Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

??сторията сочи: Няма Пепеля??ки на бала на големите за купата

03-05-2010 Любомир СЕРАФ??МОВ

Никой у нас не кани футболните Пепеля??ки на бала на големите. Шампионата печелят неизменно грандовете, дори клуб като столичния Локомотив бленува титла повече от 3 десетилетия, макар да има щедър благодетел. Не по-различно е положението в турнирите. Там малките се промъкват до финал по силата на невероятната случайност. Фактите от историята не могат да радват втория тим от Б група, стигнал до последния мач за купата. Поморие едва ли някога ще изживее втори звезден миг така, както стана през 1946 г. с Попово.
Безумен регламент на първата в историята Купа на Червената армия задължава столичните отбори да излъчат само един представител за финалния турнир. Поповци пък преодоляват тимове като Орловец Габрово, Белите орли Плевен и Локо Русе на полуфинал, за да застанат в спор за трофея с гранда Левски. Съперникът на сините не само няма име, но и носи... две имена. ??мето на "физкултурното дружество" според скудоумието на комунистическата мисъл е Черноломец. Когато 11-те от Попово се нареждат пред трибуната, зрителите ахват - на гърдите на всеки един от футболистите се мъдри извезана различна бяла буква, а съвкупността изписва... "Стамо Костов". Това пък е названието на футболния отбор към физкултурното дружество. Тимът не може да бъде категоризиран - тогава все още няма Б и В групи, но вероятно по онова време
по-добри от него са стотици отбори

от страната. Гостите от далечно Попово впечатляват столичната публика само с извезаните букви, кой знае как един радиокоментатор от епохата би коментирал подобен двубой: "С подава на Т, а той на О, а той прехвърля топката на другото О". После черноломци (или стамокостовци) стават лесна плячка за фаворита, за който недостатъчен дразнител са червените фланелки на съперниците. Впрочем вечният враг на сините още не е създаден.
Още до 40-ата минута двубоят между Давид и Голиат се е превърнал в досадна формалност - дотогава Божин Ласков нанизва хеттрик. После сините се показват по-жалостиви и мачът завър??ва "само" 4:1. Първата Купа на Червената армия, заменила Царската купа, отива в ръцете на капитана на Левски Васил Спасов-Валяка, смазаното Попово пък отива във футболната забрава.
Съвсем сигурно е обаче, че тим от Б група все пак е играл на финал за националната купа. Това прави през 1989 г. тим от град на 20 километра от Поморие. Бургаският Черноморец със зъби и нокти драпа да се завърне в елита, но гръмовен успех на 18 февруари 1989 г. срещу Левски (тогава все още Вито??а) с 3:1 отваря дверите на футболната благодат за тима - финал за купата, после финал за първата Суперкупа на България и за десерт... участие в евротурнирите по силата на факта, че по онова време съперникът на финала ЦСКА няма равен в първенството. Бургазлии са се потрудили здраво за неочакваното си щастие - преди сините преодоляват последователно и Хасково, Берое, Спартак Вн, Сливен и Ботев Враца.
Морската приказка обаче свър??ва дотук, следва "удавяне" в две действия срещу "червените" - 0:3 за купата в Плевен и 0:1 за Суперкупата. ?? първо за български тим

