Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Дуетният експеримент в ЦСКА приключва с провал

Дуетният експеримент в ЦСКА приключва с провал

10-02-2012 Тема спорт

Преди години братя Аргирови си отиваха като дует. Най-малкото защото бяха близнаци и пееха запомнящи се естрадни ??лагери. ??ма и други запомнящи се дуети в родната музикална история. Дует Ритон – голями сладури, особено Ритонката. Лили ??ванова и Асен Гаргов не ги помня много добре, ама разправят, че и те си отивали много на сцената. В ??талия Ал Бано и Ромина Пауър също си бяха лика прилика. Айк и Тина Търнър също, макар в края да си размениха по някое кро??е.
Във футбола обаче дуетите почти нямат успех. Поради това не са и толкова разпространени. В края на 90-те Ливърпул направиха някакъв експеримент с дуото Рой Евънс – Жерар Улие и се строполиха. Шведите пък подходиха за кратко по този начин и към националната си селекция – също не бяха доволни. Абе, явно не става. Но преди няколко месеца в ЦСКА ре??иха да възродят тази традиция. Но представете си, след като не е проработило при англичаните и при ??ведите, то как може да се очаква да проработи у нас? Още повече и в ЦСКА, където цялата близка история от началото на демократичните промени до днес е меко казано объркана. Но все пак на „Армията” създадоха някакъв хибриден дует, който ден след ден скърца??е, вместо да произвежда хубави ??лагери. До момента в който


Пената и Дуци
заприличаха на
Годзила срещу
Биоланте.

Не вън??но разбира се. ?? двамата са далеч по-симпатични от мутиралите динозаври. Не знам дали помните този класически японски комикс, но си представете две чудовища, които са се счепкали, ру??ейки всичко под нозете си. В комикса това са сгради, коли, хора. В ЦСКА това са ??ансовете на отбора за титлата.
Предварителния план бе, този анализ да представлява следното: кой от двамата каква функция изпълнява в отбора, кой води тренировките, кой прави разборите, кой води мачовете. Абсолютно неизпълнима задача. Поради една проста причина – ситуацията се мени постоянно, а и самите главни герой не са докрай наясно с всичко това. Разликата между сутринта и вечерта в лагера на ЦСКА е толкова огромна, сяка?? говорим за два коренно различни клуба. Босът на червените Димитър Борисов вече посети отбора в края на първия му подготвителен лагер в Гърция. Говори се, че най-сетне там е бил въведен ред. Ти прави?? това, ти онова, ти отговаря?? за това, а ти носи?? отговорност за онова! Точка по въпроса. Това е трябвало да бъде окончателното разпределение на ролите. След като месеци наред фенове, журналисти и самите играчи и служители в щаба се чудеха кой всъщност какъв го играе. ?? тук изобщо не изпадаме в анализиране качествата на Димитър Пенев и Драголюб Симонович. ?? двамата имат някакави качества. На места те са взаимнодопълващи се. Единият носи белезите на по-старото поколение. Няма как да видите чичо Пенчо с лаптопа в ръка, ровичкайки се из някакви нови футболни програми и схеми.

Той си ходи с
намачканото листче,

леко повдигайки очилата. Ако има кой да перефразира думите му, може да се научат много неща. Пенев е опита, Пенев е България от САЩ`94. Той е преживявал такива буреносни периоди в Борисовата градина, че морето му е до глезените. От другата страна е сърбина, който е амбициран, съзнавайки, че само днес и само ЦСКА е единственият му ??анс. Дуци няма амбицията да пробие на футболния фронт в родината си, той знае, че името му е известно най-вече в България. Голяма част от останалите водещи отбори, поне на този етап са невъзможна сцена за него. ЦСКА може да бъде последният му ??анс изобщо. Което в много моменти го кара за избързва, да иска да накъса листите на календара, да прескочи месеци и години. Периоди в които се трупа опит, трупа се респект. Най-малкото защото той няма химическата връзка с ЦСКА. 36 минути игра не са достатъчни. Симонович просто обърка темпото. Пената е лежерния, мъдрия, макар и с остарели разбирания. Дуци е бързака, който търси пролуки навсякъде и това го води единствено до гре??ки. Сблъсъкът е налице – две различни категории, но и двете борещи се за по-голямо влияние в отбора. ??грачите и останалите от щаба ежедневно изпадат в конфузната ситуация,

да не знаят на кой
бог да се кланят.

