Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

Гранде Торино умря на Суперга и не възкръсна

Гранде Торино умря на Суперга и не възкръсна

26-02-2012 Тема спорт

Торино е петият най-успе??ен отбор в ??талия със 6 титли, след Ювентус (27), ??нтер (18), Милан (18) и Дженоа (9). Гранатовите обаче са първият суперотбор на Апенините. Преди биковете да установят доминацията от началото на 40-те години на миналия век, и други отбори са правили победни ??ампионски серии. Дженоа печели 6 титли за 7 години (1898-00, 1902-04), Про Верчели пък има 5 титли в 6 години (1908-09, 1910-13). Точно преди серията на Торо градският съперник Ювентус постава рекорда от 5 поредни титли (1930/31-1934/35), който е изравнен 70 години по-късно от ??нтер (2005/06-2009/10). Много от рекордите на онзи тим изглеждат недостижими и до днес, неслучайно той е наричан Гранде Торино. Трагичната смърт при самолетна катастрофа слага край на това явление и до днес биковете не могат да се съвземат от този удар.
Дне??ният тим е създаден на 3 декември 1906 г. в бирарията „Voigt” от обединението на отцепници от другия градски тим Ювентус с ФК Торинезе и с участието на бъдещата треньорска легенда Виторио Поцо. ??наче корените на биковете са още по-далече във времето, явявайки се приемник на ??нтернационале (1890), ФК Торинезе (1894) и Джинастика (1897). Торино печели скандално първата си титла през сезон 1926-27 г. Тогава първенството е на групов принцип и след доказано уреден мач срещу Ювентус (2:1), необходим на гранатовите да изпреварят в крайното класиране Болоня, титлата е отнета. Следващият сезон обаче всичко е наред и скудетото се появява на екипите.
Привържениците на Торо трябва да чакат 14 г. за следващата титла, но чакането си заслужава. Защото на сцената се появява Гранде Торино. През сезон 1939/40 г. гранатовите завър??ват пети след ??ампиона ??нтер. Президентът Феручо Ново сменя на поста инженер Куниберти и това се оказва повратната точка за клуба. Селскостопанският индустриалец е щедър меценат и отличен администратор, а заедно с помощта на фамилиите Яни, Елена и Спероне полага основите на супертима. Следващият сезон Торо завър??ва седми след Болоня, но до??лият за рекордните за времето си 50 000 лирети от Варезе Франко Осола става голмайстор ни тима с 15 гола в 22 мача. Лятото на 1941 г. са привлечени Менти (Фиорентина), Ферарис (??нтер), Бодойра, Борел и Габето (и тримата от Ювентус). Начело с унгареца Андрея Кутик Торо фини??ира втори след Рома, но с най-резултатната атака (60 гола).
Президентът Ново не е доволен и привлича още попълнения – Лоик и Валентино Мацола (бащата на Сандро Мацола е смятан за най-комплексният офанзивен италиански халф за всички времена) от Венеция, Гредзар от Триестина, а на мястото на Кутик треньор става Яни. Първенството започва зле с 2 поредни загуби, последвани от 5:2 в дербито срещу Ювентус. В края Торо изпреварва Ливорно с точка, а ре??аващия гол срещу Бари вкарва Мацола. Торино става първият италиански отбор с дубъл, печелейки купата с уникален рекорд – 5 от 5 победи (срещу Анконетана, Аталанта, Милан, Рома и Венеция) с голова разлика 20:0!
Следващия сезон бомбардировките по време на Втората световна война налагат промени в първенството и в крайна сметка изненадващо титлата на т.нар. Висока ??талия печелят пожарникарите от Специя след 2:1 срещу Торино. Дълго време тази титла не бе призната официално, чак преди няколко години федерацията я узакони.
През сезон 1945/46 г. биковете печелят титлата с 3 т. пред ??нтер. В следващия хегемонията на Торо се затвърждава – 17 мача без загуба (14 победи), тимът се забавлява на терена, мачкайки съперниците, отбелязвайки 104 гола (средно по 3 на мач), а капитанът Валентино Мацола става капоканониере с 29 попадения.