отпадане от албанци в турнира за КНК

Черноморци дори губят реван??а в Тирана срещу местното Динамо с 0:4. Всяка прилика с бъдещи (евентуално) събития в евротурнирите е съвсем, ама съвсем случайна...
В онзи период централният нападател на бургазлии Владо Стоянов къса мрежите в Б групата в конкуренция с хасковската звезда Станимир Стоилов (тогава в ролята на топреализатор на своя тим), но срещу ЦСКА 180 минути не му стигат да припари до вратата. В двубоя за купата Христо Стоичков несериозно бие дузпа (съдийски реверанс) в началото и дава възможност на вратаря на черноморци (които все още не са "акули") Любомир Шейтанов да стане герой... за няколко минути. ??грата на котка с ми??ка бързо приключва, след като Емо Костадинов до почивката и Христо Стоичков и Лъчо Танев след нея правят резултата класически. ??люзия за по-голяма равностойност на силите се създава 2 месеца по-късно, когато Черноморец посреща у дома червените в спор за супертрофея на страната. ??зработената в ??талия 15-килограмова купа (ненадминат рекорд!) тръгва към Борисовата градина след единствено попадение на бъдещата звезда на Барса Стоичков още в 17-ата минута.
През същата година се случва още едно чудо, но вече във второстепенния турнир за Купата на Съветската армия, който вече не дава евровиза. ?? слава Богу, защото срещу законодателя на футболната мода у нас в онзи период ЦСКА се изправя... Марица-изток от Раднево. Това е и най-неравностойният финал в България до момента. Червените са първи в А група, радневци... 12-и в една от четирите В групи. По приблизителни изчисления разликата между двата тима е някъде

около 75 (!) стъпала във футболната ни йерархия

По пътя към историческия си финал "източните маричани" преодоляват пловдивските Локомотив (след продължения) и Спартак (ново 1:0), а на предпоследната фаза от турнира елиминират с 2:1 друг Локомотив - столичния.
Националният стадион "Васил Левски" едва ли е бил по-празен по времето, когато от единствената ни телевизия не се лее??е денонощно футбол от цял свят - само 6000 са зрителите на финала, игран на 7 юни 1989 г. Футболният Бог Стоичков не прощава - вкарва два гола във вратата на анонимниците, но звездата на деня е Георги Георгиев-Гецата с цели 4 попадения във вратата на о??а??авения съперник. Крайната картина е нарисувана с резултат от тениса, не от футбола - 6:1.
От 1981 г. до окончателното си закриване месеци след демократичните промени Купата на Съветската армия е инкубатор за минисензацийки. Година по-рано от радневци ??ампионът Левски се изправя на финала с първия в тогава??ната Б група Черно море. Два гола на Наско Сираков през втората част за крайното 2:0 отказват варненци от мераци за отличието. През 1984 г. силата на сините в последния двубой за "червената" купа пък изпитва Доростол, който същия сезон едва се спасява от изпадане от Северната Б група. Две точки повече от отбора на фаталното 13-о място оставят силистренци във втория ни е??елон, но в турнира отстраняват Славия на четвъртфинала с 2:1, после следва драма с дузпи срещу друга Пепеля??ка - разградския Лудогорец. Тимът от "Герена" далеч не е толкова милостив към своите гости отдалеч и до 26-ата минута вече е помел съперника с 3:0, последното попадение дори е автогол. До края Ми??о Вълчев довежда нещата до 4:0.
Преди??ната 1983 г. пък вижда първи (и единствен засега) триумф в турнира на провинциалния втородивизионен футбол. Пловдивският Локомотив (тогава в Б група, но с Христо Бонев в състава си и паметен успех срещу ЦСКА на полуфинала с 3:2) и Чирпан (с луд късмет при жребия) си дават среща на националния стадион пред 25 000 зрители, печелят железничарите с 3:1. Това е награда за постоянството на черно-белите, които сезон по-рано са десети в Южната Б група, но губят с 1:2 финала срещу столичните си съименници чак в продълженията.

Неравностойните финали

Купа на Съветската армия
6 май 1946 г.
Левски - Черноломец 4:1
Б. Ласков 8, 31, 40, Ст. Нику??ев 74-д; Ст. Петров 63
9 май 1984 г.
Левски - Доростол 4:0
Б. ??скренов 15, Пл. Цветков 22, Йорданов 26-авт, М. Вълчев 84
7 юни 1989 г.
ЦСКА - Марица-изток 6:1
Г. Георгиев 3, 63, 68, 85, Хр. Стоичков 11-д, 67; Миренски 53

Купа на България
24 май 1989 г.
ЦСКА - Черноморец 3:0
Ем. Костадинов 44, Хр. Стоичков 50, Л. Танев 59

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар