Гонзо покри критериите за ББ*

С наближаването на естествения процес по демитологизирането на Георги Иванов–Гонзо някак нормално бе той напълно да покрие критериите на ББ – безподобно безочлив. Или безогледно безпардонен, думите нямат особено значение. В България често неподготвените за предизвикателствата на съдбата хора стигат до ББ и това е един тъжен процес, който обаче силно влияе и на общественото здраве. Индивидите ББ страдат от липса на правилна самооценка, от завоалиран комплекс за малоценност и инфектират цялата среда със своето безподобно безочие, безогледност и безпардонност, като нанасят непоправима вреда върху исконни добродетели като морал, етика, неприкосновеност на личното пространство. Все неща, върху които се гради общественият договор. Всъщност заразата ББ отдавна се е превърнала в основното заболяване на държавата, която задушава нормалността. Отсъствието на реални, константни критерии създава вакуум на ценностната система, което се запълва от присъствието на псевдогерои, които по правило се приемат за самоизградили се авторитети.
Георги Иванов е типичен пример на неподходящ избор в неподходящото време. Но и закономерност, защото в изграждането на цялата митология около него с годините се наслояваха доста неистини. Повърхностно погледнато, той може да бъде поставен спокойно в категорията „употребен и изхвърлен”, което би довело дори до появата на симпатия към неговата лична драма. Нещата обаче в неговия случай не са точно такива. Без никакво съмнение той позволи да бъде протежиран от Машиниста, но това не бе само проява на наивност. При Гонзо с годините се наслояваше все по-голямо несъответствие между неговата лична представа за собствената му значимост, съпоставена с отсъствието на реални футболни резултати.

Създаден бе един фалшив герой

В общественото пространство и в частност в медийните отзиви Гонзо незаслужено се ползва със статута на идол, кумир или легенда. По сравнителни признаци е сравняван с образци от предишни поколения, но с пълно пренебрегване на фактите. Дори се създаде клишето, че легендите на Левски не бива да се карат. Ей, Богу, каква легенда е Гонзо! Някак естествено той бе поставен в една редица до Гунди, Сираков, Искренов и всички останали наистина реални идоли и легенди, а дълго прикриваната истина е, че кариерата му не отговаря и на минималния брой постижения и резултати. Едва ли има друг футболист в историята на Левски, който да е получил толкова много като признание на базата на само един гол. Парадоксално е и дори абсурдно, но цялата непреходна слава на този фалшив герой се дължи на един гол в последната минута. В мач, който дори да бе завършил наравно, Левски пак щеше да стане шампион на България, ако въобще в този факт се съдържа някаква особена героика. Оказа се обаче, че този гол бе достатъчен, един неугледен футболист да придобие статута на икона. Да го сравним бегло с предходните легенди. Гунди – няколко страхотни мача за Левски в Европа, участник в три световни първенства, главен герой в най-култовия мач с ЦСКА, завършил 7:2, автор на гола на „Уембли”. Всеки един левскар трябва поне веднъж годишно да гледа филма за него и специално откъса от мача във Флоренция. Спрямо това, което Гунди твори на терена, Гонзо не притежава и една хилядна от неговия талант.
Сираков, другата алтернатива. Участник на две световни и едно европейско първенство. Голове срещу Италия и Аржентина. 14 години неизменна, съставна част от най-успешния национален отбор на България. С Левски като футболист стига до четвъртфинал в евротурнир. Главен герой в знаменитата победа над Рейнджърс. Четири гола срещу ЦСКА за култовото 7:1. Гонзо не притежава и една стотна от таланта на Сираков. Къде е той до тези титани? Головете срещу ЦСКА, в Европа с Левски пълна нула, в националния отбор пълна нула. Какъв кумир, какъв идол, каква легенда!? Той дори няма един голям мач, какъвто направи забравеният вече Мишо Вълчев срещу Щутгарт - шампионът на Германия. Всичко при Гонзо е пълен фалш. Рен, Газиантеп, Самсун, Риека, това е неговата легендарна биография! Той дори не взе участие в европриказката на Левски от 2006 година.
Отговорът на въпроса „защо Гонзо се облагодетелства от незаслужения статут на легенда?“ е пределно ясен. Направи се на базата на спекулация с чувствата на синята футболна общност. Този клуб винаги е произвеждал титани, някак от само себе си при липсата на опции през последните 15 години се създаде и първият фалшив герой. Нормално и разбираемо, всяко празно пространство се запълва. При липсата на по-добри алтернативи, дори с такива като Гонзо.

Левскарите платиха висока цена за своите илюзии

Фактът, че Гонзо бе провъзгласен за легенда, нанесе непоправими беди на синята идея. По естествен начин той се превърна в първия съвършен Франкенщайн, протежиран от Тодор Батков с цел завоюване на абсолютната власт на „Герена”. Благодарение на Георги Иванов адвокатът бе напълно институционализиран вследствие на манипулациите спрямо синята публика. С фалшивия си авторитет Гонзо успя да убеди лековерните привърженици на Левски, че едва ли не клуба ще го има само докато и до когато Батков реши. Също толкова нормално Гонзо се обърна срещу свещена ценност, каквато са легендите на клуба. Закономерно стигна и до състоянието ББ. Един истински идол, кумир и легенда никога не би се принизил толкова. Никога не би стигнал дотам да се превърне в един обикновен Матросов, чиято единствена свободна воля се изразява в това да се хвърли на амбразурата. Това дори би било драма, ако не беше фарс. Какъвто герой всъщност е Гонзо. Гротеска, фарс, фалш!
За 30 месеца Георги Иванов не пое отговорност за нито един свой провал. Винаги виновни бяха другите. И през цялото време говореше как в Левски вече нямало футболисти като него. Той е първият, работил под ръководството на Батков, който няма никакво основание да се оплаква от него. Наистина Машиниста вложи много любов и пари в създаването на своя Франкенщайн. И колкото и парадоксално да е, след няколко месеца отново ще се превърне в Господин Никой заради своя Франкенщайн. По ирония на съдбата тези, с които воюваше Батков, му донесоха пари и слава. Тези, които сам създаде по свой образ и подобие, го доведоха до фалит. Но явно това е бил естественият ход на историята. Всеки рано или късно си плаща сметката за безплатния обяд!
Всъщност доскоро въпросът бе как да бъде съхранен „легендарният статут” на Гонзо след неизбежното му фиаско. Няма отговор, защото въпросът през цялото време е бил несъстоятелен. Той просто трябва да си получи заслуженото място. А то не е в залата на синята слава. Може би на един трагичен Шекспиров герой, но не и на синя легенда. А който иска да продължи заблудата, може да го прави.
* - ББ – безподобно безочлив