Какво ново търси Левски

Сините имат много хора за гонене и респективно за купуване


Вече стана дума за необходимостта от нов треньор на ФК Левски от София. Това го прогнозирахме отдавна, а сега само показваме доказателството и резултата. Сините обаче няма да се разминат само с промяна на този пост, защото в Разград се видя, че и потенциала на играчите спрямо тези от Лудогорец е по-слаб. „Тема Спорт” разглежда подробно на кои линии Георги Иванов се нуждае от нови попълнения. Вижда се, че в този си вид Левски няма да стане шампион, значи ще се прави нова селекция.

ВРАТАРИ
За първи път от много време насам ситуацията на вратата се е кротнала. В момента няма спор кой да слага ръкавиците. Пламен Илиев все още е Пламенчо, а Божидар Митрев е Божката, сякаш става дума за хлапета от съседния вход на блока. Младите вратари се подредиха засега така: Илиев титуляр, Митрев на пейката. За Кирил Акалски последното, което разбрахме е, че е участвал в шествието в Пловдив против събитията в Катуница. И то в деня на мача на Левски в Разград.
Пламен добре захапа и на този етап не се вижда рокада между двамата с Митрев. Също така не се и дискутира треньора на вратарите Георги Шейтанов. Пламен Илиев е сигурен при центрирания, има си рефлекс, не е склонен към вършенето на глупости като изпускания на топката, въпреки че никой не е застрахован от подобни беди.
В следващите години сините не трябва да отделят нито един лев за нов вратар. Някой от сегашните трябва да бъде налаган като Иванков и Гошо Петков, които пазиха много първенства поред.
ЗАЩИТА
Тук вече говорим за много и големи сладури. Много пъти стана дума за това, че в момента Левски ни показва вероятно най-слабата защита в дългогодишната (няма значение 100 или 97) история на клуба.
Ако сините искат да правят отбор, който след две години (за след една няма смисъл да обелваме дума) да атакува Шампионска лига, трябва лека полека да подменят абсолютно цялата защита. Повтаряме: Абсолютно цялата защита трябва да бъде продадена, преотстъпена или подарена.
Милиев и Иво Иванов изглеждат приветливи младежи, но детското лице на Милиев и вечно учудената физиономия на Иво Иванов не могат да изплашат дори нападател като Георги Христов. А с действията си, двамата понякога будят искрено съжаление. С много мъка припомняме, че Милиев и Иванов се водят нещо като проектонационали. А ние ги наричаме проектофутболисти, тоест един ден могат да станат, но на ниво отбори от средата на таблицата. А между другото, натам се е запътил и Левски.
Третия централен защитник Ларс Рисп е тактически с две класи над дуото, но пък е по-бавен и от Стоянка Мутафова. Подобни защитници не само в Швеция, във всяко нормално първенство има много, въпросът е да ги следиш, прецениш, спазариш и като ти се отвори дупка, сядаш да подписваш. А не както сега, Рисп се появи отнякъде, показа че мисли с главата си, има добро заставане, може да изнася топката и хайде – добре дошъл в Левски.
Десния бек Мулдер е непостоянен и чуплив почти колкото Рисп. И за него си мислехме, че е средноевропейска класа, но Еден Азар от Лил ни отказа от подобни разсъждения в тази посока.
На този етап Костадин Башлиев от Пирин хората не го знаят рус ли е, черен ли е и затова не е професионално да обсъждаме бъдещето му на „Герена”.
Отляво имаме цели двама симпатяги, на фона на които продадения някъде в Турция Веско Минев изглежда готов за краен защитник на Милан. Видович, на когото половината съблекалня на „Герена” вероятно не знае малкото име (за публиката това е сигурно) се показа няколко пъти, демонстрира някакви умения като финт и техника, но центрирането му в повечето случаи е не по-лошо от това на Енрике Иглесиас.
Орлин Старокин е супер сделка за Черноморец. За Левски като купувач важи поговорката „Кюрав карти не играе”. Тоест, сините да са гледали за какъв играч дават пари, че и доплащат в натура с футболисти. Калин Щърков бе много по-добър вариант.
Стефан Станчев попълва някаква бройка, има нещо в него, но то не е достатъчно и това вече е научно доказано.

