Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Едно истинско приятелство

Едно истинско приятелство

05-05-2012 Желю СТАНКОВ

Футболният треньор Димитър Димитров едва ли помни колко пъти точно са се опитвали да го скарат с Христо Стоичков. Когато Херо пое националния отбор, той бе наясно, че трябва да извър??и някакво подмладяване, но нали се сещате, че е въпрос на такт и дипломация да прецени?? кога и как точно да се откаже?? от услугите на най-успелия футболист.
Въпрос на чест на някои сини среди около Херо бе да го насъскат срещу червения Стоичков, но това бе твърде елементарно и за двамата. Все едно да хване?? пъстърва на троха хляб. Може и да стане някога, но едва ли, пъстървата е от най-хитрите и предпазливи риби.
Такъв е случаят и с дне??ните съперници в Бургас. Димитър Димитров започна партньорството си с Христо Стоичков като треньор и капитан. Херо доста деликатно отговаря??е на въпросите за присъствието на побелелия и омаломощен номер осем на терена в един отбор с двамата Петрови от ЦСКА. Тоест, сред феновете се промъкна нагласата, че Димитър Димитров е оставил Стоичков сам да прецени кога да отпадне от националния отбор.
В интерес на истината Христо винаги е говорил с респект спрямо футболния специалист от Бургас. Преди национално ниво, двамата се засекоха за 90 минути на „Българска армия“. През 1998 година Литекс начело с Херо изнесе истинска лекция по съвременен футбол на ЦСКА. Оранжевите поведоха с 3:0 с уникална игра, след което намалиха темпото и Христо Стоичков вкара един гол за червените. Мачът завър??и при този резултата – 3:1 за Литекс, но впоследствие заради нередовно участие на Радостин Ки??и??ев хората на Херо изгубиха служебно. Още тогава завърналия се от Европа Стоичков знае??е, че в България изгрява треньорския гений на Димитър Димитров. От тогава номер осем винаги говори с уважение и респект за Херо като незаобиколим фактор в българския футбол през следващите години.
Какъвто и тежък характер да е Стоичков, той няма??е как да каже нещо ло??о за на??умелия и видимо кадърен млад треньор. А пък Херо бе наясно, че все още е твърде малък, за да си позволява да влиза в конфронтация с футболната легенда.
Поради особеностите на българския спорт като цяло и размиванета на постове и отговорности Стоичков и Димитров бяха ръка за ръка в националния отбор, ту като единия помощник на първия и обратното, ту като единия директор на първия и обратното, ту като … няма значение. В един момент Димитър Димитров бе нещо като надзорник, нещо като ??апка на Христо, който бе назначен за национален футболен селекционер, но бе ясно, че тази работа него или твърде рано другарите му от САЩ 94 (началото даде Батето Славков) се опитаха да го употребят като треньор с ясното съзнание, че още е млад и зелен за скок в дълбоките води.
Въпреки, че сега двамата са колеги, не се опитвайте да ги затваряте в една стая с условие да си говорят за тактика в продължение на 24 часа. Много е вероятно обаче Херо и Стоичков бързо за преминат на други хоризонти като препускат от тема в тема без да засягат тънкостите на играта футбол. Защото откакто са се запознали, те си помагат първо като хора, а след това са другите подробности. А в дне??ния лицемерен свят подобни отно??ения не се наблюдават често. Ето за такива като тях е измислено кли??ето, че с изключение на 90 минути, в които нека победи по-добрия, те си остават приятели.
Христо Стоичков е един от първите, които звънят на Митко Димитров, когато Херо получава ло??ата диагноза. Христо е кратък и ясен: заради него е готов да отвори дори най-дебелите врати, ако ще да се намират и на другия край на света. А това, изречено от устата на най-популярния българин на планетата, значи много.
Затова когато днес двамата се прегърнат на тъчлинията на стадиона в Бургас, да знаете, че това не е обикновен поздрав между треньорите на Черноморец и Литекс.