Какво ще става в ЦСКА и Левски

АНАЛИЗ

Какво ще става в
ЦСКА и Левски


За сините салама, за червените - втвърдените корички хляб на пода


Ники АЛЕКСАНДРОВ


„Кво става с ЦСКА?” Обикновено това е най-често чувания от мен въпрос, влизайки в поредното софийско такси. Той се задава понякога и просто ей така, вместо поздрав, вместо „Добър ден!”. В рамките на няколко минути време, трябва да представя на съответния шофьор картинката, която той изисква от мен. Понякога това е изключително трудна задача, най-малкото тъй като самия аз нямам ни най-малка идея какво всъщност се случва в ЦСКА. Въпреки че това ми е работата – да знам какво се случва на „Армията”. Миналата седмица, след станалото емблематично вече Общо събрание на вечния съперник на червените – Левски, колегата Томислав Русев зададе подобен въпрос в своя коментар: „Какво се случва с Левски?” Брей, викам си, то и на „Герена” не знаят какво се случва с тях, какво остава за ситуацията в ЦСКА, която може във всеки един момент да претърпи пълен обрат. Вече стана ясно, как ЦСКА е едва ли не единственият сериозен и постоянен източник на сензации в българския футбол. И събитията от последната седмица продължават да го доказват. Най-малкото около все по-сложното заплитане на казуса с Костадин Стоянов и вече заявените страхове от нови подобни случай.
Онзи ден обаче пак влизам в таксито. Виждам шофьора, който вече е готов с въпроса си на устата. Но този път бе изречена една нова, модифицирана и вече доста по-любопитна версия: ”Кво става с ЦСКА? Гледай в Левски кво става...”
Ха, ето това вече е друга работа! Тази комбинация не е случайна. Решавам това премисляйки информационния поток от синия лагер в последните часове. И възродената до краен предел амбиция на сините фенове за скорошна нова титла. Всъщност какво точно се случи тези дни, какво продължава да се случва и какво би могло да се случи по отношение ситуацията в Левски и нейното отражение в ЦСКА? Тази дилема ще ни вълнува по време на цялата зимна пауза, но нека в началото очертаем първите щрихи. Ако трябва да влеем допълнителен драматизъм, преди седмици, когато все още навън бе топличко, нещата изглеждаха сякаш предрешени. ЦСКА водеше с достатъчно точки пред вечния си противник,

Левски се превиваше
под треньорския
лимит на Гонзо.

Този сезон бе отписан на „Герена”. Дори идването на Николай Костов и сътресенията в Борисовата градина не можаха да изравнят везните. До последния есенен мач, когато два гола в рамките на четири минути на „Българска армия” като че ли дадоха тон за промяна.
Левски, онзи мачкан и критикуван Левски се оказа на някакви три точки зад първото място. Колко му е – та това е едно спечелено дерби. И ако мечтите на феновете бяха все още в чисто спортно-техническата сфера, то дойде и онова, на пръв поглед невзрачно обявено Общо събрание. От „Герена” подаваха фалшиви сигнали, че то ще бъде повече от рутинно. Но след време историята спокойно може да си го брои като едно от най-важните. На него бяха обявени официално имената на двама души – Иво Тонев и Стилян Шишков, влизащи директно в управата и бе потвърдено, че руската външнотърговска банка /ВТБ/ ще налива по три милиона лева всяка година. Паралелно на този процес бе изяснена и сумата, която „гигантския нов благодетел” на ЦСКА – Лъчезар Цоцорков щял да дари еднократно на любимия си тим. 100 бона или тримесечната заплата на Янис Зику. Благодаря Цоцорков, немаше нужда – спокойно биха реагирали от „Армията” на офертата-подаяние на медния бизнесмен.
Нека още веднъж обобщим – в Левски разбраха, че така няма да стане, смениха треньора, намериха пари и вляха в управата си двама изключително важни и остри играчи. В ЦСКА също направиха треньорска рокада, но в момента все още официално не се знае кой е треньор, нов мастит спонсор няма, проектите за реконструкция на стадиона са в изключително ембрионален етап, дойде им и допинг-скандал на главата. А собствениците на отбора Борисов и Иванов продължават да вършат и голяма част от функциите, които трябва да изпълнява едно стабилно управленско тяло под тях. Те така и не могат да достигнат етап, в който си гледат бизнеса и когато дойде събота просто да сядат в ложата, за да гледат собствения си тим. И нищо повече. И дано усещат задаващата се нова вълна от към квартал „Подуяне”.


Иво Тонев ще
бъде много
по-силен на „Герена”,

отколкото в Надежда. Това е повече от ясно, най-вече поради огромната разлика в класите и общественото значение и влияние на Левски спрямо издъхващия Локомотив. Това е все едно Кристиано Роналдо да направи трансфер от Спортинг в Манчестър Юнайтед. Тонев излиза на голямата сцена, не само след продължителен период на трупане на опит в Локо Сф, но и след работа в сферата на Българския спортен тотализатор. Да не забравяме в цялата ситуация и открито изразената подкрепа от страна на премиера Бойко Борисов. Опитът му да балансира общественото мнение, подхвърляйки на другия гранд ЦСКА Цоцорков е все едно да имаш две кучета в двора. От което едното да бъде хранено със скъпи вносни салами (или колбаси, спазвайки руската терминологоия), а на другото да бъдат оставяни

втвърдените
корички
хляб на пода.

В качеството си на шеф на тотото Тонев реално е бил на държавна служба по време на Бойковата власт. А се говори, че в извънработно време двамата също имат прекрасни взаимоотношения. Което изобщо не е лошо, освен може би в бъдещ план за феновете на ЦСКА. Веднага бе извадена изпод леглото старата версия, как премиера е дал в ръцете на босовете на „Титан” бизнеса с боклука. Ясно е, че по тази ос също има голямо взаимно уважение и респект, но при всички положения козовете на Левски в момента изглеждат по-силни. Името на Стилян Шишков веднага попадна в негативната фенска форумна циркулация, за да се стигне до официалното обръщение на Сектор „Б”, което деликатно помоли Шишков да не подписва с Левски. Дипломатичният тон бе спазен със сравнително лекото определение, че той в сърцето си изповядва „чорбарската религия”. Няма шест-пет. Ако обаче синът на проф. Ангел Шишков успее да преодолее тези първоначални настроения и все пак стартира работа на „Герена”, той ще опита да въведе там модерни мениджърски и маркетинг правила. От които Левски само ще печели. Имидж и пари. Само дето не мога да се сетя неговият адекватен аналог на „Българска армия”? Кой в Борисовата градина върши или е избран в скоро време да върши подобни неща? Да изкара ЦСКА на пазара, да го продава,

да лъска бронята
му, да подобрява
имиджа му.

Трите точки преднина в момента са нищожно предимство за ЦСКА пред това, което се заражда като проект при Левски. Зимната пауза обаче не е време само за почивка и трансфери. Въпреки че информациите до момента сочат, че на този фронт ЦСКА ще постигне победа. Но в по-важните стратегически трансферни битки Левски вече поведе в резултата. Червените босове имат време да погледнат ситуацията в двора си и да реагират. Напълно е в компетентността им да го сторят. Стигат да вземат правилните решения.
С алеята на славата на Лупи и с надписа над тунела „Това е Армията” не става. Тези неща не са лоши, но не са достатъчни. В противен случай, таксиджиите ще продължат да се тюхкат и да питат: „Абе, кво стана с ЦСКА?”