ПОЛУЗАЩИТА
Владимир Гаджев – Ако не можеше да шутира отдалече силно и точно, мястото му в Левски щеше да е спорно. Постоянно дава повод на хората да се замислят дали Гаджев е необходим на сините или по-скоро не заради непостоянството си. За дефанзивен халф не притежава необходимия демараж, рязък старт, скорост и повратливост. Говорим за сериозен футбол, за нашата А група може да си крета и така, но в Разград бе като грохнал дядо на фона на гъвкавите и подвижни халфове на Лудогорец.
Христо Георгиев, който е по-известен като Йовов – вече се чудим какво да прогнозираме за него. Едни му пожелават да спечели кметската надпревара в Своге, други искат да остане в Левски, за да влиза от време на време за по двайсетина минути. Но цял мач и то поредица от мачове като титуляр 90 минути – не, забравете, това е минало време за Йовов. Иначе може някои интересни неща, но все по-често ги крие от хората. Публиката чат пат му сервира топла храна, а той не и остава длъжен.
Мариян Огнянов – трябваше отдавна да е направил бенефиса си в Левски, но незнайно защо хем той е доволен на статута си на вечна резелва, хем треньорите му не го разкарат някъде. Петрич вече е много ниска топка поради отсъствието на този отбор от професионалния футбол.
Даниел Димов – този път кой беше и как изглеждаше. А да, вкараха го в Търнава и направи дузпата.
Лъчо Балтанов – лика-прилика с Мариян Огнянов с тази разлика, че е вкарвал гол в групова фаза на Шампионска лига.
Сержиньо Грийн – вече сериозно му преместиха шкафчето при тези на защитниците. Ясно е, че вече му е писнало от всичко българско и родно и след Нова година може да преговаря с потенциални нови отбори. Чат-пат нещо го човърка отвътре и показва супер нивото си, но като цяло е отпуснат и апатичен като Яне Янев пред Майк Тайсън.
Дарко Тасевски – лирическият герой от песента „Заспал Дарков в тиквите” играе добре, когато играе напук. Това обаче означава, че непрекъснато и постоянно в медиите трябва да пише нещо за отношенията му с хубавата Ромина, но не Пауър, както и да се измисля някаква трансферна сага, макар и бутафорна. Също така да се споменава, че отношенията му с Гонзо не са добри. В противен случай Дарко няма против какво да играе, значи е по-добре да не играе изобщо.

НАПАДЕНИЕ
Сьорд Арс – стопроцентов реализатор и консуматор. Типично гюме. Щеше да е супер попадение, ако Левски имаше приличен стил на игра и холандеца само да подлага крак и да вкарва топката във вратата.
Атнонио Калво Арендес – майтапът настрана, но испанеца не е лош футболист, нищо че го иронизираме, но покрай сухото гори и мокрото. На този етап обаче не показва, че е нещо повече от Зе Соарес.
Даниел Младенов – ясно е, че докато Гонзо привлича спорни негови заместници, няма как да се откаже от услугите му.
Симеон Райков – нарочен е за попадение в лятната селекция, има бързина и прилично центиране, няма проблем да елиминира човека срещу него, но е далеч от класата и постоянството на Жоазиньо.
Иван Цветков – понякога, а то е в повечето случаи, се влачи като родопска народна песен, но е много силен с топка в крака, при пласиране и почти винаги там където трябва, комбинативен е и има точен шут. Непукизмът му във фаза защита донякъде е простим.
Тодор Христов – чудим се чак пък толкова ли е слаб, че вече не влиза в групата. Ясно е, че засега няма как да измести Райков, но едва ли е толкова нескопосан, че да го крият като партизанин.