През сезон 1946/47 г. е не само най-добрият Торино в цялата му история, но и може би най-силният отбор в ??талия изобщо. Голмайсторската титла е спечелена от Бониперти (Ювентус, 27), но след него са Мацола (25) и Габето (23). Следват рекордите на биковете – най-много точки (65 от 40 мача при 2 за победа), най-голяма разлика от втория (16 т. пред триото Милан, Ювентус и Триестина), най-убедителна домакинска победа (10:0 срещу Алесандрия), 29 победи от 40 мача, най-дълга серия без загуба (21 мача, 17 успеха и 4 ремита), най-много спечелени точки у дома (39 от 40 възможни), най-много отбелязани голове (125), най-малко допуснати голове (33). Някои от тези постижения са неподобрени и до днес.
Сезон 1948/49 г. торинци са с нов треньор – англичанинът Лесли Лийвсли. При преполовяването на турнира биковете делят първото място с Дженоа. На 30 април Торино, с 4 точки преднина, прави прецизно 0:0 като гост на ??нтер. Поредната титла е в кърпа вързана, а отборът остава в Милано. Причината е, че на 3 май тимът е поканен да изиграе бенефисен мач срещу Бенфика в Лисабон в чест на капитана на орлите Жозе Ферейра, който прекратява кариерата си.
Португалците печелят с 4:3, а на следващия ден самолетът FIAT G 212 трябва да върне италианците у дома. След междинно кацане в Барселона аеропланът необяснимо се насочва към Торино. За тази мистерия се носят легенди, в това число и за избягване на митническа проверка. По план самолетът трябвало да кацне на „Малпенза” край Милано и там го чака клубният автобус. Времето е ло??о, облачно, вали пороен дъжд с гръмотевици, а видимостта е нулева. В 17:05 часа самолетът се блъска в базиликата Суперга на едноименния хълм край Торино. Всички загиват - 4-членният екипаж, 6-а ръководители на тима, 18 футболисти и 3-а журналисти, в това число Ренато Тозати, чийто син Джорджо също прави забележителна медийна кариера. Торино доиграва последните си мачове с младежкия тим, същото правят съперниците им и титлата е узаконена.
На Суперга загива реално националният тим на ??талия. По времето на Гранде Торино биковете са гръбнак на скуадрата и в 12 мача записват 9 победи, реми и 2 загуби при голова разлика 37-19. през този период ??талия громи с 4:0 ??спания, с 5:2 Швейцария и с 4:1 Португалия. В срещата срещу Унгария (3:2) през 1947 г. като титуляри излизат 10 от Торино плюс вратаря на Ювентус Сентименти. Така реално ??талия губи възможността да защити световната си титла от 1938 г. при подновяването на мондиалите през 1950 г. в Бразилия.
След трагедията отборът никога не достига и частица от постигнатото от Гранде Торино. Гранатовите чакат 27 г., за да спечелят последната си до момента титла. През сезон 1975/76 г. Кастелини, братята Сала, Дзакарели, Пуличи и Грациани стигат до сладък триумф, измъквайки скудетото с 2 т. пред Ювентус. Последният трофей изобщо е Купата на ??талия през 1993 г., спечелена в един луд финал срещу Рома. След 3:0 в Торино Маркеджани, Анони, Муси, Агилера, Шифо и Силенци страдат за 2:5 на „Олимпико”, за да вдигнат трофея. Година по-рано Торо се разминава с възможността да спечели Купата на УЕФА. На „Деле Алпи” Лентини, Мартин Васкес, Казагранде и компания стигат до 2:2 срещу водения от Ван Гаал Аякс, след което правят само 0:0 в Амстердам. Успехът за купата Митропа през 1991 г. е твърде незначителен, имайки предвид маргинализирането на турнира.
След 29 години в елита, през сезон 1988/89 г., Торино изпада. Оттогава биковете се превръщат асансьор между Серия А (12 сезона) и Серия В (10 сезона). В момента Торо е лидер във втората дивизия и с ??ансове за директна промоция.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар