Испания има всичко в изобилие

В Испания бушуваше дебат преди световното в ЮАР миналата година. Дали трябваше селекционерът Висенте дел Боске да повика вратаря Виктор Валдес? Този въпрос много се коментираше, различни тези се излагаха. В крайна сметка Валдес бе включен в списъка. Но той не игра нито минута. Другият вратар Пепе Рейна също не записа участие. Представяте ли си? Вратари от световна класа като Рейна и Валдес се борят да бъдат втори или трети вратар на страната си, а в същото време редица други държави изобщо нямат свестен страж.
Това казва всичко. И докато на Пиренеите спореха за Валдес, в същото време на Острова възникна вариант испанецът Мануел Алмуния да облече екипа на Англия. Друг испанец - Микел Артета, също бе вариант за селекцията на Капело. Това също е показателно. Тези двамата са евентуални титуляри в английския национален отбор, но никога не са били близо до испанския. Ако сложим двете нации една до друга и съставим общ отбор от тях, то може би само Ашли Коул и Уейн Рууни от англичаните биха попаднали в селекцията. Дори мястото на Рууни е под въпрос, защото все пак конкуренция в случая му е Давид Вийя.
Това е разликата между Испания и останалите. Повечето национални отбори се чудят: кого да вземем? При испанците е обратното. Там въпросът е: кого да махнем? Примерите са много. В селекцията на Висенте дел Боске дори играчи от класата на Фернандо Йоренте и Алваро Негредо са на пейката. А един Роберто Солдадо от Валенсия дори не попада в разширения състав. Освен това най-скъпият играч в историята на Висшата лига - Фернандо Торес, започна титуляр само 2 от последните 9 мача на Испания.
За Торес обяснение има. Той все пак има очевиден спад във формата, който се случва на всеки. Но какво да кажем за звездата на Челси Хуан Мата, който има само 3 влизания като титуляр за последните 16 мача на Испания? Ами Сеск Фабрегас? Той не се нуждае от представяне, а е титуляр за Ла Фурия само веднъж в последните 12 мача. На световното подаде за гола на Иниеста на финала, но в ЮАР нито веднъж не бе избран в стартовия състав от Дел Боске. Давид Силва понастоящем е играч №1 във Висшата лига на Англия, но преди година на световното бе титуляр само веднъж - и то в злощастния първи мач срещу Швейцария. После не стартира и първите три евроквалификации. "Давид вече не знае какво да направи, че да се дореди до място в отбора", шашна се и бащата на играча.
Но няма как да виним Дел Боске. Колкото и да иска да пуска Давид Силва повече, то отборът му е толкова добър, че просто няма от кого да се лиши за негова сметка. И най-впечатляващото е, че испанската машина гарантирано ще продължи да работи още дълги години напред. Бускетс, Хави Мартинес и Мата са само на по 23 години. Сеск е на 24. Успехите са гарантирани, тъй като в школите се работи добре. В последните 10 години няма по-успешна държава от Испания, когато се касае до младежки и юношески турнири.
Бъдещето е отлично подсигурено, защото Испания в момента е европейски шампион за младежи. Това означава нова вълна играчи, които в близките години са призвани да станат световни звезди. Плеймейкърите Икер Муняин и Андер Ерера тепърва предстои да направят дебюти за представителния отбор, големи надежди се възлагат и на друг младежки национал - Тиаго Алкантара от Барса, който вече игра за селекцията на Дел Боске.
"Гледайки младите, имаме поводи за оптимизъм", казва крилото Санти Касорла. Впрочем погледнете именно него. Касорла е точният тип играч, който олицетворява специфичния и утвърден испански стил - дребен, но техничен, бърз, интелигентен, с поглед върху играта, тактически грамотен... Философията е такава и тя носи успехи.
Англия от своя страна вечно търси пътя към успеха. Могат ли да копират от испанския стил, за да тръгнат най-сетне нагоре? Много е трудно, защото футболната култура на Острова е друга и тя не пасва с испанските разбирания. В Англия (може би с изключение на Арсенал) отборите не са свикнали да задържат продължително топката, както е в Испания. И трудно биха се променили. А и не би трябвало. Преди всичко те трябва да запазят своята идентичност, защото и традиционният британски стил е чудесен за гледане и има своите почитатели. Това, което могат на Острова да изкопират от Испания, обаче е самият начин на работа - спокойствието, добрата вътрешна организация, да има ясни и точни идеи, които да се следват в дългосрочен план. В Испания философията е ясна на всички. И не са само Реал Мадрид и Барселона. Един и същ начин на работа се изповядва в Овиедо, Виляреал, Валенсия и навсякъде другаде - игра с топката в крака, много подавания, контрол върху играта и прочие. Това прави всичко по-лесно. Затова, когато дойде време за подмладяване в националния отбор, то е по-безболезнено, отколкото по другите държави. В момента мнозина се притесняват, че човекът оркестър Шави е близо до оттегляне. Но от притеснения няма смисъл. Санти Касорла бе изтеглен от обичайната си позиция на крило и се справи отлично в зоната на Шави срещу Шотландия. Има и други варианти - Сеск, Тиаго, Ерера, Силва, Иниеста...