Виж Неапол и продължи

Фил Невил е футболист на Евертън. Неговият дневен режим започва с гимнастика в домашни условия. Упражненията са специфични и са препоръчани от личния му физиотерапевт, каквито имат много футболисти в Англия. След това Фил Невил закусва овесени ядки с плодове. По-нататък идва ред на бърз сутрешен душ и малко релакс с няколко минути йога упражнения за развиване на рефлекса и бързината на мислене. Когато братът на Гари Невил отива в тренировъчната база на Евертън, вече попада в програмата на екипа на мениджъра Дейвид Мойс. Препоръчвам да прочетете в българското издание на списание "4-4-2" продължението на това как минава един ден на Фил Невил.
Четейки това в самолета на път за Италия, се замислих дали е възможно един футболист дотолкова да промие мозъка си и да промени манталитета си, че да има покритие, когато каже, че е професионалист. Списанието ми помогна да се пренастроя от последния ми мач на живо тук - Левски - Видима-Раковски, към това, което ми предстоеше в следващите няколко дни. Знаех, че в Италия щях да видя много футболисти, които не мислят за футбол само от момента, в който започне тренировката им, както е в България.
Шампионска лига в този си вид и формат е дискусионен турнир, що се отнася до силната поляризация и категоризацията на клубовете, защото едните стават по-богати, а другите - все по-бедни. Истината, както винаги е някъде по средата. Всичко е въпрос на политика, икономика и в крайна сметка на футболна култура. Има си недостатъци, но за такива като мен предимствата натежават. Как да се оплачеш, че съдбата ти предоставя в два последователни дни да се докоснеш до каймака на тази игра, да усетиш историята, да видиш с очите си и бъдещето, а настоящето е свито в рамките на някакви си 90 минути.
Историята се казва Диего Армандо Марадона, бъдещето е Лионел Меси, а настоящето - също Меси.
Когато някой ви каже Неапол или Наполи, първата асоциация безспорно е самият футболен Бог, а Меси явно е неговият наследник. След това и легендарната фраза на Волфганг Гьоте "Виж Неапол и умри!". Той го е казал, след като посетил града, отразяващ се във водите на Неаполитанския залив в подножието на вулкана Везувий. Неапол бил толкова живописен и неотразим, че според немския класик онзи, който веднъж види тази гледка, вече може да си отиде от тоя свят спокоен, че е опознал най-прекрасното място.
Но Марадона си е Марадона. А Лео Меси не е просто един от многото нови марадоновци, той е достатъчно харизматичен и вълшебен, че да е просто Меси.
И така: програмата е - вторник Наполи - Манчестър Сити, сряда Милан - Барселона. Това звучи по-апетитно и от чеверме с бира под дебела сянка, нали?
Казват, че футболната любов е малко особена - чиста, неподправена, истинска, магнетична и вечна. А когато тръгнеш за мачове в чужбина само с обещания за билети за набелязаните мачове, или трябва да си сигурен в последвалата им доставка, или да си малко луд, или истината отново е някъде по средата. Но всичко по реда си.
С колегата Васко Колев сме наясно къде и защо отиваме, въпреки че билетите за Наполи - Манчестър Сити са ни обещани от един английски национал, играещ в състава на гостуващия отбор и именуващ се Гарет Бари.
Интересното започна с италианската мъгла, принудила пилота на самолета да промени мястото на кацане, но все пак някак си се добирам до Болоня, където Ники Илиев прокара пътя на българските футболисти в Италия. След първата пица и мача Тотнъм - Астън Вила по телевизията идва ред на влака към Неапол. Някъде по това време в България се заражда стачката на работещите безплатно в системата на БДЖ. Влакът за южната част на Италия закъсня с десетина минути, но интересното е, че на нашите места имаше хора, тоест не само в България се случват закъснения и дублиране.
Пътник с тъмничък цвят на кожата и език, който по-скоро е румънски, отколкото италиански, но с яке с надпис Forza Napoli, се опитва да се измъкне, но строгата господарка в униформа на кондуктор набързо въдворява ред. Нашият човек - Форцата, трябваше да поеме ролята на правостоящ. Присъствието на два пинчера и търсенето на един телефон под седалките в купето от неговата компания заслужават отделна страница, но тази картинка ми даде насока къде отивам и какво да очаквам от Неапол.
Такива като Форцата са достойни за уважение запалянковци. Преди двайсет и пет години те влязоха в историята с безпрецедентната успешна акция по събирането на 1 милион долара в брой за един ден. Тази сума не стигаше на Наполи да купи Диего Марадона. На следващия ден гениалният аржентинец вече бе взет от летището с хеликоптер, който го стовари в центъра на стадиона в Неапол. Часове след това той подписа договор и от този момент нататък бе носен на ръце. Ако се опитаме да сравним, то е все едно сега за един ден фенове да съберат една четвърт от цената на Лео Меси, ако той изобщо има цена.
