В Левски драма май няма

Противно на натрапеното впечатление, този път в Левски драма май няма. Извършена бе смяна на властта, около която витаят доста въпросителни, но като цяло процесът изглежда овладян. Всъщност всичко, което тепърва ще се случва в най-популярния български футболен клуб е изцяло в ръцете на един човек. По всичко изглежда, че в лицето на Иво Тонев се пръкна някакво подобие на добре познатия Адриано Галиани. Това лице в последните 25 години оперативно ръководи съдбата на Милан, като доверен човек на собственика Силвио Берлускони. Е, у на собственика няма да притежава открито акциите, но нещата долу-горе изглеждат същите. Или поне така се натрапват в общественото съзнание, което винаги води до риск от сериозна заблуда.

Концепцията на Тонев

Иво Тонев свика една пространна пресконференция, на която заля аудиторията с клишета, но пък не му се наложи и да отговаря на трудни въпроси. Общо взето журналистите засега го държат в спокойни води и на него вероятно му се струва лесно да плува в тях. На практика всичко, което се говори и пише за Левски се образува от слухове и догадки. Този говорил с Тонев, на онзи казал нещо си и така се съставя един сложен пъзел, около който се изгражда перспективата за Левски. Почти само недомлъвки и малко конкретни и ясни неща. Пряката връзката с най-високото място в държавата определено впечатлява, но все пак има нужда и от някаква конкретика.
Вероятно Тонев едва ли е съставил някакви гениални планове за своята бъдеща работа, но пък по течението засега напълно го устройва.
Какво имаме черно на бяло? Тонев е взел цялата власт, а Тодор Батков се е прибрал на „Алабин” в кантората. Дали двамата обсъждат някакви футболни въпроси, е без значение. В това отношение силния човек на „Герена” бе много прав, като каза, че въобще не го интересува какво ще става със собствеността. Това наистина не е негов въпрос, неговата задача е да я управлява. И да постига конкретни цели. За начало шампионска титла и влизане в групи на европейски турнир ще е повече от достатъчно. Ако това се случи в следващите 8 месеца, Иво Тонев ще се циментира и сравненията с Галиани съвсем няма да изглеждат неподходящи. Всъщност триумфът на Тонев ще настъпи, когато силния човек бъде приветстван на арената в Подуене. И да не забравяме че на последното му посещение на мач на Левски бе освиркан!? Тонев трябва да подготви мизансцена това да се случи по възможно най-церемониалния начин.
Защо обаче няма кой знае какво движение около Левски по посока на идващи футболисти? Ами отговорът е категорично ясен - в клуба все още ги няма парите. То не се знае и какви пари ще има, но поне очакванията са налице. И защо тези прекомерни очаквания да не бъдат подклаждани от самия Тонев с многозначително премълчаване. Това също идеално се вписва в концепцията на новия началник. Иначе ще завалят питания и тогава истината може и да блесне. А кой има необходимост от някаква си истина.
Прави обаче впечатление, че Иво Тонев е коренно различен от това, което демонстрираше като директор в Локомотив София. Има видима промяна в ползването на цялата власт. Тонев не само декларира, но и показва с действията си, че е овластен като последна инстанция по всички въпроси. Първите стъпки в това отношение вече са налице. Демонстративно изгони една от емблемите на предишния период в клуба Бисер Хаздай, който съвместяваше функциите на треньор с тези на личен съветник на Тодор Батков. Демонстрацията е ясна, за какво са му на Батков вече съветници, като самия той няма нищо общо с Левски. Макар и да не се говори открито, видимо трансферната политика вече не е в ръцете на роднинската на Батков мениджърска агенция. Поне в единствения досега трансфер на Пинто те нямат никаква роля. А това вече си е новина.
Следващите стъпки на Тонев са още кадрови промени, на които обаче тепърва ще им дойде времето. Вероятно най-накрая Гонзо сам ще се сети, че песента в Левски му е изпята, другият вариант е да остане като декорация на синия фон.

Какво е бъдещето на Левски

Футболен клуб Левски отново е замесен в блудство с актуалната политическа власт. Този сценарий се разиграва от 1968 година до наши дни в много вариации. Явно и тази власт, която живее с мисълта, че е вечна няма да пропусне клуба от „Герена”. Темата я оставям за отделна разработка, защото наистина си заслужава да бъде анализирана подробно в дълбок исторически план.
Не може да се гадае до какво ще доведе новото начало, по важното на този етап е обозримото бъдеше. Едно са плановете и концепциите, друго е реалността. Хората извън Левски са прави да се питат, с тези играчи и този треньор ли Левски ще се превърне в някакво футболно страшилище? Защото в този си вид футболния тим определено не стряска сънищата на своите съперници. Треньорът има още 5 месеца трудов договор и въобще не се знае къде ще го отвее вятъра през лятото. Основните играчи също мислят за трансфери, защото смяната на властта не им донесе засега никакъв финансов бонус. Те заплати и досега си взимаха редовно!
Наложеното през последните няколко седмици мнение, че Левски безпроблемно ще стане шампион е доста спорно. Каква е гаранцията, че основните съперници на Левски ще се откажат да гонят титлата при положение, че поне още два отбора имат дори по-големи шансове да я спечелят. Къде е гаранцията, че Левски ще спечели много важното си гостуване в Ловеч, където все пак опира и до репутацията не на кой да е, на самия Христо Стоичков. Съществува ли цена, на която Стоичков може да бъде замесен в подобен пошъл сценарий, колкото и бизнеса на Ганчев да зависи от политически силните на деня? Ами ако ЦСКА спечели и втория мач от първенството срещу Левски, каквото тенденция се наблюдава в последно време? Абсолютно не ми изглежда Титан да са готови да направят път на Левски при положение, че знаят до какви последици ще доведе дори една честна загуба от вечния враг. Нищо не изглежда толкова лесно, колкото го правят думите. Но единствено бъдещето ще покаже!