По този начин планираната работа се забатачва, времето минава, пролетния дял чука на вратата. ?? рискът е твърде голям, когато вратата се открехне, да заварим къщата на ЦСКА безразборно разхвърляна.
Ако трябва поне малко да спазим заръката за този текст, нека нахвърляме какво се случи до момента. Но с ясното съзнание, че до утре картинката може да е съвсем различна. По време на тренироивъчния процес, Симонович често нахлузва анцуга и влиза на терена. Той задължително фигурира в игрите в квадрат, по-рядко в двустранните игри. Поведението му е на човек, който с все още запазените футболни умения за неговата възраст, желае да покаже близост, да демонстрира лично на всеки един от играчите какво се иска от тях. Това обаче е присъщо за един асистент треньор, не за стар??и. Много от световните треньорски примери показват съвсем друг маниер на водене на тренировката. ?? той съвсем не е свързан с място на самия терен. В същото време Стратега стои край тъч-линията. По време на заниманията почти не се обажда. Нахвърля задачите в самото начало и следи. Не е много ясно обаче, кой от двамата е задал необходимите заръки за деня на кондиционните специалисти. Тук също забелязваме постоянна смяна на караула. ??два поредния мач. Може само да гадаем как точно се определя състава, но и там се долавят искрици на напрежение. ??ма непотвърдена, неофициална информация, че разборите също се редуват –

веднъж ги прави
Пенев, друг
път Дуци.

Винаги съм се питал, какво ли е в главите в този момент на хора като Жуниор Мораес, на новодо??лите Присо и Анисе, на кондиционния треньор Роко Перота. Как те изобщо асимилират тази цялата двойнственост? Колкото до самия мач, нека припомним творческото начало на дуета. Няколко седмици медиите се занимаваха с това дали на съответния двубой от А група Симонович ще седне на пейката или не. ??стерията в специализираните спортни издания бе достигнала нива, съизмерима с тази седмици по-късно, дали е трябвало жената на Плевнелиев да бъде до него на клетвата или не. Дуци май седна най-накрая на пустата пейка, та поне да кротнем. По време на контролните мачове отново се наблюдава??е вариативност на скамейката. Абсурд е да направи?? извод на базата на някакво дълготрайно наблюдение. Все едно да изстреля?? бялата топка в началото на игра на билярд и да знае?? в коя дупка точно ще попадне първата цветна топка. Невъзможно. Така че, тук някъде трябва да приключим с детайлизирането около ролите на двамата в целия процес от – до. Ясно е само следното – това с „Вървят ли двама...” има положителен край единствено в естрадните ??лагери, за които вече си спомнихме. Не и във футбола.
Оказа се, че въпросното посещение на Димитър Борисов на лагера в Гърция преди двайсетина дни, не е дало искания резултат. Наложи се повторно идване на боса. Този път в Турция. ?? пак, в ролята на някакъв архитект, който казва къде ще бъдат подпорните стени, къде ще са гредите на сградата, къде ще са прозорците. Всичко това поради една единствена причина – домът на ЦСКА да не вземе да рухне точно преди подновяването на ??ампионата. Второто поредно наместване на пластовете обаче би трябвало да означава, че то ще бъде последно. За н-ти път уточняваме, че не влагаме никакъв индивидуален подход и към двете личности. Подходът трябва да бъде само един – към клубът ЦСКА. Дуци ли ще е главатаря, Пената ли, Зафето ли, Роко ли, Асен масажиста или Киро администратора – на този етап това няма никакво значение. Трябва да е един. То иначе до ден дне??ен в Ливърпул щяха да трупат отличията и светът няма??е да е чувал за „ерата Фърги”. Първо трябва

да се сложи край на
двувластието в
съблекалнята,

след това да се прецени това ли е името за титла и после за Европа. ??зключително елементарно звучи и като план и като възможност за изпълнение. Защото не е изключено ??ансовете за титла на ЦСКА да бъдт пропиляни като изпята песен. Дори и да е красива, като дует между Орлин Горанов и Кристина Димитрова. За тях светът е за двама, там са си „ти и аз”, ама в ЦСКА мястото на треньорската пейка е едно. За него трябва битка, но не с подобни средства. Не и на гърба на самия отбор.
С годините сме изчерпали всякакви поговорки по света по отно??ение на ЦСКА. Няма как да минем без това и този път. Но сега ще се върнем към първа страница от сборника, към най-простичките, към най-популярните, но често и най-правдивите. Видно е в последните няколко часа, че главния архитект пак е запретнал ръкави и сам е подреждал разбърканите основи на къщата. Забил е някой и друг пирон. Дали в главите, дали някъде другаде. Ако и сега не стегне, няма вече кога. Двама се карат, някой трети ще спечели неминуемо. Моментът е назрял точно за нещо подобно. Тогава Димитър Пенев ще остане с един опит за нова слава по-малко, а Драголюб Симонович единствено с нереализираните си амбиции. Аз лично съм по-скоро песимист, относно възможността скърцащите зъбчати камъчета на Пената и Дуци да бъдат поляти с малко масло и да заработят тихо, леко и безпроблемно. Вече има натрупана прекалено много ръжда между тях. Тя пречи. Ако в продължение на няколко месеца някой е вярвал, че в крайна сметка идеята за дуото „Пенев и Симонович” ще проработи, то последните няколко седмици категорично отхвърлят тази възможност. За огромно съжаление на различните видове футболни, тактически или треньорски качества които всеки от тях притежава в по-голяма или по-малка степен. Но които в тази конфигурация просто не могат да излязат наяве. Единият пречи на другия, втория пречи на първия. Както и да ги разместите като разположение в схемата. Резервната скаймека е прекалено къса за двама треньори. А знаем какво се случва на отбор, чиято резервна скамейка е къса.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар