия, ??талия. Поради други причини и Англия. В много по-малки количества Аржентина и Франция. Във всяка една страна членка на ООН, в която се гледат мачовете по телевизиите, стотици деца на своето първо световно първенство избират своя отбор за цял живот. Всеки знае, че във футбола патриотизмът е до една фаза на първенството. После остават вечните симпатии. Те не се променят!
??спания стана отборът на едно цяло поколение. След 20, 30 или 40 години те ще имат своята непобедима армада в целия свят. Така както ??вабите или дойчовците стоят зад своя отбор без значение, че славата и титлите отдавна са мираж. Така както бразилетата подкрепят своя отбор, защото са се влюбили в Пеле, Гаринча, Зико, Сократес и са в постоянно очакване на техните наследници. Така както адзурите чакат притаени скуадрата отново да се промъкне и да грабне титлата. Така както лалетата все някога ще дочакат възмездието и ще видят Холандия като световен ??ампион.
??спания на ??ниеста, Шави и останалите създаде страст. Тази страст няма да угасне никога. ?? това е най-важното. Ние като зрители бяхме част от тази велика история. ?? ще сме вечно благодарни за видяното и преживяното!

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар