Другият Радуканов

Треньорът на ЦСКА все повече говори за концентрация и все по-малко за футбол


Милен Радуканов е истински щастливец за това, че най-близките мачове на ЦСКА са елементарни, освен ако самия той не си ги направи сложни. Също така за него е много важно, че през тази седмица той и неговия отбор остават малко встрани от водещия информационен футболен поток. Националният отбор сменя треньора, вечния враг Левски ще гостува на Лудогорец, а някои хора още си чешат езиците с някакъв мач на стадион „Славия”, който всъщност не бил точно мач и така нататък.
ЦСКА не е сред водещите новини. Там хората си тренират и чакат съерника си Видима Раковски. Дали ще е с 3:0 или с 5:0, победата на червените не буди съмнение, а и никой не го интересува как точно ще бъде постигната, важни са трите точки.
Това последното щеше да е истина, ако последната медийна проява на щастливия Милен Радуканов не ни подсказа, че той вече не е същият. А той не е същият, защото ситуацията в ЦСКА вече е малко по-различна от тази през пролетта, когато в Борисовата градина всичко беше цветя и рози, футболистите въртяха колела и играеха аеробика, правеха някакви акробатики след като вкарат гол, а самия Радуканов не спираше да показва 24-каратовата си усмивка. Те бяха задружен колектив.
Ех,

ако можеше тази
идилия да няма край,

времето да е все така слънчево и те да пляскат с ръце и да се прегръщат като онзи неразделен клас от песента на „Тоника СВ”, щеше да е невероятно готино.
Само, че се оказа, че големия пролем на Милен Радуканов е, че е изведнъж той се оказа направо в ЦСКА. А се вижда, че съдбата малко е избързала и то не заради това, че някой поставя под въпрос треньорските му качества, той някак си изведнъж сега поглежда нагоре и осъзнава, че е в нещо като Манхатън и всичко наоколо е толкова високо и величествено.
Ето, онзи ден единия от собствениците се изпъва и казва, че отбора не играе добре и по-точно на него не му харесва. Иво Иванов бе достатъчно деликатен и дипломатичен. Ако беше Тодор Батков щеше да ни залее с поговорки за влака и за поръчителя на музиката.
Преди това и Митко Борисов леко подхвърли нещо подобно, че ЦСКА трябва да подобри играта си.
И изведнъж това се оказаха непознати пътни знаци за Радуканов, който на всичкото отгоре трябваше да се съобразява и с други препядствия по пътя. Напролет беше лесно, с наличния потенциал Милен успя да събуди заспалия ЦСКА, подреди добре играчите, вероятно им каза два-три вица и ги дари с настроение.
През лятото той като че ли не усети, че електронната игра го е пратила на следващо ниво, където всичко е по-трудно и действията се развиват по-бързо, лошите стават все повече и по-яростни, а добрите не смогват.
Сега в съблекалнята на армейците има му добавено качество, което значи, че от този момент нататък и отбора трябва да вдигне квалитета си, а това на този етап не го виждаме. Обстановката и целите изискваха това добавеното качество, което струваше пари, а понеже не става дума за машини, а за живи хора, се предполагаше, че Радуканов трябва да се справя с трудни характери. Скъпите футболисти не са лесни за управление, а когато те са и в повечко, е необходимо част от тях да остават на резервната скамейка.
Това, което се случи със Зику е показателно. Радуканов трябваше публично да изтърпи унижението да се обяснява на ядосаната румънска звезда. Това го има навсякъде, да не си мислите, че треньорите в Европа не срещат подобни труднисти. Само, че след това те знаят какво ги очаква – поне 100 пъти трябва да отговорят на въпроса защо еди кой си играч не го е поздравил при смяната. А нашия Милен отбягва подобни питания – трябвало да си останат в кухняна. Не, никаква кухня, никакъв хол и никаква спалня. Той е треньор на ЦСКА и подобни казуси не трябва да бъдат пращани на боклука. И колкото по-бързо обясниш на медиите какво си предприел във връзка с инцидента, толкова по-добре. Иначе има опасност въпросите да станат не сто, а петстотин.

Ситуацията със
Зику не е фатална.

Платини също е кофти характер и иска постоянно да му се повтаря колко е велик и незаменим, а ще настъпи момент, в който и той ще излезе от форма и мястото ще е до Радуканов на скамейката. Ами на зимната пауза нали пак ще се прави селекция, нали пак ще има някой скъп и опърничав. Радуканов тогава какво ще прави.
До тук май изобщо не стана дума за футбол. И то е защото напоследък треньорът на ЦСКА отбягва да говори по чисто футболни въпроси. Питат го дали беше надигран от Берое, той се скъса да повтаря, че така се ставало шампион, стъпка по стъпка, днес 1:0, утре 2:1 и така докато не свърши първенството. Да, хубаво е, че Радуканов не е забравил, че всяка победа носи три точки, ние също сме наясно с правилата, но въпроса беше да той обели някоя дума от спортно-техническо естество. Упрекът беше, че скъпата му селекция е пазила резултата срещу евтинията на Стара Загора. Излиза, че това е проблем на собственика, а Милен просто е прибавил нови три точки към аткива на ЦСКА и вскичко друго няма никакво значение.
Тенденцията е, че от известно време насам наставникът на червените избягва да се замесва в дискусии на тема футбол. Репертоарът му вече наподобява този на синия Ясен Петров. Радуканов непрекъснато работел. В края на седмицата обяснява как се скъсал от бачкане, а в неделя ни анонсира, че следващите 7 дни му предстои много работа. Все едно останалите треньрори в А група не работят, а решават кръстословици.
Също така наблюдаваме, че самия Радуканов усеща как губи почва под краката си, как колената му леко започват да омекват, а това стана около мачовете със Стяуа, които бяха загубени следствие на неумението на треньора да реагира адекватно спрямо ситуацията на терена. Голям късмет е, че много малко хора от червеното футболно общество му скочиха „на първа”. Стяуа си е Стяуа, но това бе вероятно най-слабата формация на рюмънския гранд в последните години. А а и нали Радуканов признава само резултата, а не играта. В случая той беше и надигран и отстранен и е цяло чудо, че никой не му поиска оставката, защото за ЦСКА всяко отпадане от Европа на ранен етап, означава провал.
Както и да е, важно е да гледаме напред. Колко напред обаче е погледа на Милен Радуканов. На този етап той не засяга гробални теми като за това как вижда развитието на ЦСКА след година-две, какви ще бъдат приоритетите му за зимната и следващата лятна селекция, когато евентуално ще атакува Шампионска лига. Дали ще е добре следващото лято да добие опит в група на Лига Европа и после да добави още класа за пробив в по-големия турнир. Нищо не е ясно, такива неща не се обсъждат изобщо.
Целта на Радуканов на Нова година все още да е треньор на червените, но това е по-скоро мечта. После идват три месеца хихо-хахо, когато няма да има официални мачове, напрежението ще е изостанало в топлите месеци.
И сега стратегията на Милен е мач за мач, а всеки мач е три точки, което си е чиста проба издребняване, а това не го очаквахме от Радуканов. Прогнозите бяха той да се развие още повече през лятото, да мисли мащабно и да действа по-твърдо. Вместо това той не може да се овладее (справка – избухването след гола срещу Черноморец и онзи ден в автобуса, когато обясняваше, че не е питал пресаташето дали може да говори след пресконференицията), прави селски номера с бавенето на времето посредством криене на топки и т.н.
Много е вероятно ЦСКА да е новия шампион на България. Дори е по-вероятно, отколкото Левски и Лудогорец накуп и коефициентите на букмейкърите показват точно това. Само, че проблема на Радуканов е да направи и добър отбор, а не по стойчомладеновски само да брои точките и победите и да се ядосва на неудобни въпроси. Възможно е Милен да цели умишлено такова поведение и такъв имидж – публиката на ЦСКА обича някой да говори твърдо и самоуверено, пък дали това ще има покритие, не е толкова важно.
Вече няма правилен футбол и забавление. Сега вече победите се дължат на концентрация, мотивация и себераздаване, а неуспехите – на липсата на тези компоненти. Колко елементарен бил футбола, а хората напразно чертаят схеми, променят постройки...