Разхождайки се из Неапол по улиците и тротоарите, където е стъпвал и самият Дон Диего, няма как да не си представяш какво е било тогава, когато футболът не бе толкова комерсиализиран, а за българите като част от обитателите на другата страна на стената - почти недостъпен и мистичен. Тогава в "Спортни свидетелства" по "Всяка неделя", ако се случи някое репортажче от мач на Наполи, това е. Веднъж на четири години на мондиал и, общо взето, това бяха контактите с футболисти от такъв калибър, родени в Южна Америка.
Може би на това се дължи и превръщането на Марадона в идол. Сега Меси буквално наднича от всеки телевизор поне два пъти седмично.
Ако някога попаднете в Неапол, вижте автомобилите. На всеки 50 коли, всеки 48 са ударени, леко жулнати, изкривени или смачкани. Трябва да гледаш трафика много внимателно и упорито, за да видиш кола без застрахователна
щета.
Градът има много привлекателни места за туристи, на пристанището гордо са паркирали два огромни круиз кораба, в града имаше обичайни групи азиатски туристи, а информациите за престъпността или са силно преувеличени, или денят бе спокоен. Отсреща е Помпей и изобщо в Неапол мирише на Марадона и на история.
В един от луксозните магазини за сувенири и какви ли не подправки собственикът, меко казано, се учуди, че идваме на мач на Наполи от България, а той просто няма как да се добере до билет за мача с Ман Сити. "Тук няма черна борса. Никой притежател на билет няма да си го продаде, защото всеки иска да е на трибуните", казва ни бизнесменът, чието финансово положение би му позволило да наддава за пропуск, но ако има кой да продава. "По времето на Марадона "Сан Паоло" събираше 80 хиляди, но сега са по-малко заради сигурността", казва той.
След като пред погледа ти се появи стадион "Сан Паоло", си казваш: Ето тук Марадона е ръсил или раздавал футбол и е благословил вярващите по трибуните.
Чинно си дочакваме билетите, оставени ни специално от Гарет Бари на едно гише, и отваряйки плика, установяваме, че местата ни са в сектора с публиката на Манчестър Сити. Йеее, супер, а? Хем ще сме сред типични британски фенове, хем ще се любуваме на торсидата на Наполи.
Не знам как е при други хора в подобни моменти, но при появяването ми на трибуните сърцето ми излезе от орбитата си и заобикаля из цялото тяло. Вълнението бе неповторимо. Неапол бе едната от детските ми футболни мечти. Марадона е бил тук, долу, на терена и е превръщал една игра в изкуство. Великият, неповторимият, единственият, гениалното лошо момче, той - самият Диего, тук е накарал цяла една област да му се кланя. Уникалното за тях не е толкова, че Наполи е станал шампион, а че това е станало в комбинация с футболния Господ.
Само за няколко минути забравяш, че в България по стадионите някои хора си мислят, че правят хореография, че са превзели еди-кой си град или са надвикали противниковата агитка. Недейте, моля ви!
Минути преди мача италианските запалянковци на едната трибуна се размърдват, в резултат на което след малко избухва огън във формата на буквата N и други такива пироефекти. Около нас пичовете от Ман Сити се чувстват и пеят като у дома си.
Шоуто започва. Химнът на Шампионска лига звучи и двата отбора се поздравяват. Манчестър Сити започва нахакано, сякаш е домакин и държи топката. Трибуните реват, но в тима на англичаните пред нас още от самото начало загряват резервите Насри, Агуеро и нашият човек Гарет Бари. Роднините на Агуеро са на 2 метра от мен, изтупани във фланелки на Аржентина, въпреки че това не е признак на добър вкус, когато наоколо са англичани, повечето от които почерпени. Трима от тях са като извадени от учебник за футболното хулиганство на Острова. Завързваме лаф, все пак двама българи в последните години играха в Ман сити.
Кавани открива, "Сан Паоло" се тресе. Ман Сити изравнява, тези около нас откачат от кеф. По-късно пак идва ред на Кавани и накрая хилядите по трибуните не знаят къде се намират. Ние също, защото изживяването беше на топниво. Когато гледаш на живо мач с такова темпо, а футболистите са в кондиция за още 90 минути, се сещаш, че това е резултат не само на химия и възстановяване. Трябва да прочетете онова за Фил Невил, за да видите как се кове футболното желязо.
Видяхме Неапол и не умряхме. Продължихме на север, към Милано, където имахме среща с Лео Меси и останалите властелини на футбола от Барселона.

(Продължава в утрешния брой)