Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Един ден редом  до кралете

Един ден редом до кралете

01-08-2012 Хари ЛАТ??ФЯН На?? пратеник в Лондон

??ли как дребно объркване може да остави спомен за цял живот


Чувал съм какви ли не легенди за „Ол ??нглънд Клъб”. Разкази за величието и историческата тръпка, която обзема човек, още със стъпването в комплекса. ??стината е, че единственият начин да осъзнае?? колко вярно е това, е като го преживее??.
Кортовете на митичния „Уимбълдън” са разположени в югозападен Лондон. Около тях – прекрасни самостоятелни къщи на два етажа. Всяка една от тях обагрена в зелено, с райграс отпред. Някои дори си имат собствени мини-кортове, естествено тревни, а други разполагат с малки басейни. Големи масивни постройки няма къде да се видят, а аристокрацията те лъха с всеки дъх, който поема??. Автобусът за медии прави последен ляв завой и ето, че вече сме пред огражденията. Масивна комбинация от камък и метал разделят улицата от кралския комплекс. Там, където са играли величия от ранга на Борис Бекер, Джими Конърс, Андре Агаси, Пийт Сампрас, Щефи Граф, Мартина Навратилова и още, и още...
След като минавам задължителната проверка на багаж, която съпътства абсолютно всяко влизане в което и да е било съоръжение на олимпийските игри, правя и първите си крачки в предварително описания ми като най-красив и величествен тенис комплекс в света. Не съм бил на кортовете в Австралия, САЩ или Париж, но влизайки в „Ол ??нглънд Клъб”, предполагам, че мога да се съглася с това определение. Не мога да повярвам, че има по-историческо и впечатляващо място от „Уимбълдън”. Естествено, сега надписите и логото на третия турнир от Големия ??лем липсват, поради факта, че на олимпийските игри имената на съоръженията се променят, за да не се прави безплатна реклама. Но и няма нужда тези надписи да присъстват. Всеки знае къде се намира и до кои кортове е на път да се докосне....
Първата задача, която съм си поставил, е да обиколя целия комплекс. Оказва се, че ми отнема доста повече време, отколкото съм предполагал. Кортовете са толкова много, а Централния и първия са толкова забележителни, че наистина ми е трудно да повярвам, че това място съществува повече от 100 години. През 10-ина метра са поставени будки, в които се продават сувенири, напитки, храна или традиционни местни сладоледи с вкус на... моркови. Лудницата, която обгражда човек тук, наистина е уникална. Тълпата е толкова многобройна, че трудно може?? да се ориентира?? къде точно се намира??. Потокът от хора, всеки облечен в екип на своя любимец, е страхотен, а усмивките не слизат от лицата им. Ако някой се чуди кой тенисист се забелязва най-често, то отговорът е бърз и елементарен – Роджър Федерер. Сяка?? не се намира?? на олимпийски игри, или на „Уимбълдън”, а си на дома??ната сцена на ??вейцареца. Той е на абсолютно всеки метър, а може би и на по-близко разстояние. Логото му RF те обгражда, а манията по 17-кратния носител на титли от Големия ??лем е наистина уникална.
След като се отърсвам от първия момент на стъписване, ре??авам да намеря кортовете, на които трябва да играят българските тенисисти – Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Докато се ориентирам в обстановката попадам случайно на тренировка на Анди Мъри. Е, очаквах да има много хора, но чак пък толкова... Шотландецът е единственият, който може да се конкурира с ФедЕкс по подкрепа тук. Единствената причина за това е дома??ната сцена, но тя е напълно достатъчна. Чудя се как тренира този човек!? Кортът е заграден с платнена 70-сантиметрова преграда. Потокът от хора, който преминава покрай него е постоянен и не секва. Тези, които са се застопорили до корта не спират да снимат и да коментират. Абсолютно никакъв ??анс за концентрация от страна на Мъри. Предполагам, че е свикнал, защото ако не е, то по-добре да се откаже от тренировките си, след като те се превръщат в нещо като цирково изпълнение.
Застоявам се няколко минути и продължавам обиколката си. Намирам и корт №11. Там трябва да играе Цвети (б.а. - за съжаление тя игра и загуби от Пенета, а след това сама призна, че разконцентрирането на тези странични кортове е пагубно). Кортът е на едно от най-неприятните места в комплекса. До него има заведение, преградите са ниски, а трибуните на практика те правят част от мача. Наистина тук може?? да усети?? как се чувстват самите тенисисти. Едва ли не те играят в задния ти двор... Уникално е как става?? съществена част от срещата. Едно кихане и може да предизвика?? двойна гре??ка. За зрителя това е страхотно предимство, но ако се постави?? на мястото на тенисиста – това вече е друга бира. Но за това е „Уимбълдън” и за това този турнир се печели от най-големите. От тези, които могат да свикнат с атмосферата и да се приспособят най-бързо.
След като обикалям комплекса и вече съм се ориентирал в обстановката (за това ми трябва около час и половина), ре??авам да вляза на Централния корт. Едно от момчетата ми казва да мина през врата, която мен самият ме усъмни, че води до трибуните. Оказа се, че първото ми чувство е напълно вярно. Попадам некъдето трябва. Вместо да стигна до местата за сядане, аз се озовавам в меката на „Уимбълдън” – тунелът на ??ампионите. Една огромна случайност ме прати на място, на което мнозина само са си мечтали да бъдат. Снимките покрай мен ме карат да настръхна. ??мената на толкова много легенди са изписани на специални табла, а след като минавам около 30 метра, попадам в залата с трофеите. Двама охранители ме гледат странно, но нищо не казват. Заставам пред титлите на мъжете и жените, гледам ги със страхопочитание. Наистина са уникални. Тръпката е неописуема, а сърцето ми бие толкова бързо, че едва успявам да поема въздух. Трансът ми е прекъснат от въпрос – „какво правите тук?” Обяснявам, че искам да отида на трибуните и хората любезно ме отпращат по обратния път и насочват накъде точно да поема. Случайността обаче ще остави спомен в мен завинаги.
В следващите няколко часа, които изкарвам в „Ол ??нглънд Клъб”, се срещам отблизо с Роджър Федерер, Аранча Санчес Викарио, Хуан Мартин дел Потро, естествено Цвети и Григор, Серина и Винъс Уилямс, Даниела Хантухова, Новак Джокович и Ана ??ванович, и още, и още... Всички ми се виждат толкова човечни и земни. Няма надути физиономии, няма изкуствени усмивки. Наистина невероятни хора – истински звезди, които те карат да се чувства?? равен с тях, макар да знае??, че тяхното ниво е много високо. А като се замисля за на??ите псевдо герои в България, които не могат да ритнат топката по стадионите... Но нека не разваляме прекрасния вкус и да останем още малко на „Уимбълдън”. Да се почувстваме още няколко минути като кралете. Защото реалността скоро ще се промени, колкото и да не ми се иска.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар